Решение № 1099 от 17.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1099 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000503233 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 187 от 09.07.2024 г., постановено по гр. д. № 174/2023г. по описа на Окръжен съд-Монтана, е осъдено застрахователното дружество „АЛИАНЦ УНГАРИЯ“, със седалище и адрес на управление Република Унгария, гр. Будапеща, п.к. 1087, ул. „Калман Конивес“ № 48-52 да заплати на С. В. В., ЕГН ********** сумата от 90 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 27.01.2022 г. в Република Унгария, по вина на Б. И. С., при управление на лек автомобил марка „Рено“, с рег. № ***, за който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното унгарско застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 419,80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2022 г. до окончателното й изплащане.

Със същото съдебно решение е осъдено дружеството „АЛИАНЦ 1

УНГАРИЯ“, да заплати на В. Т. Н., ЕГН ********** сумата от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 27.01.2022 г. в Република Унгария, по вина на Б. И. С., при управление на лек автомобил марка „Рено“ с рег. № ***, за който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното унгарско застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2022 г. до окончателното й изплащане.

Със същото съдебно решение е осъдено дружеството „АЛИАНЦ УНГАРИЯ“ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на С. В. В. сумата от 5 743,28 лв., представляваща направени в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Със същото съдебно решение е осъдено дружеството „АЛИАНЦ УНГАРИЯ“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на В. Т. Н. сумата от 1109,20 лв., представляваща направени в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Със същото съдебно решение е осъдено дружеството „АЛИАНЦ УНГАРИЯ“ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметката на Окръжен съд-Монтана сумата от 4566,75 лв., представляваща оставащата част от общо дължимата държавна такса в размер 4566,75 лв.

С определение № 616 от 16.10.2024г., постановено по гр. д. № 174/2023г. по описа на Окръжен съд-Монтана, е изменено решение № 187 от 09.07.2024 г., като е осъдено дружеството „АЛИАНЦ УНГАРИЯ“ да заплати на адвокат Й. Г. Д., адвокатско възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство, в общ размер на 11 300,00 лв. за двамата ищци В. Т. Н. и С. В. В.. Определението не се обжалва.

Постъпила е въззивна жалба от „АЛИАНЦ УНГАРИЯ“, с която се обжалва съдебно решение № 187 от 09.07.2024 г., постановено по гр. д. № 174/2023г. по описа на Окръжен съд-Монтана в частта по предявения иск от С. В. иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди над 29 337,45 лв. /15 000 евро/ до присъдените 90 000 лв. и в частта по предявения от В. Н. иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди над 12 321,73 лв. /6 300 евро/ до присъдените 30 000 лв.

Изложени са съображения, че първоинстанционното решение е 2 незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон. Твърди се, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди и по двата предявени иска е силно завишено и противоречи, както на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, така и на съдебната практика при определяне на обезщетения при сходни увреждания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение № 187 от 09.07.2024 г., постановено по гр. д. № 174/2023г. по описа на Окръжен съд-Монтана и да постанови друго, с което да отхвърли предявените от С. В. и В. Н. искове за обезщетяване на неимуществени, съответно за сумата над 29 337,45 лв. /15 000 евро/ и за сумата над 12 321,73 лв. /6300 евро/, като неоснователни и недоказани.

Въззиваемите страни по въззивната жалба, подадена от „АЛИАНЦ УНГАРИЯ“, С. В. В. и В. Т. Н., представят писмен отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на претърпени от ищците С. В. и В. Н. неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.01.2022г. на територията на Република Унгария между товарен автомобил с българска регистрация, управляван от един от ищците -С. В., български гражданин и лек автомобил с унгарска регистрация, управляван от унгарския гражданин БЕЛА ИЩЦВАН САБАДИ. Исковете са предявени срещу дружеството „АЛИАНЦ УНГАРИЯ“, застраховател на риска „гражданска отговорност“ на унгарския гражданин Б. И. С., за когото се твърди, че е виновен за предизвикване на процесното ПТП.

Предявените искове пред български съд за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди /имуществени и неимуществени/ се основава на твърдението на ищците, че при наличие на предвидените в закона предпоставки, ответникът дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за причинените от застрахования водач вреди

3

Исковете, с които е сезиран съдът са допустими и следва да бъдат квалифицирани като искове с првано осн. чл. 18, ал. 2 вр. с, ал. 1 от КМЧП доколкото вредите от пътния инцидент или поне част от тях са се проявили на територията на Република България, а пострадалите имат и качеството на потребители. Българският съд разполага с компетентността да разгледа исковете, но съгл. разп. на чл. 105 ал.1 във вр. с чл.116 от КМЧП следва да приложи материалното унгарско право (правото на страната, на територията, на която е настъпил деликтът) поради което и служебно е събрано от първоинстанционния съд относимото унгарско законодателство, което настоящата съдебна инстанция изцяло съобразява.

По изложените по-горе фактическа обстановка и правни изводи спор между страните поделото няма.

Спорът между страните по делото се свежда единствено до размера на присъденото по всеки от предявените искове обезщетение за неимуществени вреди.

При определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се съобрази обстоятелството, че задълженията на застрахователите, осъществяващи дейност на територията на ЕС са уредени по идентичен начин, съгл. Директива 72/166/EИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, относно застраховката "Гражданска отговорност " при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка. Втора Директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) също урежда сближаването на законодателствата в отделните държави-членки, поради което, както относимостта на определени факти и обстоятелства при определяне размера на обезщетенията на пострадалите, така и правните критерии са относително идентични, и са уредени по сравнително идентичен ред в законодателствата на държавите-членки.

В случая при определяне размера на обезщетението следва да се изходи, предимно от относимите разпоредби на унгарското материално право (известни и приложени поделото), които по никакъв начин не противоречат 4 или не изключват разпоредби на българското материално право. Същите нямат съществени различия помежду си.

По иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, предявен от С. В.: видно от събраните доказателства, същият е получил следните травматични увреждания: трималеоларно (на двата пищяла и на задния триъгълник) счупване на лява глезенна става с разместване (лусиране) и счупване на 4-та предходилна (метатарзална) кост на дясното стъпало.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищцеца травматични увреждания, получени от тях в резултат на процесното ПТП, изразяващи в трималеоларно (на двата пищяла и на задния триъгълник) счупване на лява глезенна става с разместване (лусиране) и счупване на 4-та предходилна (метатарзална) кост на дясното стъпало. Търпял е различни по интензитет болкови усещания с оглед на получените травматични увреждания. Вещото лице е уточнило, че счупването на глезенната става e причинило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за срок не по-малък от дватри месеца. Не е налице пълно възстановяване, въпреки проведените оперативни интервенции, като въпреки това е положителна прогноза това да се случи след поне още една оперативна интервенция и рехабилитационни процедури. Счупването на 4-та проходилна кост е причинила трайно затруднение движението на десен долен крайник със срок на оздравяване не по-малък от месец и половина-два.

По делото са разпитани двама свидетели относно търпените от ищеца С.

В. болки и страдания: Л. Д. /братовчед на пострадалия/ и Н. В. /съпруга на пострадалия/, чиито показания съдът кредитира в едната им част, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК. Съдът не кредитира свидетелските показания на съпругата на пострадалия В., тъй като от останалите събрани доказателства не се установява наличието на продължил в рамките на 6 месеца постелен режим с необходимост от чужда помощ, както и че състоянието на ищеца е било необратимо.

От заключението на съдебно психологична експертиза /изготвена е само за пострадалия С. В./ което правилно е кредитирано от първостепенния съд 5 като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин преживяната от ищеца психична травматичност. Налице е симптоматика на хронично посттравматично разстройство, психични и емоционални състояния в страхово-тревожния регистър, поради все още неразрешените здравословни проблеми, в следствие на претърпяното ПТП, както и поради неотработената в психичен план травма.

Съобразявайки гореизложеното, въззивната инстанция намира за частично основателно възражението на въззивника досежно направената от първоинстанционния съд преценка на събраните доказателства съответно на критериите за определяне на размера на обезщетението, присъдено в полза на С. В. В.. Съобразно приетото с ППВС № 4 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото и работата му.

От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат от процесното ПТП С. В. В. е претърпял значителни болки и страдания, както към момента на настъпване на травмите, така и в процеса на тяхното лечение, като в течение на няколко месеца е изпитвал болки, бил е обездвижен за известен период, не е могъл да се обслужва сам и за елементарни ежедневни дейности е следвало да разчита на чужда помощ. След няколко оперативни интервенции, възстановяването му е отнело около шест месеца и не е напълно завършило, като продължава по отношение на левия глезен. Налице са и трайни последици-следоперативни белези по долните крайници, но няма настъпили усложнения и прогнозите са благоприятни. Преживял и емоционални страдания, изразяващи се в първоначалния силен стрес от ПТП и последващи притеснения за здравето и бъдещето му, които са обичайни за подобен тип инциденти. Въпреки, че психологичната травма все още не е напълно обработена, ищецът е преодолял първоначалното остро стресово състояние и към настоящия момент не страда от психологично или психическо разстройство.