Решение № 702 от 27.08.2025, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 2235/2024
- Вид
- Решение № 702
- Подписан
- 27.08.2025
- В сила
- 19.09.2025
- Състав
- Зара Ехия Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 702 гр. Шумен, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20243630102235 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
В молбата си до съда, ищецът "***" АД, ЕИК ****, излага, че по ч. гр. д.
№ 1523/2024г. по описа на ШРС, по реда на чл. 410 и сл. от ГПК , била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Р. М.
Г., ЕГН **********, адрес: гр.***, за неплатени задължения на ответника за ползвана от него, през периода от 23.01.2024г-02.04.2024г., електрическа енергия, равняващи се на сума от 551,72 лева, за която са издадени и посочени в исковата молба фактури, както и за сума от 18,58 лева лева, представляваща обезщетение за забава (сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по фактурите до 13.06.2024г.
В молбата се твърди, че по силата на сключен, при общи условия, договор за продажба на ел. енергия, ответникът дължи така присъдените суми, тъй като същият е клиент на ищцовото дружество, като процесните вземания се отнасят за клиентски №: 1300137246, касателно обект на потребление, заведен с абонатен номер № 0106715022, находящ се на адрес: гр.*** Поради обстоятелството, че ищецът не е изпълнил в срок задълженията си за заплащане на консумираната от него ел. енергия, същият му дължал и обезщетение за забава.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, както следва: за сума от 551,72 лева, представляваща главно задължение за консумирана от ответника ел. енергия по фактури, издадени в периода от 23.01.2024г-02.04.2024г., за обект на потребление, заведен с абонатен номер № 0106715022 и кл. номер №: 1300137246, имащ административен адрес: гр.***; 18,58 лева лева, представляваща обезщетение за забава (сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по фактурите до 13.06.2024г. , ведно със законната лихва от 1 датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му особен представител, представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но неоснователни, излагайки аргументи.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
По ч. гр. д. №1523/2024 г. по описа на ШРС, по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за следните суми: 551,72 лева, представляваща главно задължение за консумирана от ответника ел. енергия по фактури, издадени в периода от 23.01.2024г-02.04.2024г., за обект на потребление, заведен с абонатен номер № 0106715022 и кл. номер №: 1300137246, имащ административен адрес: гр.***; 18,58 лева лева, представляваща обезщетение за забава (сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по фактурите до 13.06.2024г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, като са присъдени и извършените по делото разноски.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК .
Тези факти и обстоятелства се установяват от документите, приложени в заповедното производство, водено по ч. гр. д. №1523/2024 г. по описа на ШРС.
От приложените по делото писмени доказателства, става ясно, че страните се намират в облигационни правоотношения, основаващи се на сключен, при общи условия, договор за доставка (продажба) на ел. енергия, действащ в процесния период за посочения по- горе обект на потребление. Видно от представените от ищеца Фактура № ФП***/23.01.2024 г.; Фактура № ФП**********/23.02.2024 г. и фактура № ФП**********/02.04.2024г., че от ищцовото дружество са съставени платежни документи за консумирана и незаплатена ел. енергия, считано за периода от 23.01.2024г.-02.04.2024г. , равняваща се на стойност от 551,72 лева . Фактурите са за доставена ел. енергия за обект, имащ административен адрес: гр.*** , въведен с абонатен номер № 0106715022 и клиентски №: 1300137246. Във всяка една фактура е посочен и падежът на съответното задължение.
Спорното правоотношение по настоящото дело намира правната си уредба в Закона за енергетиката, в който се регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ . Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ . Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител.
2
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "***" АД потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от крайния доставчик. Следователно, както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на потребител на ел. енергия, а оттам и на страна-купувач по договора за продажба на ел. енергия със собствеността или ползването върху захранвания с ел. енергия имот.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. В този смисъл е разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "***" АД, потребител може да бъде и друго лице, в случай, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред "****" АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В тази хипотеза, ал.4 от същата разпоредба приема, че тогава страна по договора за доставка на електроенергия е третото лице и фактурите се издават на негово име.
В настоящият случай по делото е представено Заявление от 24.02.2023г. от ответника, подадено до ищеца за сключване на договор за продажба на електрическа енергия. Представено е и нотариално заверено съгласие от собственика С. П., в договорното правоотношение да встъпи ответника.Съобразно изложеното съдът намира, че са изпълнени визираните по-горе условия третото лице, което не е собственик или титуляр на вещно право да придобие качеството на клиент.
Същият е бил заведен в регистрите на дружеството под клиентски №:
1300137246, относно недвижим имот с административен адрес: гр.***.
Предвид събраните писмени доказателства и назначената и приета ССчЕ, съдът приема, че претендираната с настоящата искова молба сума, представляваща цена на доставена в имота ел. енергия, е ползвана от ответника, като титуляр по партидата, водена при дружеството за обекта на потребление, ето защо следва да понесе отговорността за заплащане на консумираната в същия обект електроенергия. Количеството на ползваната през процесния период електроенергия не е оспорено от ответната страна.
Поради това и по силата на облигационната връзка между страните счита, че следва да се ангажира и отговорността на ответната страна да заплати стойността на подавана през исковия период ел. енергия, тъй като безспорно се установи, че такава е подавана и остойностена, съобразно общите условия на договорите.
Доколкото се установи дължимостта на другите главни вземания, безспорно и съобразно общите правила за забава изпълнение на парични задължения, ответникът носи отговорност и за забавено изпълнение, като дължи съответното мораторно обезщетение, чийто размер, съдът определя на сума от 18.58 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка фактура до дата 13.06.2024 г. За да определи размера на мораторното обезщетение съдът използва общодостъпните в 3 интернет пространството електронни калкулатори.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС ) се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски общо в размер на в размер на 825 лева, от които 75 левадържавна такса, 400 лева- възнаграждение за особен представител, 250 левавъзнаграждение по ССчЕ и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение , които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр.*** ДЪЛЖИ на "***" АД, ЕИК ****, с адрес: ***** , следните суми:
551,72 (петстотин петдесет и един лева и седемдесет и две стотинки ) лева, задължение за консумирана от ответника ел. енергия по Фактура № ФП***/23.01.2024 г.; Фактура № ФП**********/23.02.2024 г. и фактура № ФП**********/02.04.2024г., за обект на потребление, заведен с абонатен номер № 0106715022 и клиентски
№: 1300137246, имащ административен адрес: гр.*** и 18,58 лева , представляваща обезщетение за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 13.062024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -14.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед №711/17.06.2024г. по ч.гр.д.№1523/2024г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Р. М. Г., ЕГН ********** да заплати на "***" АД, ЕИК ****, деловодни разноски в общ размер от 900 (деветстотин) лева, от които 825 лева в исковото и 75 лева в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4