Решение № 3474 от 16.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3474 гр. Варна, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Бояна П. Перчева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110112540 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. К. К., ЕГН ********** срещу Застрахователна компания „****“ АД, ЕИК ****, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 107.14 евро /след допуснато изменение в размера на предявения иск/, заявена като частична претенция от общо 1 502 лв. (767.96 евро), представляващ застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени по личен автомобил марка „****“, модел „****“ с **** В **** ТЕ на 16.04.2025 г. вследствие на ПТП, състояло се на 16.04.2025 г., около 16.55 часа в гр. Варна по ул. „****“.

Ищецът поддържа, че същият е собственик на лек автомобил марка „****“, модел „****“ с държавен контролен номер В **** **. Твърди се, че автомобилът е преминал годишен технически преглед на 15.11.2024 г., като е нямал записани забележки по време на прегледа и е издадено удостоверение за техническа изправност на ППС. Автомобилът бил със сключен застрахователен договор „Каско“ с валидност от 00.00 часа на 13.06.2024 г. до 23.59 часа на 12.06.2025 г. и застрахователна стойност в размер на 28 775 лв. за всички рискове. Поддържа се, че на 16.04.2025 г., около 16.55 часа А. К. К. управлявал горецитирания автомобил в гр. **, ул. „****“, като при отбиване 1 вдясно с цел паркиране, ударил МПС от дясната си страна. На същия ден 16.04.2025 г., А. К. К. уведомил ответника като била образувана преписка № 003-1201-25-000203 по описа на ЗК **** АД. Направен бил първоначален и допълнителен оглед, като били констатирани следните (части за подмяна) вреди: 1. Задна дясна врата - ремонт и боядисване 2. Заден десен панел ремонт и боядисване 3. Облицовка задна броня - боядисване 4. Задна дясна джанта - ремонт и боядисване. Сочи се, че към настоящия момент застрахователно обезщетение от 1 502 лв. не е изплатено. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Застрахователна компания „****“ АД, ЕИК ****. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за процесния автомобил. Излага се, че претенцията била предявена по доброволен ред пред застрахователя по застраховка „Каско“. По повод същата била образувана щета под номер 0003-1201-25- 000203. С оглед констатираните увреждания по автомобила, за които било установено, че са настъпили вследствие процесното събитие, било изплатено обезщетение, съответстващо на действителния размер на претърпените вреди в размер на 550.17 лева или 281.29 евро. Оспорва се, че за извършване на ремонт и боядисване на увредените детайли бил необходим демонтаж/монтаж и разоборудване на задна броня, както и разоборудване на джанта. Оспорва се, че за ремонт и боядисване на задна врата било необходимо разоборудване, демонтаж и монтаж на същата. Възразява се срещу твърденията, че ремонтът на процесния автомобил възлизал на сумата от 1502 лева. Поддържа се, че претендираната сума е платена. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза а ответника се присъдят разноски.

В открито съдебно заседание ответникът заявява становище за основателност на претенцията в увеличения й размер от 107.14 евро.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че е налице сключена с ответника застраховка „Каско” за л. а. марка „****“, модел „****“ с **** В **** ТЕ, валидна към настъпване на застрахователното събитие. Безспорно е също, че ищецът – 2 собственик на лекия автомобил, е уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие, както и че при ответника е образувана преписка по щета, по която е изплатено обезщетение в размер от 550.17 лева или 281.29 евро.

В хода на производство е прието заключение по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обосновано и изготвено от компетентно лице. От същото се установява, че настъпилите увреждания кореспондират с механизма на декларираното ПТП от водача. За ремонт на задна дясна врата не е необходимо тя да бъде свалена. Необходимо е да се демонтира вътрешния т тапет, за да се осигури достъп до ламарината. На задна дясна врата има поставени рекламни надписи, които не са увредени. Ремонтът на вратата е в долната част. Не е необходимо да се боядисва цялата врата. Ако ремонтът на задна дясна врата се извърши с частично боядисване – до рекламния надпис, според вещото лице, стойността за възстановяване настъпилите увреждания е 759.72 лева (388.44 евро). Сочи се, че з а ремонт на задна броня е необходимо да се демонтира (свали), за да се боядиса. Според експерта, заден десен калник (страница) е на заварка и не е необходимо да се демонтира.

Увреждането на заден десен калник е в зоната над задна дясна гума — вежда.

Ремонтът на заден десен калник — вежда е подкалника и задна дясна гума с джантата. Боядисването се извършва в следния ред: без демонтаж - заден десен калник – вежда; без демонтаж - задна дясна врата; с демонтаж - задна броня. За да се извърши ремонт и боядисване на джанта е необходимо тя да се демонтира от автомобила, след това да се демонтира гумата от джантата. За демонтаж и монтаж на джанта са необходими 0,2 нормочаса. За демонтаж и монтаж на гумата са необходими 0,2 нормочаса. Баланс на джанта с гума - 0,2 нормочаса. Автомобилните сервизи, които вещото лице е посочило, оперират на територията на град Варна и не са представител на конкретна марка, като средна пазарна цена на труда за отремонтиране на автомобила е 33 лева (16.87 евро).

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание по чл.405, ал.1 от КЗ, според който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

3

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените вреди и техния размер, както и причинно-следствената връзка между събитието и вредите .

Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или друг правопогасяващ факт.

Не са спорни между страните, а и се установяват от доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на валиден договор за застраховка между тях, за настъпване на вреди по процесния лек автомобил (по задна дясна врата, заден десен панел, облицовка задна броня и задна дясна джанта), за наличието на уведомление от страна на застрахования и заплатено от застрахователя обезщетение в размер от 550.17 лева или 281.29 евро.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че при действие на договора за имуществена застраховка, на посочената в исковата молба дата, е настъпило застрахователно събитие с участието на застрахованото моторно превозно средство, което представлява покрит риск по силата на сключения застрахователен договор.

В случая не се оспорва механизма на процесното ПТП и от приетото експертно заключение се установява, че настъпилите увреждания кореспондират с механизма на декларираното от водача ПТП, т.е. е налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и вредите. Следователно претенцията е доказана по основание.

При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати застрахователно обезщетение.

Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ ). Според вещото лице, стойността за 4 възстановяване настъпилите увреждания е 759.72 лева (388.44 евро).

Доколкото е безспорно, че преди настоящото производство ищецът е получил обезщетение в размер на 550.17 лева (281.29 евро), същото следва да се приспадне от стойността на разходите за ремонт с оглед избягване възможността да се получи два пъти обезщетение за едно и също нещо, респ. до хипотеза на неоснователно обогатяване. В случая ответникът не е оспорил приетото заключение, като в същото време признава претенцията за основателна. Следователно сумата от

107.14 евро (представляваща стойността на необходимия ремонт след приспадане на заплатеното обезщетение) се явява дължима. Ето защо предявената искова претенция се явява основателна, поради което следва да се уважи.

Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на ищеца в общ размер от 390,56 евро, от които: 25,56 евро – държавна такса; 165 евро – възнаграждение за вещо лице; 200 евро – адвокатско възнаграждение. Съдът намира направеното с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за основателно. Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. В този смисъл и предвид материалния интерес по делото, както и липсата на фактическа и правна сложност, настоящият състав счита, че сумата от 200 евро е справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Застрахователна компания „****“ АД, ЕИК **** да заплати на А. К. К., ЕГН ********** сумата от 107.14 евро /след допуснато изменение в размера на предявения иск/, заявена като частична претенция от общо 1 502 лв. (767.96 евро), представляващ застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени по личен автомобил марка „****“, модел „****“ с **** В **** **на 16.04.2025 г. вследствие на ПТП, състояло се 5 на 16.04.2025 г., около 16.55 часа в гр. ****по ул. „****“.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „****“ АД, ЕИК **** да заплати на А. К. К., ЕГН ********** сумата от 390,56 евро, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6