Решение № 3132 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3132 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100113702 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителeн иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Производството е образувано въз основа на искова молба от Е. А. И., с ЕГН ********** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, с която се предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди, причинени й при пътнотранспортно произшествие от 23.12.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“. с рег. №********, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 16.08.2024г.

(датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т . 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и конкретните причинени болки и страдания. Посочено е, че на 23.12.2023г, около 11:30ч., в гр. София, в кв. „Суходол“, на обособен паркинг на магазин „Фреш Маркет“, находящ се на ул. „********“ №32, товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг.№СВ 1746 КМ, управляван от А. Н. Р., с ЕГН **********, предприема маневра за движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, в резултат на което със задната лява част на автомобила, настъпва сравнително силно съприкосновение с дясната половина на тялото /по-конкретно дясното рамо/ на преминаващия пешеходец Е. А. И., вследствие на което същата пада от собствен ръст на противоположната страна, като тежестта на тялото се поема от лявата ръка. Ищецът получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка и навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел и травма на главата. Сочи се, че с оглед възрастта на ищцата, било приложено консервативно лечение с гипсова имобилизация на ръката. Заявява, че в следствие на увредите не можела да посреща 1 обикновените си битови потребности, за задоволяване на които е получавала помощ от своите близки. Изпитвала непрестанни силни болки, трудно повлияващи се от обезболяващи и усилващи се при всяко движение и опит за самостоятелно помръдване

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва иска по основание и размер. Оспорват се твърденията в исковата молба, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради действията на водача А. Н. Р. при управлението на процесния автомобил. Поддържат, че произшествие от 23.12.2023г. е настъпило в причинна връзка от поведението на ищцата И.-като пешеходец, поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП, съгласно който пешеходците преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

Оспорва се на ищцата да са причинени посочените травми, психологически вреди и затруднения на всекидневния бит и начин на живот. Правят възражение за съпричиняване от страна на ищцата към настъпването на собствените й травми поради извършени нарушения на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл. 114, т.1 и т.2 от ЗДвП. На собствено основание твърдят, че пострадалата е навлязла в пространството зад товарния автомобил в момента, в който последния е започнал да се движи назад.

Нямало данни относно поведението на ищцата, които да показват, че тя е забелязала опасността и че е възприела поведение, за да избегне удара. Оспорва се основателността на претенцията за акцесорна лихва. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е изискана и представена пр. пр. № 2086/24г. по описа на Софийска районна прокуратура, ДП № 11407/23г. по описа на СДВР, като всички материали от същата са обсъдени от вещо лице по Съдебно автотехническа експертиза (САТЕ), поради което не следва да се обсъждат отделно.

Депозирани са показания от А. Н. Р., водач на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********. От показанията му се установява, че произшествието е осъществено на паркинга пред „Фреш маркет“ – Суходол, в зоната за зареждане на магазина, при маневра на заден ход на буса. Свидетелят твърди, че при маневрата пресичащи пешеходци са попаднали в мъртвата зона, поради което не ги е видял, чул е викове и поради това, че е бил с много ниска скорост е спрял веднага, като след слизането си е установил, че зад буса има паднала жена. Посочва, че пред магазина било много натоварено, имало множество спрели автомобили, посочва точното място на спирането си, като изрично посочва, че цялото пространство пред магазина е асфалтирано, но няма ясно разграфяване за паркиране. Заредил магазина, преминал зад автомобила, но се наложило да отвори предния капак, за да долее някаква течност, след което се качил и запалил автомобила, не е проверявал дали зад буса има хора преди да се качи в него. От показанията се установява, че свидетелят няма пряка видимост назад, доколкото бусът е с фургон, който е затворен и няма огледало за задно виждане. Автомобилът не е снабден и с парктроник и няма сигнал за извършване на 2 заден ход, освен светлините за заден ход. Посочва, че не усетил удар, спрял е защото е чул мъжки глас и след това е видял и мъжа в страничното огледало.

Показания са депозирани и от Л.Г.Ц., който живее на съпружески начала с ищцата и който я е придружавал в деня на инцидента. Посочва, че след излизането от магазина, тръгнали по тротоар покрай сградата и след като стигнали до входа за разтоварване на стоката, където имало две спрели комиончета, започнали да пресичат.

Посочва, че се е движел две крачки преди Е. И., която се придвижвала бавно и използвала бастун. Свидетелят посочва, че не е чул камиончето да пали, но видял, че много бавно дава назад, поради което направил една-две крачки, за да бъде видян от водача в огледалото и му извикал да спре. Свидетелят не е видял съприкосновението между Е. И. и задната част на камиончето, но при обръщането си към ищцата, е видял как същата пада на лявата страна. Счита, че е имало съприкосновение между Е. И. и лявата страна на камиончето.

По делото е прието заключение на САТЕ, което не е оспорено от страните.

Видно от заключението, вещото лице е изследвало механизма на настъпване на произшествието в две технически възможни хипотези. Това е наложено поради липсата н а категорични и обективни доказателства, фиксиращи микто-рамките на събитието – точния момент на контакт или липсата на такъв, показанията на свидетелите, които не са видели и съответно усетил удар, както и липсата на смачкани детайли по бронята.

Според първият вариант от потеглянето си до момента на събитието бусът се движи 4.61 секунди, достигайки максимална скорост от 11,22км/ч (3.12 м/с), в този момент свидетелят Ц. излиза от мъртвата зона, извиква и водачът задейства спирачки.

В момента, в който автомобилът застига пешеходката, скоростта му е спаднала до 4.17 км/ч. Задната лява врата на фургона удря пешеходката с 4,17 км/ч в дясното рамо/торс.

Импулсът я извежда от равновесие и тя пада на лявата си страна на асфалта. Вещото лице посочва, че въпреки ниската скорост на автомобила, еквивалентна на бавен човешки ход, масата на товарния фургон от над 2 тона, притежава значителен импулс.

Когато този импулс бъде предаден на възрастен човек, със силно нарушена устойчивост, опиращ се на бастун, резултатът е мигновено нарушаване на центъра на тежестта. От получения тласък от дясно, тялото на пешеходката се завърта, тя губи равновесие и пада на лявата си страна, тежестта на тялото при падането върху асфалта, пада върху лявата ръка, което води до фрактура на лявата предмишница. Вторият вариант е за самостоятелно падане на пешеходката, без физически контакт с автомобила. Пешеходката, поради тежкото си състояние и бавен ход, се стряска от вика на придружителя и надвисналия автомобил. При инстинктивен опит да се отдръпне, тя губи баланс и пада наляво на асфалта, без фургонът да упражни кинетичен натиск върху нея.

3

Според вещото лице причините за настъпване на инцидента са от комплексен характер, но преимуществено субективни подпомогнати от обективни технически дадености. Субективната причина по отношение на водача се състои в решението да предприеме движение назад „на сляпо", разчитайки единствено на странични огледала, конто не покриват пространството непосредствено зад превозното средство.

Техническата обусловеност е липсата на парктроник, камера за задно виждане и звуков зумер за движение назад. При скорост от 11.22 км/ч (3.117 м/с), опасната зона за спиране на буса е била 3.92 метра. Ако водачът е разполагал с насочващо лице (външен визуален контрол), той би могъл да преустанови движението си напълно безопасно в рамките на тези 4 метра. Инцидентът за водача е бил напълно предотвратим, ако водачът не бе предприел маневра назад на сляпо. При налична опасна зона за спиране от под 4 метра, ако водачът беше ползвал помощта на насочващо лице, той е щял да получи навременен сигнал и да успее да преустанови движението си много преди да достигне до пешеходката.

За пешеходката предвид геометрията на района (отворен паркинг), времето от денонощието (около 12:00 ч., дневна светлина) и липсата на физически прегради или атмосферни аномалии, видимостта към товарния автомобил е била напълно открита и неограничена и е имала възможност слухово да възприеме неговия двигател. Предвид изключително бавната й скорост на движение от 0.5 км/ч (0.138 м/с), тя кинематично не е разполагала с физическата възможност да предотврати инцидента чрез бързо напускане на опасната зона (евакуативна маневра), тялото й биомеханично не е в състояние да генерира необходимото ускорение, за да извърши скок, отскок или бързо изтегляне извън широчината на задната част на фургона (над 2 метра). След като автомобилът е потеглил, за времето от 4.85 сек., тя изминава едва около 0.67 м.

Единствената техническа и субективна възможност на пешеходката да предотврати събитието е била в предхождащ етап- да отчете автомобил с работещ двигател и да не предприема навлизане и пресичане в непосредствена близост зад сляпата му зона, или в хипотезата на падане без удар, да запази динамично равновесие при възприемане на стряскащия обект.

Съдът намира, че показанията на двамата свидетели и заключението на САТЕ установяват механизма на настъпване на произшествието като приема, че и двата варианта на осъществяване на падането на пешеходката са вероятни в равна степен. От показанията на св.Р. е видно, че същия не е предприел никакви действия, за да се увери, че зад управлявания от него товарен автомобил няма пресичащи лица. Видно от показанията и на двамата свидетели, в деня на инцидента, на пространството пред магазина е имало много паркирани автомобили и наличие на пазаруващи лица, с оглед предстоящите коледни празници. От САТЕ, в която са вписани констатациите за състоянието на пространството пред магазина, направени в Протокола за оглед от ДП и от показанията на св.Р., се установява, че пред магазина няма зона която да е 4 обособена за разтоварване на стоки, няма никакви означения за места за преминаване на пешеходци или места, предназначени за паркиране. С оглед липсата на зони за конкретни дейности, натовареното присъствие на пешеходци и това, че автомобилът не е снабден с никаква сигнална техника, въпреки техническите ограничения за видимост назад, водачът на товарния автомобил е бил длъжен да извършва маневри с автомобила при завишено внимание.