Акт от 26.01.2019, Районен съд - Сливница

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 219 гр.Сливница

26 ЯНУАРИ 2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА при секретаря Мария Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 205 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът,

Л.Д.С., е предявил осъдителен иск срещу „“ ООД с правно основание чл. 221, ал.

1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 30-дневния срок на предизвестие, възлизащо в брутен размер на 590 лв., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

В исковата молба се твърди, че от 11.08.2014 г. по силата на безсрочен трудов договор ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „продавач-консултант“ с място на работа „Б,г. п. Д.“, като за престирания от него труд е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 590 лв. месечно, платимо до 10-то число на следващия месец. Твърди се, че на 07.12.2017 г. ищецът е депозирал в деловодството на дружеството заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, с което едностранно и без предизвестие е прекратил трудовото правоотношение. Сочи се, че със Заповед № 86/08.12.2017 г. е било удостоверено прекратяването на трудовия договор, като това обстоятелство е било вписано и в трудовата му книжка. В заповедта изрично било упоменато, че на ищеца следва да се заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, което обаче не му било заплатено.

Претендира разноските по делото.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл.

131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който е признал иска по основание и размер. Твърди, че ищецът е отказал да подпише ведомостите и фишове за заплати, както и протоколите за инвентаризация, за което са били съставени четири протокола от 08.12.2017 г., 14.12.2017 г.- 2 бр. и от 15.12.2017 г. Сочи, че ищецът не е съдействал по никакъв начин, за да получи трудовото си възнаграждение и дължимо обезщетение. Твърди, че ищецът отказва да предостави банкова сметка, ***ата искова молба, което от своя страна е изискване по чл. 127, ал. 4 ГПК. В тази връзка моли съдът да постанови решение, с което да уважи ищцовата претенция поради признание на иска, като не присъжда направените разноски и адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По силата на безсрочен трудов договор сключен на 11.08.2014 г. между страните ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „продавач-консултант“ с място на работа „Б,г. п. Д.“ Страните са договорили, че за труда си ищецът ще получава брутно трудово възнаграждение в размер на 590 лв. месечно, платимо до 10-то число на следващия месец. На 07.12.2017 г. ищецът е депозирал в деловодството на дружеството заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, с което едностранно и без предизвестие е прекратил трудовото правоотношение. Със Заповед № 86/08.12.2017 г. законния представител на ответника на основание чл.128а, ал.3 КТ, удостоверяна прекратяването на трудовия договор и е разпоредено на работника да се начислят и обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224 КТ, което, видно от представеното извлечение от трудовата книжка на ищеца, е в размер на 570 лв. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства за извършено от страна на ответника плащане, каквито фактически твърдения не са и били въведени с отговора на исковата молба.

При горните факти съдът прие следното от правна страна.

Основният спор между страните в настоящото производство се съсредоточава върху обстоятелството дали с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за предявяването на иска, респ. дали следва да се присъдят сторените от ищеца съдебни разноски.

Съобразявайки това, с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че основателността на възражението по чл.

78, ал. 2 ГПК предполага ответникът да установи с всички допустими доказателствени средства, че той не е станал причина за завеждане на делото, като докаже, че кредиторът неоправдано не приема предложеното му изпълнение или не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, респ. като докаже, че ищецът злоупотребява с процесуалните си права по смисъла на чл. 3 ГПК.

По делото са били представени четири броя протоколи, които по своето правно естество представляват частни свидетелстващи документи, които са подписани от лица, различни от страните по делото, с оглед което по смисъла на чл. 180 ГПК същите представляват доказателство единствено за това, че съдържащите се в тях изявления са направени от тези лица. Изложеното в протоколите е допустимо да бъде установено с всички допустими съобразно процесуалния закон доказателства и доказателствени средства, вкл. чрез представяне на изходящ от ищеца документ, в който се съдържа признание за тези обстоятелства. По делото обаче не бяха ангажирани доказателства, с изключение на посочените протоколи, които не могат да се ценят по различен от посочения по-горе начин, от които да се установява, че ищецът неоправдано не е прел предложеното му плащане или не е дал необходимото съдействие, без което ответникът да би могъл да изпълни задължението си. За пълнота следва да се посочи, че в представените по делото протоколи не се съдържат твърдения, че ответникът е предложил плащане на дължимото на ищеца обезщетение, което той да не е приел, а само такива, че посочените в протоколите работници, сред които и ищецът, са отказали да получат заплатите си месец октомври и ноември 2017 г.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 ГГПК се явява неоснователно с оглед което и предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал.

1 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер на 300 лв., представляваща заплатения от него адвокатски хонорар. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл.

78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница дължимата държавна такса в размер на 50 лв., определена по правилата на чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Макар че решението, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, не се ползва със сила на присъдено нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК и доколкото е присъдено обезщетение за работа, то притежава изпълнителна сила, поради което съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази част.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, Районен съд- гр. Сливница РЕШИ:

ОСЪЖДА

„С– **“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр., район „Т.“ ул. „П.“ № *, *, да заплати на Л.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата в размер на 570 (петстотин и седемдесет) лева, представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 30-дневния срок на предизвестие, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С– **“ ООД да заплати на Л.Д.С. сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК „С– **“ ООД да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница сумата в размер на 50

(петдесет) лева, представляващи държавна такса.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която „С– **“ ООД е осъдено да заплати Л.Д.С. сумата в размер на 570 (петстотин и седемдесет) лева по иска с правно основание чл.

221, ал. 1 КТ.

РЕШЕНИЕТО в частта за допускане на предварително изпълнение, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. с частна жалба по реда на Глава Двадесет и първа ГПК в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО в останалата част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-С. в 2-седмичен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ: