Решение № 2344 от 20.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2344 гр. Бургас, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120104022 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена) на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., чрез пълномощника юрисконсулт И.., против Х. Б. Щ., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ..... и настоящ адрес в гр. ... .... ..., ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания по сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ответника Договор за потребителски кредит № ..... г., прехвърлени на ищеца с Приложение № .... г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г.: 3133, 97 лева – главница; 747, 38 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.06.2022 г. до 16.03.2023 г.; 204, 92 лева – обезщетение за забава за периода 16.06.2022 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от депозиране на заявлението в съда на 20.04.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена по ч. гр. д. № 2665/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1323 от 09.05.2023 г. Претендират се и разноските в заповедното и исковото производство.

С исковата молба са предявени и евентуални искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по силата на сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ответника Договор за потребителски кредит № .....от дата ..... г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 09.09.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г.:

3133, 97 лева – главница; 747, 38 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.06.2022 г. до 16.03.2023 г.; 204, 92 лева – обезщетение за забава за периода 16.06.2022 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от депозиране на заявлението в съда на 20.04.2023 г. до окончателното изплащане. Ищецът моли съда да разгледа евентуалните осъдителни искове в случай, че отхвърли главните установителни искове поради 1 ненадлежно уведомяване на кредитополучателя за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В исковата молба и уточненията към нея са изложени твърдения, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ответника Х. Б. Щ. е сключен договор за потребителски кредит с № ....., по силата на който ищецът е отпуснал в полза на ответника кредит в размер на 3 500 лева. Към договора за кредит бил сключен и договор за застрахователно посредничество, по силата на който се дължи застрахователна премия в размер на 498 лева. Сочи се, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена лихва е фиксирана и възлиза в размер на 5 108, 40 лв., от които договорната лихва възлиза на 1 110, 40 лв. Твърди се, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.02.2024 г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 212, 85 лв., при първа погасителна вноска с падежа на 15.03.2022 г. Сочи се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 15.02.2024 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Твърди се, че съгласно чл. 5 от Условията към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Отбелязва се, че въпреки това до длъжника е изпратено уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 16.03.2023 г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Посочено е, че по процесния кредит е извършено частично плащане, като погасените суми са както следва – на 15.03.2022 г. – 212,85 лева; на 15.04.2022 г. – 212,85 лева; на 11.05.2022 г. – 212,85 лева; на 17.06.2022 г. – 112 лева; на 21.06.2022 г. – 103 лева. Поддържа се, че с извършените плащания е погасена главница в размер на 405, 38 лева, договорна лихва в размер на 363, 02 лева и застрахователна премия в размер на 83 лева. Отбелязва се, че на 09.09.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., сключен между цедента БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ..... от дата .... г., е прехвърлено в полза на ищеца. Правният си интерес от предявяване на настоящите установителни искове ищецът обосновава с това, че за процесните вземания е издадена по ч. гр. д. № 2665/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1323 от 09.05.2023 г., срещу която длъжникът Х. Б. Щ. е депозирал възражение в срок.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Х. Б. Щ., който счита съдебната власт на Република България за нелегитимна поради това, че законите, свързани с устройството и функционирането й (ЗСВ, ГПК и др.), не са били обнародвани от законодателя в едногодишен преклузивен срок от влизане в сила на Конституцията от 12.07.1991 г. Поддържа се, че „следва прекратяване на хилядите дела по така нареченото заповедно производство по чл. 410 от ГПК“, който не поражда правни последици и противоречи на Конституцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът не споделя доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба и в депозираното против заповедта за изпълнение възражение, за нелегитимност на съдебната 2 власт на Република България поради това, че законите, свързани с устройството и функционирането й (ЗСВ, ГПК и др.), не били обнародвани от законодателя в едногодишен преклузивен срок от влизане в сила на Конституцията от 12.07.1991 г. Съгласно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията (ал.

1), в едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията (ал. 2), Народното събрание в срок от три години приема законите, които изрично са посочени в Конституцията (ал. 3). Предвидените срокове не са преклузивни и неспазването им не е годно да се отрази върху легитимността на законите, приети от Народното събрание на Република България. Освен това към 12.07.1991 г. е действал ГПК (обн., изв., бр. 12 от 8.02.1952 г., отм. с действащия ГПК 01.03.2008 г.).

Законът за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г., отм. с действащия ЗСВ от 11.08.2007 г.) е приет в тригодишния срок от конституирането на XXXVI обикновено Народно събрание на България, съставено на 04.11.1991 г. след разпускане на VII Велико народно събрание, приело действащата Конституция от 12.07.1991 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл 99 ЗЗД вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално съединени с осъдителни искове с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД.

По допустимостта на главните установителни искове:

От приложеното ч. гр. д № 2665/2023 г. по описа Районен съд Бургас се установява, че по него е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1323 от 09.05.2023 г., с която е разпоредено длъжникът Х. Б. Щ., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ....., сумата от 3133, 97 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ...., сключен на ....г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и длъжника, /задълженията по който са обявени за предсрочно изискуеми на 16.03.2023г./ вземанията по който договор са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 09.09.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г.; сумата от 747, 38 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.06.2022г. до 16.03.2023г.; сумата от 204, 92 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 16.06.2022 г. до 19.04.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.04.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 131,73 лв., представляваща сторени то заявителя в заповедното производство разноски, от които 81,73 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В деня на връчване на заповедта длъжникът е депозирал възражение, в което е изложил съображения, идентични с наведените в отговора на исковата молба. В изпълнение на дадените от заповедния съд указания в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил против длъжника настоящите установителни искове, което обуславя наличието на правен интерес на ищеца.

Въз основа на изложеното съдът приема, че предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са процесуално допустими.

По основателността на главните установителни искове:

За уважаване на предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.

3

Действителен договор за кредит, включително получаването на заемната сума от ответника, по силата на който ответникът дължи претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2. Действителен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил претендираните вземания по договора за кредит, и уведомяване на ответника за извършената цесия от цедента.

По първата предпоставка:

По отношение на действителността на договора:

Представен е по делото договор за потребителски паричен кредит ..... от 17.01.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и ответника Х. Б. Щ. като кредитополучател, при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели – 3500 лева; застрахователна премия – 498 лева; общ размер на кредита – 3500 лева; такса ангажимент – 70 лева; брой погасителни вноски – 24 броя; месечна погасителна вноска – 212, 85 лева; обща стойност на плащанията – 5108, 40 лева; годишен процент на разходите – 31, 71 %; лихвен процент – 25, 86 %. В договора е обективиран и погасителен план и към него са приложени „Условия по договора“ с характер на Общи условия.

Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити. Следователно при сключването на процесния договора ищецът е действал в качеството на „търговец“ съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“ съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо и на основание чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът следва служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител. При липсата на данни за наличието на някоя от отрицателните предпоставка, предвидени в чл. 4 ЗПК, следва да се приеме, че процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което съдът следи служебно и за съответствието на договора с императивните правила на ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3, изр. 2 ГПК с определението по чл. 140 ГПК на страните е осигурена възможност да изразят становище по тези въпроси.