Решение № 1451 от 10.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2241/2025
- Вид
- Решение № 1451
- Подписан
- 10.12.2025
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл. 104Б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1451 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330202241 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 25-1030-000580 от 13.02.2025 г. на началник група Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на Н. Г. Ч. ЕГН: ********** от гр.
П., ул. „К. П.“ № *, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания Глоба в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата чрез процесуалния си представител – адв. Т., моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, претендира заплащане на направените по делото разноски. В съдебно заседание редовно призован жалбоподателят се явява лично и с адв. У.
Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото 1 доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 27.01.2025 г. около 19,30 ч. актосъставителят И. Н., заедно с негов колега били изпратени от Оперативната дежурна част по сигнал , че в двора на Езикова гимназия Пловдив на бул.“България“№123 гражданин форсира лек автомобил и извършва „дрифт“. След като место било посетено , се установило , че това е лицето Н. Г. Ч., който управлявал лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с рег. № ** **** ** – чужда собственост. Към момента на пристигането си патрулната двойка установила , че превозното средство е в покой , като от присъстващи на место граждани било обяснено , че движението на колата било принудително преустановено лично от тях с изземване на ключовете за автомобила от арматурното табло. Като причина за това тяхно действие било посочено правенето на „дрифт“ в двора на училището от страна на жалбоподателя, като същевременно местото се ползвало като спортна площадка.
Горното се потвърждава както от показанията
Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН бланков номер сер. GA № 3221505/27.01.25 г. и в него като очевидец било посочено лицето Й. Г. Д., който собственоръчно е написал и обяснение, в което потвърждава горните констатации. В АУАН било вписано нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
Същият бил подписан без възражение от жалбоподателя. Наказващия орган, възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП. В съдебно заседание актосъставителят Н. поддържа изцяло така съставения от него АУАН , както и залегналото в него описание на фактическата обстановка , такава , каквато е била към момента на нарушението.
По искане на повереника на жалбоподателя , до разпит в качеството на свидетели са допуснати лицата Т. А. и З. Г. В показанията си А. сочи , че действително на инкриминираната дата той, св. Граматиков и жалбоподателя са се намирали на територията на Езикова гимназия Пловдив. Според него Н.
Ч. дошъл да вземе двамата свидетели с лек автомобил марка „Шкода Фабия“,, но тъй като на подстъпа към игрището имало много паркирани коли, за да могат да направят маневра „обратен завой“ се наложило да навлезнат в двора на училището. За констатирания от проверяващите „дрифт“ А. обяснява , че превъртането на гумите на автомобила се е получило вследствие на по- рязко подаване на газ от страна на жалбоподателя, което довело и да превъртане на гумите.
В същата насока са и показанията на св. Г., като потвърждава , че при потеглянето си от игрището , малко преди автомобила да стъпи на асфалтовата настилка, гумите приплъзнали, а жалбоподателят направил маневра за повторно навлизане в двора на училището, при което бил спрян от граждани , 2 и ключът от автомобила бил иззет от тях от арматурното табло.
Съдът кредитира отчасти показанията на тези двама свидетели и то единствено в частта , касаеща местоположението на констатираното нарушение. Относно отричането от тяхна страна на обстоятелството , дали жалбоподателят съзнателно е извел задвижващите колела от сцепление, довело до поднасяне и необходимост от предприемане на резки маневри, Съдът намира , че показанията им в тази си част категорично не кореспондират с останалия устен и писмен доказателствен материал и следва да не бъдат кредитирани в тази им част и да бъдат разглеждани като такива , дадени от лица в близки приятелски отношения с жалбоподателя Ч..
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, оправомощителни заповеди, както и от свидетелските показанията.
Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП, и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същия се явяват неподкрепени от кредитирания доказателствен материал, анализът на който обосновава извод за установеност на административното нарушение.
При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя Ч. по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно който на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна наказващия орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, според която за нарушение на правилата като горното се налагат кумулативно наказания глоба и лишаване от право.
Същите са абсолютно определени от законодателя – глобата в размер на 3000 лв., а лишаването от право на управление на МПС за срок от 12 месеца.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и нарушителя, който не е направил възражения, когато му е бил предявен за запознаване със съдържанието му, за което се е и подписал.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е 3 съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността.
С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя на въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт или друг представител и в депозираната молба - становще не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 25-1030-000580 от 13.02.2025 г. на началник група Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на Н. Г. Ч. ЕГН:
********** от гр. П., ул. „К. П.“ № *, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания Глоба в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4