Определение № 22146 от 07.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22146 гр. София, 07.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20251100511456 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1, във вр. с чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „УИЗ ЕЪР Унгария“ ЦРТ, чрез адв. К. И., срещу Заповед № 34933, издадена на 06.11.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 64284/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 172-ри състав в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 240 лв. с ДДС.

Жалбоподателят възразява срещу определените в заповедта за изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на заявителя като прекомерни. Намира, че с оглед постановките на решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 на СЕС, Наредба №1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение. Поддържа, че в случая заповедното производство се характеризира с изключително ниска правна и фактическа сложност, като извършените от процесуалния представител на заявителя действия се ограничават до попълване на образеца на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли съда да намали размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 240 лв. с ДДС, като обезсили заповедта за изпълнение за тази част от вземането на заявителя за разноски.

В срока по чл. 276 от ГПК ответникът - заявител в заповедното производство Е.Д.В., чрез процесуалния си представител адв. Р.К., представя писмен отговор, с който оспорва частната жалба, като неоснователна. Оспорва извода за ниска фактическа и правна сложност на делото. Посочва, че действията по процесуална защита не се ограничават до попълването на образеца на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а включва внимателен анализ и оценка на основателността на претенцията. Излага съображения, че при прилагане на правилата на наредбата следва да се съобрази, че с нея се гарантира високо равнище на качеството на адвокатската услуга, като способства за защита на интересите на потребителите на тези услуги, както и интересите на правосъдието. Намира, че за да бъдат намалени разноските за адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, техният размер следва да е екзорбитантно висок, да надхвърля многократно размера на понесените вреди от спечелилата делото страна. Посочва, че както адвокатите така и клиентите са свободни да определят цените на които се предоставят правните услуги. Моли съда да остави жалбата без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо, че частната жалба е подадена като молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, правилно същата е била администрирана от районния съд по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК, с оглед разрешението на т.

7 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването на чл. 248, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя не води до недопустимост на жалбата, доколкото е задължение на съда да даде правна квалификация на исканията и жалбите на страните и да ги разгледа съгласно приложимия процесуален ред.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Заповедното производство е образувано по заявление от 29.10.2024 г. на Е.Д.В. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ ЦРТ, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ – клон България за следните суми: 301,49 лв. – разликата в цената на билет за полет, закупен от друг превозвач, и на билета за първоначално плануван полет W6 4364 BLQ-SOF, опериран от дружеството длъжник по направление Болоня, Италия-София, България, който е следвало да бъде изпълнен на 11.12.2023 г., но е бил отменен един час преди излитането му; 25 лв. – разноски за държавна такса и 550 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Със Заповед № 34933, издадена на 06.11.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 64284/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 172-ри състав, районният съд е уважил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение за посочените вземания.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

Правният интерес за длъжника от обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските произтича от самия закон (чл. 413, ал. 1 ГПК). Единствено в частта за разноските заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана както от длъжника, така и от подалия заявлението за нейното издаване. По аргумент на чл. 413 от ГПК, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят трябва да посочи както вземането си срещу длъжника, така и разноските, които е направил в заповедното производство. Съдът се произнася с разпореждането си както по основателността на притезанието, така и за дължимите от длъжника и документирани от заявителя разноски и издадената заповед за изпълнение ще бъде изпълнително основание, както за притезанието на заявителя, така и за направените от него в заповедното производство разноски (чл. 416 и чл. 404, т. 1 ГПК). Придаденото от закона изпълнително действие на заповедта за изпълнение, обосновава правния интерес на длъжника да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските (така: Опр. № 168 от 12.02.2010 г. по ч. т. д. № 13/2010 г., Т.К., I-во т.о. на ВКС).

На първо място, неоснователни се явяват доводите, че възнаграждението за жалбоподателя следва да се определи съгласно правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 на СЕС, което има задължителна сила за националния съд с оглед правилото на чл. 633 от ГПК, и според което "национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС" и следователно националният съд е длъжен да откаже приложението й. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал. 1 от ЗА, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие. В посочения смисъл - Определение № 191 от 21.01.2025 г. по ч. т. д. № 2

2688/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и много други. С оглед на това, правилно не са приложени правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Във връзка с доводите, изложени в отговора на частната жалба следва да се посочи, че в горепосоченото решение на СЕС изрично е посочено, че с оглед характера на предвидената правна уредба не е възможно позоваването на легитимни цели, които се твърди, че наредбата преследва. Наред с това, както адвокатът, така и клиентът на правни услуги са свободни да уговарят размер на адвокатско възнаграждение какъвто преценят за подходящ и който може да надхвърля обичайно дължимото с оглед обстоятелствата. Не следва обаче разноските за заплащане на това възнаграждение да бъдат безусловно възлагани на насрещната страна, тъй като същите не биха били в причинна връзка с поведението на страната, по отношение на която е възникнала отговорността за разноски.

Процесното производство не разкрива висока фактическа и правна сложност. Касае се заповедно производство по чл. 410 от ГПК, в рамките на което не се провежда доказване на заявените претенции, не се провеждат съдебни заседания, а заповедта за издава въз основа на наведените от заявителя твърдения. Висока сложност не се разкрива и от предмета на делото. Претендира се обезщетение във връзка с отменен полет, по който въпрос е налице подробна правна уредба - Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на ЕП и Съвета, като съдебната практика на съдилищата е константна и безпротиворечива. С оглед изложеното, и предвид ниския материален интерес на делото от 301 лв., настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение от 240 лв.

Ето защо частната жалба е основателна, поради което следва да бъде уважена, а Заповед № 34933, издадена на 06.11.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 64284/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 172-ри състав, следва да бъде отменена в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 240 лева.

Страните не са претендирали разноски по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 370597/18.11.2024 г. по описа на СРС на "УИЗ ЕЪР Унгария" Црт., със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2/А, сграда Б, Н-1103 Будапеща, Унгария, Заповед № 34933, издадена на 06.11.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 64284/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 172-ри състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 240 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3