Решение № 316 от 30.09.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. гр. Лом, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Д.а при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело № 20251620100558 по описа за 2025 година

Делото е образувано по депозирана искова молба от В. А. З., К. А. З., А. З.

И., И. Г.на М., И. М. П., В. М. П., Ч. П. М., В. С. Ф., Н. Н. П., М. Е. П. и П. Е.

М. срещу Община **********, булстат **********, седалище и адрес на управление в с. **********, ул. **********, с която са предявени първоначално активно субективно съединени положителни установителни искове за собственост върху реална част от недвижим имот - правна квалификация по чл.124, ал. 1 ГПК, като се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част с площ от общо 164 кв. м., част от имот пл. № ********** и имот пл. № ********** (по плана на с.********** от **********.), попадаща между ос. т. ********** и ос. т. ********** по действащия регулационен план на с. **********, одобрен със Заповед № **********г., при граници на реалната част: от запад – УПИ **********, от север - ос. т. **********, от североизток - поземлен имот, от изток останалата реална част от улицата между ос. т. ********** и ос. т. **********, и от юг ос. т. **********.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на **********, бивш жител на с. **********, родена на **********., починала на **********. Твърди се, че наследодателката е била собственик на следните поземлени имоти, находящи се в м. **********, с. **********, Ломска околия, по кадастралния план от **********, а именно: дворно място с планоснимачен номер ********** с площ от 980 кв. м.; лозе с планоснимачен номер ********** с площ от 1 840 кв. м.; нива с планоснимачен номер 1

********** с площ от 1 840 кв. м. Сочи се, че през **********. село ********** е преименувано на с. **********. Излагат се твърдения, че със заповед № **********г. бил одобрен регулационен план на с. **********, съгласно който гореописаните имоти били урегулирани в парцели **********, кв. **********. По силата на регулационния план било предвидено отчуждаване на части от имот пл. № ********** и имот пл. № ********** за изграждане на улици, както следва: улица от южната страна на парцели **********, ********** и III-9 между ос. т. ********** и ос. т. **********, чрез отчуждаване на реална част от имот пл. № **********; улица от източната страна на парцел ********** между ос. т. ********** и ос. т.

**********, чрез отчуждаване на реална част от имот пл. № ********** с площ 93 кв. м. и реална част от имот пл. № ********** с площ 71 кв. м.

Твърди се, че в полза на собственичката ********** не било заплатено каквото и да било обезщетение за отредените за улици реални части от имоти пл. № ********** и пл. № **********, в противоречие с предвиденото в тогава действащата разпоредба на чл. 44 ЗПИНМ. Сочи се, че улична регулация не е приложена досежно улицата, предвидена от източната страна на парцел **********, между ос. т. ********** и ос. т. **********, като улица не е изградена. В исковата молба ищцовата страна се е позовала на действащите назад във времето законови разпоредби касателно отчуждаването, като се твърди, че в процесния случай са налице предпоставките за приложение на чл. 74а от ЗПИНМ по отношение на гореописаните реални части от имот пл. № ********** и имот пл. № **********, отчуждени за улица между ос. т. ********** и ос. т. **********.

На мястото, предвидено за улица от източната страна на парцел ********** между ос. т. ********** и ос. т. **********, се твърди, че не е изградена улица с положени асфалт, тротоари, бордюри, осветление, ерго улицата не е реализирана. Обстоятелството, че на посоченото място не е изградена съответната инфраструктура и улицата не е реализирана показва, че към момента на влизане в сила на чл. 74а от ЗПИНМ и изменението на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (09.07.**********.) отчуждените реални части от имот пл. № ********** и имот пл. № ********** не са били заети за съответните мероприятия по улично-регулационния план. Твърди се, че съответните реални части не са били оценени и за тях не е заплатено каквото и да е обезщетение в полза на собственичката. Релевира се, че в процесния случай следва да се счита, че отчуждителният ефект на регулацията досежно гореописаните реални части от имот пл. № ********** и имот пл. № ********** не е настъпил и същите са останали в патримониума на наследодателката. Сочи се още в исковата молба, че със Заповед № **********г. е одобрен действащия в момента регулационен план за с.

**********, съгласно който имотите са преурегулирани в парцели **********, **********, и е предвидено изграждането на улици, както следва: улица от южната страна на парцели **********, между ос. т.

********** и ос. т. **********; улица от източната страна на парцел **********, между ос. т. ********** и ос. т. **********, чрез отчуждаване на реална част от имот пл. № ********** с площ 93 кв. м. и реална част от имот 2 пл. № ********** с площ 71 кв. м. Твърди се, че уличната регулация не е приложена досежно улицата, предвидена от източната страна на парцел **********, между ос. т. ********** и ос. т. **********. До ден днешен, считано от регулационнния план на с. **********, одобрен със Заповед № **********г., се твърди, че улица не е изградена. Мястото не е асфалтирано, липсват тротоари, бордюри, осветление и пр. Ищците сочат, че посредством заверена декларация от **********. ********** е отстъпила в полза на ********** си К. М. ********** право на строеж за изграждане на жилищна постройка и право на ползване върху урегулираните парцели. На **********. бил издаден нотариален акт, по силата на който К. М. ********** е признат за собственик дворно място с площ от 2600 кв. м., съставляващо урегулирани парцели **********, с общ планоснимачен номер **********, и построената в дворното място къща. Сочи се, че доколкото гореописаните реални части от имот пл. № ********** и имот пл. № ********** са останали извън урегулираните парцели, може да се направи извод, че правото на собственост върху тях е наследено от наследниците на ********** по реда на Закона за наследството – по силата на наследствено правоприемство. Сочи се, че правото на собственост върху процесния имот не е придобито от друго лице, не е направен и отказ от право на собственост върху реалните части, поради което същото не е изгубвано от неговите титуляри, като се навежда и твърдение в условията на евентуалност за право на собственост върху посочените реални части, придобито от ищците по силата на давностно владение. Ищците твърдят, че описаните реална част от имот пл. № ********** с площ 93 кв. м. и реална част от имот пл. № ********** с площ 71 кв. м. (или общо 164 кв.м.) не са били отчуждени и са останали в патримониума на наследодателката, а понастоящем са собственици на наследниците й при посочените в исковата молба квоти.

Претендират се разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В същия се сочи, че искът е недопустим и неоснователен. Сочи се, че процесният терен между осови точки ********** и ********** попада по действащия подробен устройствен план (ПУП) на с. ********** от **********. в улична регулация, т.е. отреден е за улица. Съгласно действащото законодателство уличните терени, предназначени за движение и обществено ползване, имат характер на публична собственост - обикновено публична общинска собственост (когато се намират в населено място). Сочи се от ответника, че Законът за устройство на територията (ЗУТ) и Законът за общинската собственост (ЗОС) третират уличните места като обекти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение (пътища, улици, площади и др.), поради което същите са изключени от гражданския оборот, като не могат да бъдат предмет на разпореждане и не могат да се придобиват по давност. Релевира се, че в съдебната практика се приема, че статутът на даден имот като улица по регулация автоматично го поставя в режима на публичната собственост на общината. Това означава, че никое частноправно лице не може да притежава или придобие законно права върху терен, отреден за улица, независимо дали предвидената улична мрежа е 3 фактически изградена или не. В случая спорният имот (реалната част между о.т. ********** и **********) по действащия план е предвиден за улица елемент на транспортната инфраструктура на населеното място. Поради това неговият правен статут, сочи ответникът, е на публична общинска собственост, което изключва възможността същият да бъде обект на частна собственост. В подкрепа на това е и конституционният принцип, че имоти публична собственост (държавна или общинска) са предназначени да обслужват обществото и не подлежат на придобиване от частни лица. Сочи се, че улиците, площадите, парковете и пр. не могат да бъдат придобити от частни лица нито чрез правна сделка, нито чрез давност, нито по наследство, доколкото наследодателят не е могъл валидно да притежава такъв обект.

Твърди се, че липсва индивидуализация на спорния обект като самостоятелен имот по КККР. Ищците предявяват установителен иск за собственост върху „реална част от имот между осови точки ********** и **********“ без тази част да е обособена като самостоятелен недвижим имот. Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. ********** процесната реална част няма собствен идентификатор, тъй като не представлява самостоятелен парцел или поземлен имот - тя е отредена за улица по действащ план и като такава е част от територията на уличната мрежа. Непосочването на идентификатор и ясни граници на имота, претендиран от ищците, според ответника води до неяснота относно предмета на спора. Искът е предявен за идеална/реална част от имот, която не е индивидуализирана нито с кадастрални данни (номер на имот, граници, площ), нито е описана чрез достатъчно ясни обозначения извън позоваването на осови точки по плана, което, сочи се в отговора на исковата молба, затруднява съда и страните да установят точно кой е спорният терен. Горното според ответника води до нередовност на исковата молба. Дори да се приеме, че описанието чрез осови точки е достатъчно за идентифициране по стария регулационен план, отсъствието на имот с такъв обхват в кадастралната карта означава, че се претендира вещно право върху обект, който не фигурира като самостоятелна единица в кадастъра. Това поражда съмнение в допустимостта на иска, тъй като съдът не може да признае право на собственост върху нещо, което не е обособен имот. Сочи се, че претенцията на ищеца се отнася до част от терен, която по своето устройство е част от уличната регулация, а не отделен поземлен имот - това препятства установяването на право на собственост с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Относно Нотариалният акт от **********. се сочи, че в него липсват доказателства за права върху уличната площ между о.т. **********-**********.Сочи се, че ищцовата страна основава твърдяното си право на собственост върху спорния терен на наследство от свой праводател и нотариален акт от **********. Сочи се, че представеният нотариален акт от **********. удостоверява собственост върху недвижим имот с обща площ около 2600 кв.м., като според описанието част от този имот обхваща парцел ********** (и други парцели) по плана. Никъде в нотариалния акт не се съдържа изрично описание или споменаване на площ, заключена между осови точки ********** и **********, нито пък се говори за улица или отредена за улица част. В същия не се сочи да е придобито 4 изрично право върху уличната регулация. Ответникът твърди, че теренът, предвиден за улица, макар фактически да не е зает от изградена улица, не е бил обект на сделка или наследяване, отразена в нотариалния акт. В него няма данни праводателят да е притежавал или прехвърлил на ищеца (респективно на неговия наследодател) право на собственост върху конкретната улична площ. Сочи се, че нотарелният акт сам по себе си не създава право на собственост, ако такова право обективно не е могло да възникне. Ако даден нотариален акт привидно включва в границите на имота и публична общинска собственост (например част от улица), то в тази част актът би бил нищожен поради противоречие със закона и липса на вещноправен ефект — не може валидно да се прехвърли правото на собственост върху общински публичен имот. В конкретния нотариален акт от **********. се сочи, че няма индикации за включване на уличната площ - т.е. липсва правно основание и документ за собственост, който да обхваща спорния терен. Следователно според ответника ищцовата страна не доказва да има правопораждащ документ или придобивно основание относно реалната част между осови точки **********- **********.