Протокол № 168 от 21.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 168 гр. Пловдив, 21.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Милена Б. Рангелова

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Катя Н. Митева и прокурора Атанас Г. Янков

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600174 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Производството е по реда на чл.64 ал.7 и 8 от НПК.

Образувано е по протест на О.П. - П. срещу определението по ЧНД № 678/2022 г. на ПОС, с което е оставено без уважение нейното искане за определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обв.

Д.Д. и по отношение на него е определена мярка за неотклонение „Подписка“.

Обвиняемият Д.Г.Д. се явява лично и със защитника си адв. В. М..

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор

Янков.

Атанас

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Обв. Д.Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание, намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се същото.

На страните СЕ РАЗЯСНИХА правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи на съдебния състав и секретаря и такива за нови доказателства.

Адв. М.: Нямам искания за отводи на съдебния състав и секретаря и такива за нови доказателства.

Обв. Д.: Нямам искания за отводи на съдебния състав и секретаря и такива за нови доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съди, поддържам протеста, изготвен от ОП П.. Солидарен съм с мотивите, заложени от страна на първоинстанционния прокурор, тъй като считам, че те съответстват на обективната стойност на фактите. И моето становище е, че в случая съществува реална опасност от укриване на обвиняемото лице.

Адв. М.: Извинявам се, че ще прекъсна прокурора, но не разбрах, че съдът ни разяснява, че имам право на доказателствени искания. Моля да ми се даде такава възможност.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението, с което беше даден ход по същество.

Дава думата на адв. М..

Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете извадка от История на заболяването на моя подзащитен в превод от чешки език, което е относимо и ще има значение при постановяване на вашето определение.

Моля да го приемете.

ПРОКУРОРЪТ: Моля така представената разпечатка или печатен текст, но не и документ, да не бъде приеман като доказателство по делото.

2

Рядко съм правил подобно възражение и го правя сега, защото въобще не става ясно кой е извършил прегледа, на второ място – кой е изготвил тази история на заболяването – кой лекар и кое медицинско учреждение.

Очевидно е, че в случая е пред вас единствено печатен текст, без информация за неговия произход и автор. Ето защо и ще ви моля, тъй като той очевидно не може да има процесуална стойност като източник на някаква информация, да не бъде приобщаван към доказателствения материал.

Съдът намира доказателственото искане на защитата за неоснователно, като споделя съображенията на прокурора за това. Ето защо, съдът О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИЕМА като писмено доказателство представената от адв. М. разпечатка и му я връща.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите протеста, изготвен от страна на О.П.П. Считам, че изложените в него аргументи са съответстващи на фактите по делото и е очевидно, поне според прокуратурата, че поисканата най-тежка мярка за неотклонение - „задържане под стража“ е законосъобразната такава.

В конкретния случай считам, че тя може да бъде обоснована с наличието на реалната опасност от укриване на обвиняемия. В тази връзка считам, че първата инстанция е подценила фактите, свързани с държавата, в която пребивава обвиняемият и очевидно това не е Б.. Това, което е налично като информация и за която не може да се твърди, че е необективна е, че и животът, и трудовата ангажираност на обвиняемия са свързани с чужда държавна. Неговите престои в Б. са не просто епизодични, но са и изключително кратки - в рамките на 1-2 работни дни. Именно това е достатъчна предпоставка да бъде изграден изводът за наличието на реалната опасност от укриване. В тази връзка този аргумент на Окръжната прокуратура моля да възприемете като действително съществуващ.

Направеното предложение (като някаква алтернатива) от страна на ПОС за приложение на нормата на чл. 68 от НПК определено намирам за неуместно. Тази процесуална мярка цели да не се допусне някакво евентуално забавяне на досъдебното производство, а не да възпрепятства евентуално отклоняване с цел избягване на наказателно преследване, както е предположил Окръжният съд. В случая става смесване на понятия и процедури, което намирам за недопустимо. Ако мярката по чл. 68 от НПК играеше роля да възпрепятства укриване, то очевидно чл. 63 от НПК щеше да има много по-редуциран текст от този, който понастоящем съществува.

3

Считам, че няма и такива факти, които да опровергават характера на повдигнатото обвинение спрямо обвиняемия. Наличните доказателства по делото в този начален стадий са достатъчни да изградят обоснованото предположение за неговото участие във вменената му престъпна дейност и в тази насока са резултатите, получени от огледа на местопроизшествието, свидетелските показания, вкл. на полицейския служител Л., извършил изследването за наличие на наркотично вещество. Не следва да се подмине и фактът, че този резултат е удостоверен в официален документ, чиято стойност към настоящия момент не е оспорена с някакви други доказателствени източници. Ето защо считам, че не следва да се поставя под някакво съмнение и предявената на обвиняемия квалификация.

Все пак, ако приемете, с оглед възрастта и характеристичните данни на обвиняемия, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е несъразмерно тежка, то ще моля да отчетете и другите възможни опции, с които могат да се постигнат целите на наказанието. Очевидно е, че мярката за неотклонение „подписка“ като най-леката такава е неадекватна на характера на стореното от обвиняемия Д. и данните за неговото местопребиваване, което не е свързано с територията на Република Б.. В тази връзка и ако все пак вие приемете, че задържането под стража не е подходяща мярка за неотклонение, то да приемете, че мярката за неотклонение, която е следваща по тежест, а имено „домашен арест“ на адреса, който той е посочил за престой в Република Б., ще може да постигне целите на мерките за неотклонение.

Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, протестът на Окръжна прокуратура е неоснователен. Правилно и законосъобразно е определението на първоинстанционния съд. Той е съобразил всички доказателства, които съществуват в кориците на делото, което е пред Вас. Аз бих казал, че съществуват доказателства, които установяват, че няма реална опасност, дори хипотетична няма, да извърши моят подзащитен друго престъпление, имайки предвид чистото му съдебно минало. Искам и нещо похвално да отбележа за него – на 72-годишна възраст управлява автомобил и има само едно, единствено нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е глобен с 20 лв. глоба, която е заплатил преди 22 години. Признавам си, аз самият имам много повече нарушения от него, да не говорим за младите водачи, които в годината имат по десет нарушения. Това също би трябвало да бъде отчетено като положително за него, което изключва реалната опасност той да извърши друго престъпление.

Вярно, че може да се предположи, че е извършено престъпление, без значение, че не е умишлено, а е от непредпазливите по своя характер, то само това не е достатъчно, за да му бъде наложена мярка за неотклонение задържане под стража. Необходимо е да съществува и реалната опасност самият той да се укрие. Кое доказателство по това ДП установява, че действително той може да се укрие? Пак казвам, на престаряла възраст е, 4 пътува до Ч. при своето семейство, което е нормално, има си постоянен адрес, видно от личната му карта, на който адрес в момента пребивава в гр. К. и днес той се явява пред вас сам. Ако е искал да се укрие, могъл е от 15 април до днес да отиде където иска и да не се яви пред прокурор или когото и да било.

Така, че няма основание по чл. 63 ал.1 от НПК да му бъде наложена мярка за неотклонение Задържане под стража.

Ако беше предвидено минимално наказание Лишаване от свобода от 10 години, тогава съм съгласен, че трябва да е задържан. Но в случая, при едно непредпазливо деяние, за което не може да бъде задържан повече от два месеца, какво ще стане след тези два месеца? Трябва да бъде пуснат, а ние знаем, че тези деяния и тези престъпления трудно се установяват, предвид на малкото експерти, които изготвят заключенията си не по-рано от шест месеца.

През оставащите четири месеца, ако той иска, пак може да избяга, но аз самият не вярвам, предвид неговата добра характеристика, съдействието му за изясняване на обективната истина, подробните обяснения как е управлявал автомобила с 30 км/ч., останал е на местопроизшествието, не е избягал. Кое доказателство би сочело на реална опасност той да укрие, като досега нищо не е укривал, а само е съдействал? Дал е обяснения – това е основното, което е трябвало да направи. Оттук насетне не вярвам да има противоречия с други свидетели, няма други подсъдими, така че трябва да се яви само на самото предявяване и след това на наказателното дело пред съда.

Искам да допълня, макар че вие не приехте тази извадка от личното му медицинско досие, но за съжаление няма как той да се снабди толкова бързо с документ за действителните му заболявания, че има три заболяване, които аз ще ги кажа. Подзащитният ми страда от хронична исхемична болест на сърцето, пароксизмална предсърдна фибралация и смесена хиперлипидемия.

Отделно има и хипертония от 2008 г. Оттогава той дори и цигара не е палил и е много изненадан защо тестът от дрегера е показал положителна проба. Това не може и до днес да си го обясни, като и аз не мога да си го обясня. Съгласно Наредба 1/19.07.2017 г . негово право по тази наредба е да поиска химически анализ на дадена проба кръв и урина за по-точно изследване и тогава по този начин би могла да твърди Прокуратурата, че е доказано окончателно по тази наредба, че той е употребил наркотик. Затова е поискал оспорването на този тест и да бъде изготвена експертиза.