Решение № 176 от 03.10.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Габрово, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Полина Пенкова

Благовеста Костова при участието на секретаря Ваня Д. Матеева в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20234200500241 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Районна прокуратура - Габрово в качеството на процесуален представител на Прокуратура на РБ срещу решение № 72/18.04.2023г. по гр.д.

№ 200224230101238/2022г. по описа на PC – Севлиево.

Твърди се, че постановеното решение, в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. било неправилно.Основание за уважаване на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ било наличието на безспорни доказателства, че в резултат от воденото наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, Т. В. М. претърпял неимуществени вреди, които били в непосредствена връзка с повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 131, ал.1, т.12 пр.1 и пр.5 във вр. чл. 129, ал.1 във вр. чл. 20, ал.2 от НК.Анализът на събраните в хода на съдебното производство доказателства не навеждал еднозначно на извода, че доброто име на ищеца е било накърнено следствие от воденото наказателно производство. Към момента на привличане на Т. В. М. като обвиняем по ДП № 68/2017г. по описа на ОСО при ОП - Габрово същият вече е бил многократно осъждан.Поради това, твърденията на ищеца, че именно и единствено в резултат от воденото срещу него наказателно производство по ДП № 68/2017г. по описа на ОСО при ОП - Габрово, НОХД № 118/2019г. по описа на PC - Севлиево, ВНОХД № 11/2021г. на ГОС и КНОХД № 135/2022г. по описа на ВКС били засегнати доброто му име, честа и достойнството му, ограничени били социалните му контакти, както възможността му да 1 започне нова работа били недоказени.От доказателствата по делото не се установявало ищецът да е бил трудово ангажиран, преди да му бъде повдигнато обвинение по ДП № 68/2017г, по описа на ОСО при ОП - Габрово. Поради това, определеният от съда размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от Т. В. М. във връзка с воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, бил прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Иска се да бъде постановено решение с което да бъде отменено обжалваното решение, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. В. М. от град Севлиево сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от наказателно преследване срещу него, приключило с оправдателна присъда, като същото бъде намалено съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и да бъде намален размера присъдените разноски, съобразно уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба и от адв. А. С. Б. и адв. Н. Т. Б. от САК, като процесуални представители на Т. В. М. против решение №72 от 18.04.2023г. постановено от Районен съд Севлиево по гр.дело №1238/2022г.

Решението се обжалва само в отхвърлителната му част, с която съдът не уважил в цялост искът за неимуществени вреди в пълният им размер, както и в частта за присъдените на основание чл.10 ал.З от 30Д0В вр. чл.78 ал.1 от ГПК разноски в производството.

Твърди се, че в обжалваната част решението било несправедливо и неправилно.

Решението било несправедливо, защото съдът занижил дължимото обезщетение, като не съобразил основната му цел, да овъзмезди действително настъпилите вреди.Съдът неоснователно занижил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като не оценил в достатъчна степен претърпените от жалбоподателя притеснения, страх и безпокойство от заплашващото го тежко обвинение, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода" до осем години, преживените от него негативни емоции изразяващи се в срам, загуба на достойство, чест и добро име в обществото, сринат авторитет пред семейството му и найблизкото му обкръжение, в това число и пред близки и съседи.Присъденото обезщетение за претърпени морални вреди не съответствало на повдигнатото изключително тежко обвинение предвиждащо наказание „лишаване от свобода" от 2 до 10 години. Тази тежест на обвинението, макар и посочена и обсъдена детайлно от първоинстанционния състав не била оценена обективно при определянето на размера на обезвредата. Не била оценена и наложената на М. мярка за неотклонение „гаранция в пари", която също имала своите негативни последствия върху личността на потърпевшия. При определяне размера на обезщетението били неглижирани и подценени личностните качества и общественото положение на ищеца, тъй като с повдигнатото обвинение на М. бил преграден пътя му за професионална активност в най- благоприятстващия времеви период за един мъж.

Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение в атакуваната му част и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло в пълният им размер, като бъдат присъдени и сторените съдебни и деловодни разноски.

2

В срок писмени отговори на жалбите не са постъпили.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е обжалвано от двете страни по делото само в частта му относно размера на присъденото обезщетение от 5000 лв. за причинени неимуществени вреди, причинени от воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда.

Решението е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно.

Безспорно е установено пред първоинстанционния съд, че по образувано досъдебно производство по пр. пр. №68/2017 г. на Окръжна прокуратура Габрово за извършено престъпление по чл.131а предл. 2 във вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, предл 1- во, вр. чл. 129 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1 б"а" и б. „Б" НК, Т. М. е бил привлечен като обвиняем на 13.02.2019 г., като му е взета мярка за неотклонение парична гаранция. С присъда, постановена по н.о.х.д. №118/2019 г. на Районен съд Севлиево, ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр. първо вр. с чл.129 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 НК, за което е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Осъдителната присъда е отменена от въззивния съд по в.н.о.х.д.№11/2021 г. на ГОС и М. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. С решение по к.н.о.х.д № 135/2022 г. на ВКС, въззивната оправдателна присъда е оставена в сила.

Безспорно по делото е наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С влязла в сила присъда ищецът е оправдан по предявеното му обвинение, поради което той има право на обезщетение за претърпените в резултат на незаконното обвинение вреди.

Същите следва да бъдат доказани по вид, обем и интензитет, като доказателствената тежест за тези факти е на ищеца.

От съществено значение при преценка основателността на иска са тежестта на повдигнатото обвинение, вида и продължителността на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение, срока на воденото наказателно производство, личността и възрастта на ищеца. Първоинстанционният съд е съобразил тези обстоятелства, но е занижил определеното обезщетение, предвид конкретно доказаното по делото засягане и накърняване на неимуществените блага на ищеца.

Срещу ищеца е било повдигнато обвинение за тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 от НК, за което се предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода.

Тежкото обвинение безспорно е създало у ищеца страх, притеснение и безспокойство от евентуално осъждане и ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Следва да се отчете и факта, че първоинстанционният съд е признал ищеца за виновен и е наложил наказание от две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Приведено е в изпълнение и наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, при предишно условно осъждане. През периода от постановяване на 3 осъдителната присъда – 4.12.2020 г. до решението на ВКС, с което е оставена в сила оправдателната присъда – 8.06.2022 г., за ищеца е съществувала реална заплаха от ефективно наказание и то при строг режим на изтърпяване, което засилва негативните му емоционални преживявания.

С оглед на това, въззивният съд намира, че може да се обоснове по-висок обем и интензитет на претърпените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, извън обичайните такива.

При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази и съдебното минало на ищеца. Наличието на осъждане за други престъпления с основание е изтъкнато като довод за намаляване размера на обезщетението, доколкото ищецът е претендирал като вреда и загуба на добро име в обществото, сринат авторитет пред семейство и близкото му обкръжение. Следва да се има предвид, че ищецът е извършвал и съответно осъден за престъпления с по-ниска степен на обществена опасност и по - леко наказуеми от това, в което е бил незаконно обвинен. До момента на осъждането му от първоинстанционният съд, ищецът е бил осъждан на глоба, пробация и лишаване от свобода с отлагане на изтърпяването на наказанието на основание чл.66 НПК. В този смисъл по-силно при него е било безпокойството и страха, че ще изтърпява ефективно наложеното му наказание и то при строг режим. В случая предишните осъждания не оправдават неоснователното повдигане на конкретното обвинение, но следва да се отчетат, когато по справедливост се определя обезщетението за неимуществени вреди. Като взе предвид изложеното, както и факта, че не се доказа влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на незаконното обвинение, съдът намира, че обезщетение в размер на 8 000 лв. би отговаряло на обществения критерии за справедливост.Същото в максимална степен съответства на доказаните неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Обезщетение в по-висок размер би било в отклонение от принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Спрямо присъденото от първоинстанционния съд, размерът на обезщетението следва да се завиши. В останалата част до пълният претендиран размер искът е неоснователен, поради което обосновано е отхвърлен. Жалбата на Т. М., както и иска са частично основателни, а тази на Прокуратура на Република България следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Разноски следва да се присъдят допълнително, по съразмерност съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Допълнително в тежест на ответника и в полза на ищеца следва да се присъдят 153 лв. разноски пред първата инстанция и 347 лв. за въззивното производство – общо 490 лв.

На основание изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 72/18.04.2023 г., постановено по гр.д. № 238/2022 г. по описа на Районен съд Севлиево за разликата над присъдените 5000 лева до размера на сумата 8000 4 лева, обезщетение за вреди по иска на Т. В. М. срещу Прокуратурата на РБ на основание чл.

2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ и вместо това постанови:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2 да заплати на Т. В. М. ЕГН **********, с адрес ***, *** още 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди,причинени от водене на наказателно производство срещу него, приключило с оправдателна присъда по ВНОХД № 11/2021 г. на Окръжен съд Габрово, потвърдена с Решение №62/08.06.2022 г. по КНОХД 135/2022 г. на ВКС, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. В. М. ЕГН **********, с адрес ***, *** сумата 490 лв., направени разноски за двете съдебни инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5