Решение № 2611 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2611 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100104301 по описа за 2024 година

Предявени са главни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и евентуални искове с правни основания чл.45 ЗЗД.

Образувано е по предявени от „Европарт България“ ЕООД, ЕИК 121715172, срещу Д.

А. В.а, ЕГН **********, и В. Х. В., ЕГН **********, искове, съединени при условията на евентуалност, както следва: главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на Д. А. В.а да заплати на ищеца сумата 50 772,21 лв., представляваща получена без основание сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 11.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 32 083,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.12.2017 г. – 10.04.2024 г.; при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу същата ответница за същите суми; при евентуалност – иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу В. Х. В. за сумата 50 772,21 лв., представляваща вреди, причинени на дружеството чрез въвеждане в заблуждение на управителя В.С. да подпише с електронен подпис 34 броя платежни нареждания, изготвени през периода 24.02.2017 г. – 01.12.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата 32 083,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.12.2017 г. – 10.04.2024 г.

С исковата молба ищецът твърди, че в процесния период ответникът В. Х. В., който е осъществявал фактически функциите на счетоводител на дружеството, е съставил общо 34 платежни нареждания с невярно съдържание, като е посочвал действителни дългогодишни контрагенти на дружеството като получатели, но е въвеждал един и същ IBAN – BG********, който не е принадлежал на тези контрагенти, а на ответницата Д. А. В.а, негова съпруга. Поддържа се, че управителят на дружеството В.С. е потвърждавал нарежданията с електронен подпис, ръководейки се от изписаното наименование на контрагента и основанието по фактура, без да установи, че банковата сметка на получателя не съответства на действителния контрагент. Сочи се, че по този начин от банковата сметка на дружеството са били преведени 50 772,21 лв., които са постъпили по сметка на Д. В.а без правно основание. Твърди се, че за тези плащания дружеството е узнало едва на 15.04.2019 г. при външна одиторска проверка, установила, че по множество платежни нареждания, уж насочени към различни контрагенти, е използван един и същ IBAN. Впоследствие, след 1 разкриване на банкова тайна, било потвърдено, че сметката е на Д. В.а и че по нея са постъпвали процесните суми. Поддържа се още, че ответницата се е разпореждала с получените средства, включително чрез тегления на каса и плащания по свои задължения, поради което тя не само се е обогатила без основание, но е действала и противоправно, ако съдът не уважи главния иск.

Д. А. В.а оспорва изцяло исковете. Поддържа, че липсва влязла в сила присъда срещу В. В., че тя не е имала нищо общо с дружествата, посочени в платежните нареждания, че лично не е получавала суми без основание и че не е осъществила каквото и да е противоправно поведение. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва и иска за мораторна лихва, като сочи, че липсва покана за плащане за периода преди завеждане на делото.

В. Х. В. също оспорва исковете, прави възражение за недопустимост, поради липса на влязла в сила присъда, възражение за неоснователност и възражение за давност. Не отрича, че е участвал при оформяне на платежни нареждания и че е попълвал данни във фактури и платежни, но твърди, че не знае по какъв начин IBAN е станал на друго лице, както и че лично не е получавал процесните суми.

В хода на производството, в открито съдебно заседание, по искане на ищеца е допуснато изменение на главния иск спрямо Д. В.а, като към него е добавен при условията на евентуалност иск по чл. 45 ЗЗД, при запазване на вече предявения евентуален иск по чл.

45 ЗЗД срещу В. Х. В., който следва да бъде разгледан само ако исковете срещу Д. В.а бъдат отхвърлени.

Съдът намира предявените искове за процесуално допустими. Същите са предявени от надлежна страна, срещу лица, за които се твърди да са материалноправно легитимирани, и при наличие на правен интерес от търсената защита. Неоснователни са възраженията за недопустимост, основани на липсата на влязла в сила присъда, тъй като както реституционната защита по чл. 55 ЗЗД, така и гражданската отговорност по чл. 45 ЗЗД не са обусловени от реализирана наказателна отговорност и могат да бъдат ангажирани при установяване на релевантните за това факти в рамките на настоящото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При преценката на доказателствата съдът изхожда от принципа на свободната им оценка по чл. 235, ал. 2 ГПК, като обсъжда всяко доказателство поотделно и всички доказателства в тяхната съвкупност, при съобразяване на тяхната вътрешна съгласуваност, взаимна допълняемост и съответствие с правилата на формалната логика и житейския опит.

С оглед характера на спорното правоотношение и релевантните за спора факти съдът обсъжда доказателствения материал в няколко основни групи – платежни нареждания и банкови документи, кореспонденция с контрагенти, свидетелски показания и заключение на съдебно-компютърно-техническата експертиза, като именно тяхната съвкупна преценка обосновава изводите относно механизма на извършване на процесните плащания.

От представения граждански договор от 05.12.2016 г. се установява, че между „Европарт България“ ЕООД, като възложител, и В. Х. В., като изпълнител, е било уговорено последният да извършва счетоводни услуги за дружеството. От съдържанието на договора е видно, че на същия са били възложени изготвяне и обработка на всички предоставени му данни и документи, необходими за счетоводното функциониране на дружеството, както и изготвяне на отчетни документи, касаещи дейността на възложителя. От представения договор за счетоводно обслужване от 01.04.2017 г. се установява, че след тази дата счетоводните услуги са осъществявани от „Еко Пауър Тек“ ЕООД, представлявано по пълномощия от В. Х. В.. Текста на договора с „Еко Пауър Тек“ ЕООД е напълно идентичен на текста на гражданския договор, сключен с В. Х. В.. Тези договори очертават формалната рамка, в която ответникът В. В. е имал достъп до счетоводната документация и до процеса по подготовка на плащания към контрагенти.

Представени са 34 броя платежни нареждания, издадени в периода 24.02.2017 г. – 2

01.12.2017 г., от които е видно, че в посочения период са нареждани плащания на различни по размер суми от сметката на „Европарт България“ ЕООД в „УниКредит Булбанк“ АД, с посочени основания за плащане – фактури, някои от които идентифицирани с номер, към сметка с IBAN BG******** при „Централна Кооперативна банка“ АД. От писмо на „ЦКБ“ АД от 28.03.2025г./стр.214и сл. от делото/, получено след постановяване разкриването на банкова тайна с Определение от 24.03.2025г., постановено по делото, е видно, че Д. А. В.а е титуляр на разплащателна сметка с IBAN BG********, открита на 19.11.2014г. при „Централна Кооперативна банка“ АД и закрита на 28.05.2021г. Независимо, че плащанията са нареждани по една и съща сметка, във всяко платежно нареждане е посочен различен получател - „Еко Пауър Тек“ ЕООД, „Балкан Стар Аутомотив“ ЕООД, „Мото Лори“ ЕООД, „Екобатери“ АД, „МВБ Трак енд Бъс България“ АД, „Сакал Метал“ ООД, „СФК Трак“ ООД, „Транспрес“ ООД, „Турботракс България“ ООД и „Тандер Корпорация“ ЕАД.

От писмо на „Европарт България“ ЕООД до „Централна Кооперативна банка“ АД от 19.04.2019г. се установява, че при вътрешна счетоводна проверка е установено, че на множество дати по една и съща сметка с IBAN BG******** при „Централна Кооперативна банка“ АД, дружеството е извършило преводи на името на десет различни фирми, посочени в таблица, като е поискано банката да предостави информация за титуляра на сметката.

Представени са и писма, изпратени на 15.04.2019г. от „Европарт България“ ЕООД до дружествата, посочени като получатели на преводите в платежните нареждания, като до всички е отправено едно и също запитване – дали сметка с IBAN BG******** при „Централна Кооперативна банка“ АД е тяхна и получавали ли са преводи от „Европарт България“ ЕООД. От представените писма с отговори, се установява, че всички дружества са контрагенти на „Европарт България“ ЕООД, като в повечето случаи фактурите, които са посочени в преводните нареждания действително са издадени от тези дружества, но плащане по същите не е направено на датите, посочени в преводните нареждания. Всички запитани дружества отговарят, че не са титуляри на посочената сметка. Така „Екобатери“ АД е уведомило, че не притежава и не е притежавало сметка в ЦКБ с този номер и че фактурата, посочена в платежното нареждане, е била платена по друга сметка и на друга дата; „Мото Лори“ ЕООД е заявило, че няма сметка в ЦКБ и че само една от сочените фактури е издадена срещу ищеца, като е платена по реалната сметка на дружеството, а останалите номера изобщо не касаят отношения с ищеца; „МВБ Трак енд Бъс България“ АД е декларирало, че не е собственик на сметката и не е получавало описаните суми; „Сакал Метал“ ООД е потвърдило, че никога не е разполагало със сметки в ЦКБ и че посочените фактури са платени по банков път на действителната му сметка; „СФК Трак“ ООД е заявило, че посочената сметка не е негова и по нея не са постъпвали плащания; „Транспрес“ ООД е посочило, че не притежава и не е притежавало сметка в ЦКБ с този IBAN и не е получавало цитирани преводи; „Турботракс България“ ООД е потвърдило, че никога не е имало сметка в ЦКБ и не е получавало процесната сума; „Тандер Корпорация“ ЕАД е заявило, че няма такава сметка и не е получавало сумите.

От доклад на независим одитор Б.С. до едноличния собственик на „Европарт България“ ЕООД от 27.06.2019г. се установява, че след приключване на 2018 г. ръководството на дружеството е установило грешки и пропуски в счетоводните регистри и система, довели до отчитане на сума в размер на 414 000 лв. като вземания от клиенти и доставчици. Към датата на доклада, ръководството било установило произхода на част от грешките и все още било в процес на установяване на произхода на останалата сума, поради което одита не бил в състояние да определи дали са необходими корекции на статиите от отчета за приходите и разходите за годината, завършваща на 31.12.2018г. Независимо, че одиторския доклад няма доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства, които не са установени от одитор, документа и извършената проверка, констатирана в него, подкрепя твърдението на ищеца, че липсите и несъответствията са били открити на по-късен етап, а не към момента на самите преводи.

От разпитания свидетел В.Р.С., чиито показания съдът кредитира, се установява, че в периода, през който са извършвани процесните плащания, именно В. Х. В. е изпълнявал 3 функциите на оперативен счетоводител, фактически работейки в офиса на дружеството и на негов компютър. Свидетелят подробно обяснява организацията на работа – оперативният счетоводител създава платежното нареждане, а управителят го потвърждава от лаптопа си с електронен подпис, ръководейки се от посочения контрагент и сумата. Свидетелят категорично сочи, че не е проверявал IBAN-ите и че е имал доверие на счетоводителя и счетоводството като цяло. Посочва още, че П.М. не е създавал платежни нареждания, тъй като е изпълнявал съвсем различни функции в дружеството, свързани с продажби и работа с клиенти, а не със счетоводно обслужване. Свидетелят сочи, че за липсата на средства е узнал на 19.04.2019 г., когато одиторите са установили, че по голям брой плащания, предназначени за различни контрагенти, е използван един и същ IBAN.