Решение № 260614 от 20.12.2021, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3495/2020
- Вид
- Решение № 260614
- Подписан
- 20.12.2021
- В сила
- 20.01.2022
- Състав
- СТЕЛА ИВАНОВА ТОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 , ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 , ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 , ал. 1 , предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
20.12.2021г. гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав , в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Румяна
Иванова, разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 3495/2020 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ЕООД град София с ЕИК ********* , с която срещу С.Й. С. с ЕГН ********** са предявени искове за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 2244/2020 г. на Добрички районен съд за следните суми :
-845.19 лева – главница по договор за паричен заем № *** от 11.02.2019 г. , сключен между „Изи Асет Мениджмънт
„ АД в качеството на кредитор и С.Й.С. в качеството на кредитополучател , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 28.08.2020 г. до окончателното изплащане ;
-64.63 лева-договорна лихва за периода 19.02.2019 г. -06.07.2019 г. ;
-428.08 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне н обезпечение по договора за кредит;
-18.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задълженията по договора ;
-78.69 лева – обезщетение за забава за периода 10.07.2019 г. -27.08.2020 г.
Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело .
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79 , ал. 1 , предл.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.Предявени са като установителни срока по чл. 422 от ГПК .
Излагат се следните обстоятелства
:
На 11.02.2019 г. С.Й.С. е сключил с „Изи Асет Мениджмънт „ АД договор за паричен заем № *** /11.02.2019г. , вземането по който е прехвърлено на „Агения за контрол на просрочени задължения „ ЕООД град София.
Инициирано е заповедно производство по ч. гр.д. №2244/2020 г. на Добрички районен съд, приключило с издаване в полза на заявителя
–ищец на заповед за изпълнение на парично задължение
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника по реда на чл. 47 , ал. 6 от ГПК , който изразява становище ,че оспорва исковата претенция в частта на искането за присъждане на неустойка като навежда възражение за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави.
Добричкият районен съд , като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
По подадено заявление от Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С.Й.
С. с ЕГН ********** е образувано ч. гр.д. № 2240/2020 г. на Добрички районен съд .
На основание чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с № 938/02.09.2020 г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 , ал. 5 от ГПК .В дадения от съда едномесечен срок и предявен искът по настоящото производство .
Ответникът чрез особен представител не оспорва сключването на договора за кредит с „Изи Асет Мениджънт „ АД, прехвърляне на вземанията по договора в полза на ищеца в настоящото производство , както и дължимостта на претендираната главница и лихви за забава .
Източник на вземането е договор за потребителски кредит .
По заявеното възражение от процесуалния представител на ответника относно нищожността на клаузата за неустойка :
Съгласно клаузите на чл. 4 , ал.
2 от договора за заем страните са уговорили заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на заемодателя по чл. 4 1 ал. 1 за предоставяне в срок до три дни , считано от датата на сключване на договора на едно от следните обезпечения :две физически лица-поръчители , банкова гаранция с бенефициер-заемодателя за сумата по чл. 2 1т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. Настоящият състав приема, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Така договорена, неустойката при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила и в този смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., ОСTK.
Съдът е обявил на страните ,че служебно ще се занимае с нищожността на клаузите на договора във връзка със Закона за защита на потребителите.
По отношение разходите за извънсъдебно събиране на просрочено задължение , които се претендират:
Вземането за сума , дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.
Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход.
Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК.
Предвид установеното предявените искове са основателни и подлежат на уважаване в частта на претенциите за сумите :
-845.19 лева – главница по договор за паричен заем № *** от 11.02.2019 г. , сключен между „Изи Асет
Мениджмънт „ АД в качеството на кредитор и С.Й.С. в качеството на кредитополучател , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 28.08.2020 г. до окончателното изплащане ;
-64.63 лева-договорна лихва за периода 19.02.2019 г. -06.07.2019 г. ;
-78.69 лева – обезщетение за забава за периода 10.07.2019 г. -27.08.2020 г.
В частта на претенциите за сумите 428.08 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договора за кредит и 18.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задълженията по договора исковете подлежат на отхвърляне.
Ответникът дължи и обезщетение за забава на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него , считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното му погасяване .
На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете на ищеца се следват сторените по делото разноски в производството по настоящото гражданско дело и в производството по ч. гр.д. № 2244/2020 г. на Добрички районен съд .
В полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София с
ЕИК ********* следва да се присъдят разноски по гр.д. №3495 / 2020 г. на ДРС в размер на 152.98 лева държавна такса , 228.12 лева възнаграждение за особен представител и 69.10 лева юрисконсултско възнаграждение. /съразмерно на уважената част от исковете от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение / .
В полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София с ЕИК ********* следва да се присъдят съразмерно на уважената част от исковете разноските в заповедното производство , а именно 19.77 лева и 34.55 лева юрисконсултско възнаграждение / съразмерно на уважената част от исковете от 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното , Добричкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София с
ЕИК ********* и С.Й. С. с ЕГН ********** , че С.Й. С. с ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД град София с ЕИК ********* по заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 2244/2020 г. на Добрички районен съд следните суми :
-845.19 лева – главница по договор за паричен заем № *** от 11.02.2019 г. , сключен между „Изи Асет
Мениджмънт „ АД в качеството на кредитор и С.Й.С. в качеството на кредитополучател , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 28.08.2020 г. до окончателното изплащане ;
-64.63 лева-договорна лихва за периода 19.02.2019 г. -06.07.2019 г. ;
-78.69 лева – обезщетение за забава за периода 10.07.2019 г. -27.08.2020 г. КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ ЗА СУМИТЕ :