Решение № 17415 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17415 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от Р. З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110145908 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск, предявен от „Ю.С.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ***********, представлявано от управителите Н.Л.Т., ЕГН ********** и Ц.Н.Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокатско дружество „К.

Т.”, БУЛСТАТ **********, седалище и адрес на управление в ***********, представлявано от адвокат Б. Е. К. и адвокат Е. В. Т. против Л. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в *********.

Твърди се в исковата молба, че на 14.06.2022 г., „Ю.С.“ ООД, чрез управителя си Н.Л.Т., е предало на ответника сумата от 7 170 лв. (седем хиляди сто и седемдесет лева).

Получаването на сумата от ответника е удостоверено с разписка, подписана лично от него, в която като основание е посочено „плащане за наем по време на строителство съгласно постигнатите в горепосочения договор условия между страните“. В разписката ответникът е посочен като „учредител на право на строеж върху собствен недвижим имот съгласно предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея, подписан между настоящите страни на 03.04.2022 г.“ Процесуалният представител на ищцовото дружество сочи, че между „Ю.С.“ ООД и Л. Й. е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж, но в него не съществува клауза, съгласно която ищецът да дължи на ответника сумата от 7 170 лв. Освен това, предварителният договор е развален. В този смисъл, ищецът претендира, че сумата от 7 170 лв. е получена от ответника при начална липса на основание, а при условията на евентуалност претендира да е платена на отпаднало основание – разваления предварителен договор.

Ищецът е предявил вземането си за връщане на неоснователно получената от ответника сума по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 44097 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско дело, 162-ри състав. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение № 10984 от 11.04.2024 г. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК Л. Й. е възразил срещу дължимостта на вземането, поради което с разпореждане № 73452 от 22.05.2024 г. е указано на заявителя (ищец в настоящето производство) да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

1

С тези обстоятелства, представляващият „Ю.С.“ ООД обуславя правния си интерес от предявяването на иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповeд за изпълнение по частно гражданско дело № 44097 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162- ри състав.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли служебно да се изиска и приложи частно гражданско дело № 44097 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи за несъответствие на основанието, на което ищцовото дружество претендира процесната парична сума в заповедното производство и в настоящето исково производство.

Ответникът не оспорва обстоятелствата, че между ищцовото дружество и и ответника е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж на 03.04.2022 г., както и че на 14.06.2022 г. управителятн на „Ю.С.“ ЕООД е заплатил на Л. Й. сувата от 7 140 лв.

Ответникът, оспорва, обаче, че основанието за заплащане на паричната сума е посочането в разписката, а именно: „плащане за наем по време на строителство съгласно постигнатите в горепосочения договор условия между страните“. Сочи се в отговора, че на 25.05.2022 г. и на 14.06.2022 г., управителят на ищцовото дръжество е заплатил на четиримата съсобственици на имота и учредители на правото на строеж по предварителния договор, обезщетение за забава, тъй като не е изпълнявал в срок задълженията си подоговора.

Въвеждайки в заблуждение съсобствениците на имота, управителят на „Ю.С.“ ЕООД е вписал в разписките за получаване на обезещетението за забава, основания, различни от действителното такова. В отговора се излагат правни доводи, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане със сумата от 19 558 лв. (левовата равностойност на 1/4 от 40 000 евро) – неустойка за неизпълнение на предварителния договор.

С отговора ответникът представя писмени доказателства. Не изразява становище по даказателствените искания, направени в исковата молба.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен предварителен предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея от 03.04.2022 г., сключен между М.С.М., С.С.М., Р. Л.ова Й.а и Л. Й. Й., от една страна – Учредители, и „Ю." ЕООД, от друга страна - ПРЕДПРИЕМАЧ-ИНВЕСТИТОР. Съгласно договора ЧРЕДИТЕЛИТЕ се задължават при условията и в сроковете на този договор, да учредят в полза на ПРЕДПРИЕМАЧА – ИНВЕСТИТОР, във формата на нотариален акт, право на строеж (суперфиция) върху имота за построяването на Жилищна сграда с обща надземна разгъната застроена площ от около 610 кв.м. В чл. 24, ал. 2 от Договора е че ПРЕДПРЕМАЧЪТ разпределени съобразно неговата идеална част. осуетяване сключването – ИНВЕСТИТОР стане причина за отлагане или УЧРЕДИТЕЛИТЕ имат на окончателния договор за учредяване право на строеж, ПРЕДПРЕМАЧЪТ право да се откажат от договора или да го развалят. В този случай, на 30 000 (тридесет – хиляди) ИНВЕСТИТОР дължи на УЧРЕДИТЕЛИТЕ неустойка в общ размер един от учредителите може евро, разпределени съобразно неговата идеална част. Като в чл. 28, ал. 2 от Договора е уговорено, че че ПРЕДПРЕМАЧЪТ – ИНВЕСТИТОР изпадне в забава при чл. 16 си относно който и да е от сроковете, предвидени в чл. 14 и размер от този договор, същият дължи на УЧРЕДИТЕЛИТЕ общо неустойка за забава Всеки един на 100 /сто/ евро за всеки ден на забава, но не повече от 10 000 (десет хиляди) евро. претендира, от учредителите може самостоятелно и без участието на другите учредители да в т.ч. и по съдебен ред, съобразно 2 своята част от тази обща неустойка, изчислена договор.

По делото е представена разписка, видно от която на 14.06.2022 г. ответникът е получил от Н.Т., в качеството му на управител на ищеца, сумата от 7 170 лева, посочено е основание – „плащане за наем по време на строителство съгласно постиганите в горепосочения договор условия между страните.“

Представена е нотариална покана от учредителите до ищеца, получена на 23.12.2022 г., с която са заявили, че развалят договор, ако в срок от един месец не представи одобрен работен проект. На 16.12.2022 г. е получена нотариална покана от ищеца, в която учредителите заявяват, че представеният проект не отговоря на уговорено по договора. На 18.01.2023 г. отново е изпратена покана от учредителите, че представените документи не отговарят на договора.

На 08.02.2023 г. е получена от учредителите изпратената от ищеца покана за съгласуване на изпратения от него проект от 12.2022 г.

На 21.03.2023 г. е изпратено уведомление за разваляне на договора и покана за плащане на дължими суми от ответника до учредителите, тъй като последните са продали имота в нарушение на договора, което е получено на 13.02.2023 г.

На 03.04.2022 г. е подписан анекс между учредителите и предприемач-инвеститора, съгласно който последният се задължава да заплати 40 000 евро.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи (ППВС № 1 от 28.05.1979 г., т. 2).

Съдът намира, че, видно от представените и приети по делото доказателства, е налице валидно извършено плащане по договор.

В тази връзка следва да се посочи, че правото на разваляне възниква при виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна по причина, за която тя отговаря. Дори и да е налице и неизпълнение и на задължения от страната, искаща развалянето, тя има право да иска развалянето му, стига нейното неизпълнение да не е причина за неизправността на насрещната страна. Ако и двете страни са неизправни, всяка от тях може да иска развалянето на договора. С оглед на изложеното, съдът приема, че към датата на предприетото разваляне от ищеца и двете страни по договора са имали качеството на неизправна страна. При наличие на двустранна неизправност, всяка от страните може да иска разваляне на договора, като същият следва да се счита развален в обща вреда и полза, считано от първото изявление за разваляне.

При двустранните договори, задълженията на страните са взаимно свързани; едното задължение е основание за другото. Не се ли изпълни едното задължение, другото остава без основание. Ако неизпълнението е по вина на длъжника, кредиторът може на основание чл. 87 ЗЗД да развали договора. Развалянето му съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, има обратно действие. С развалянето на договора отпада облигационното отношение между страните.

Отпада основанието за престиране на насрещните престации по договора. Никоя от страните не дължи на другата изпълнение по договора. Всичко получено в изпълнение на договора се връща на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Възстановява се положението отпреди сключване на 3 договора. Отпада договорът като основание за възникване на права и задължения за страни.

В случая процесния договор не е с продължително действие, тъй като като предварителен договор неговият главен предмет е сключването на окончателен договор, още повече, че задължението на учредители да учредят право на строеж е с еднократно изпълнение.

Съдът намира, на следващо място, че така посоченото основание - предварителен договор - е отпаднало с обратна сила при развалянето му поради неизпълнение, валидно осъществено и обективирано в исковата молба в настоящото производство. Така следдва да бъде отхвърлен главният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и уважен евентуалният иск по предл. 3 на същата разпоредба.

По отношение на възражението за прихващане с неустойка по договора:

Съгласно приетото в ТР № 7/13г. на ОСГТК на ВКС не се дължи неустойка на забава по чл.92 ал.1 ЗЗД,когато двустранен договор,който не е за продължително или периодично изпълнение,е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване за вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.

В случая се пртендира неустойка по чл. 24, ал. 2 и 23 ал. 3 от Договора, а именно че ПРЕДПРЕМАЧЪТ стане причина за отлагане или осуетяване сключването на окончателен договор дължи неустойка. В случая не се претендира неустойка, обезщетяваща вредите при разваляне на договора, поради което възражението за прихващане е неоснователно.

По разноските:

Ищецът е представил списък с разноските: 143,40 лева – държавна такса в запоевдното и 143,40 лева държавна такса в исквото производство и 792 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат в тежест на отвтеника.