Определение № 3182 от 13.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6256/2025
- Вид
- Определение № 3182
- Подписан
- 13.10.2025
- В сила
- 13.10.2025
- Състав
- Николай Николов, Михаела Петева Михова, Силвия Борисова Русева
Цитирани разпоредби
- чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3182 гр. София, 13.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Николов
Членове:
Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20251100606256 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXII НПК - чл. 270, ал. 4 НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. М.Н., защитник на А. Г. Ц. – подсъдим по НОХД № 7742/2025 г. на СРС и е насочена срещу протоколно определение от 18.08.2025 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането за изменение на изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „домашен арест“ в по-лека такава.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Счита, че постановилият го състав неправилно е отчел интензитета на опасност на личността на подсъдимия, тъй като не е съобразил обстоятелството, че предходните негови осъждания са за деяния, извършени преди повече от 10 години, както и изминалият до момента период от време, в който същият търпи мерки за неотклонение, които ограничават свободата му на придвижване. Сочи, че с изпълнението на настоящата мярка за неотклонение „домашен арест“ подсъдимият е възпрепятстван да полага труд. На последно място счита, че при условията на настоящата мярка за неотклонение подсъдимият е затруднен да се грижи за своята сестра – Флора Г.а, която е в тежко здравословно състояние, което изисква периодични медицински прегледи и лечение, за което подсъдимият обичайно оказвал съдействие. Моли се първоинстанционното определение да бъде отменено и мярката за неотклонение по отношение на А. Ц. да бъде изменена в по-лека такава.
1
Софийски градски съд, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:
Подсъдимият А. Г. Ц. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2, пр. 3 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК – квалифициран случай на противозаконно отнемане на МПС при условията на специален рецидив (повторност) и като съизвършител, заедно с втория подсъдим по делото, като се твърди инкриминираното деяние да е извършено на 02.10.2024 г.
На сочената дата подсъдимият А. Ц. е задържан за 24 часа със заповед на орган на МВР, същият е привлечен в качеството му на обвиняем и е последвало задържането му за 74 часа на осн. чл. 64, ал. 2 НПК. С определение на СРС от 05.10.2024 г., потвърдено с определение на СГС от 10.10.2024 г. спрямо подсъдимия Ц. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С определение на СРС от 19.12.2024 г. (влязло в сила на 24.12.2024 г.) последната е изменена в „домашен арест“, като от тогава насам същата не е изменяна.
Обвинението пред Софийски районен съд е повдигнато на 27.05.2025 г.
Към настоящия момент съдебното производство е в своята начална фаза, като предстои провеждането на разпоредително заседание. От внасянето на обвинителния акт в съда веднъж е депозирано искане по реда на чл. 270 НПК за изменение на изпълняваната спрямо подсъдимия Ц. мярка за неотклонение в по-лека такава, което е оставено без уважение, впоследствие потвърдено от въззивната инстанция. Настоящото производство е образувано по повод на второ поред искане на защитата по реда на чл. 270 НПК, с което се моли за полека мярка за неотклонение.
Първоинстанционният съд не е отстъпил от становището си за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление с оглед на събраните към момента доказателства по делото, а по отношение на изминалия срок от първоначалното задържане, съдът е приел, че с оглед на предвидената наказуемост на деянието същия все още не е извън рамките на разумния такъв. На доводите на защитата за възпрепятстване на възможността за полагане на труд, съдът е посочил съществуването на предвиден ред за напускане на адреса, а именно с разрешението на съответния орган, в случая на съда, а във връзка с оплакванията за възпрепятстване оказването на спешна помощ на роднината на подсъдимия чрез придружаването до лечебно заведение с оглед на здравословното състояние, е отговорил пояснявайки, че едно евентуално нетърпящо отлагане действие от спешен порядък с цел запазване на живота и здравето на човек (също както при нужда от избягване на бедствено положение като земетресение или пожар) не би съставлявало нарушение на мярката за неотклонение. Предвид изложеното, Софийски 2 районен съд не е установил обстоятелства, които да налагат изменение на изпълняваната мярка „домашен арест“ и е оставил направеното искане в тази насока без уважение. Срещу така постановеното определение е разглежданата в настоящото производство частна жалба.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Редът на чл. 270 НПК предвижда възможност за разглеждане на въпроса за изменение на мярката за неотклонение по всяко време на съдебното производство. При направено такова искане от страна на защитата съдът следва да подложи на преценка данните по делото, като установи дали продължават да са налице предпоставките за прилагане на съответната мярка за неотклонение, респективно дали са възникнали нови обстоятелства, които обосновават нейното изменение. Ново искане по мярката за неотклонение пред същата инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата. В настоящия случай искане по чл. 270 НПК е направено за втори път в рамките на първоинстанционното съдебно производство, като съдът правилно е съобразил, че такова допустимо с оглед на изминалия период от време от произнасянето му по този въпрос за първи път в съдебната фаза, който срок макар и съвсем кратък (една седмица), се явява ново обстоятелство по смисъла на чл. 270 НПК.
Въззивната инстанция намира, че от събраните доказателства и доказателствени средства с оглед на етапа, на който се намира развитието на същинското дело, положителният извод за наличие на обосновано предположение за съпричастността на подсъдимия към извършване на инкриминираната деятелност към този момент не е разколебан. Този въпрос е бил предмет на обсъждане многократно в рамките на досъдебното и съдебното производство до този момент при произнасяне на съда по искания за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Ц., като настоящата инстанция не счита за необходимо да се навлиза за пореден път в подробен анализ на доказателствата. Още повече, че от последното произнасяне на СГС като контролна инстанция в производство по чл. 270 НПК до подаване на настоящата молба за това са изминали едва седем дни, като с оглед на началния му етап в неговата съдебна фаза и предстоящото провеждане на 3 разпоредително заседание, делото не е попълвано с нови доказателства, а наличните такива не налагат различен от констатирания до този момент от няколко съдебни състава извод за наличие на обосновано предположение.
Тази преценка, разбира се, се прави на пръв поглед върху доказателствата по делото и единствено за целите на текущото частно производство, като изводът на съда би могъл да е различен при един по-напреднал етап на развитие на делото след попълването му с доказателства и изясняване на обстоятелствата около инкриминираното деяние.
Настоящият състав не може да се съгласи с доводите на защитата, че прилаганата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „домашен арест“ с оглед на изминалия период от време от първоначалното му задържане, вече е изпълнила своите цели и следва да бъде променена. Целите на мерките за неотклонение са предвидени в чл. 57 НПК и същите са свързани с предотвратяване извършване на престъпление или осуетяване развитието на наказателното производство. За да продължава прилагането на съответната мярка, наред с наличието на обосновано предположение, съдът следва да констатира, че е налице една от кумулативно предвидените в закона опасности – лицето да се укрие, да извърши престъпление или да осуети реализирането на наказателна отговорност. Настоящата инстанция споделя мнението на първоинстанционния съд, че за подсъдимия продължава да е налице опасност от извършване на престъпление, която е реално изводима от данните по делото. Това се установява най-вече от приложената към досъдебното производство справка за съдимост на лицето, от която е видно, че същото има осъждания, последното от които през 2015 г. за престъпление против собствеността, с какъвто обект се характеризира и настоящото обвинение, като на Ц. му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. В справката преимуществено се отчитат престъпления против собствеността, като част от тях са свързани с проникване в чуждо МПС или вещно укривателство на МПС, което води на извод за известна еднотипност на престъпните посегателства, към която попада и деянието по настоящото обвинение. При повечето от осъжданията му на подсъдимия е налагано наказание „лишаване от свобода“, което същият е изтърпявал ефективно, като очевидно това обстоятелство не е въздействало възпиращо на лицето при последващите му престъпни прояви. Ето защо изминалия до този момент период от една година, в който Ц. търпи мярка за неотклонение, свързана с ограничаване на свободното му придвижване в пространството, не е прекомерен и не представлява предварително изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, както твърди защитата, а същият е в рамките на разумното.
Продължаването на настоящата мярка за неотклонение „домашен арест“ е наложително и пропорционално на целите, които тя обезпечава, като в случая 4 при преценка на опасността от извършване на ново престъпление, реално изводима от характеристичните данни на подсъдимия, то последният е обосновано да търпи този тип ограничение, като приоритет следва да бъде отдаден на обществения интерес.
Не са основателни и оплакванията на защитата, свързани с правото на труд на подсъдимия. Ограничаването на свободното придвижване на подсъдимия, каквото е налице при мярка за неотклонение „домашен арест“ е свързано с неблагоприятни за лицето последици, каквато е и невъзможността да полага труд на работно място, различно от дома му, което е законосъобразно и естествено свързано с търпяната мярка. Личният интерес на лицето да работи не може да бъде поставен с приоритет пред обществения такъв, поради което това не се явява ново обстоятелство, налагащо ревизиране на прилаганата мярка. В допълнение следва да се посочи, че по делото няма данни за предходна или текуща трудова ангажираност на подсъдимия Ц., която да е била възпрепятствана вследствие на образуваното наказателно производство.
Неоснователни са доводите за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“ поради влошено здравословно състояние на близък роднина.
Действително се установява от представените от защитата медицински документи, че сестрата на подсъдимия страда от психиатрично заболяване – параноидна шизофрения, която датира от преди повече от 25 години, през които подсъдимият периодично се е намирал в местата за лишаване от свобода. Установява се още, че същата живее с майка си, която я е придружила при извършен лекарски прием на 31.12.2024 г., а причината за него била обострянето на болестта вследствие на преустановен прием на поддържащата терапия. Безспорно е, че сестрата на подсъдимия е в особено здравословно положение, което налага периодично съдействие от нейните близки, като в случая от доказателствата е видно, че подсъдимият не е нейната единствена възможност за това. Установява се, че адресът, на който е посочено изтърпяването на мярката „домашен арест“ на подсъдимия (гр.
Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e6a27e4-b076-4bc7-bc9a-3b71539a7227