Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16748 от 26.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47622/2025
Вид
Решение № 16748
Подписан
26.08.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16748 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.ИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от В.ИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110147622 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 946,22 евро (1850,65 лв.), представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по л. а. ***“, рег. № ****, вследствие на ПТП от 03.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът „**** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Автокаско“ с клауза „***“ – на 03.05.2024 г., около 09:50 ч., в гр. ***, на ул. ******, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него ***“, рег. № ****, управляван от М. Х. Х., собственост на Община ***. Поддържа, че ответникът ***** е застраховател по валидна задължителна застраховка „**** на другия участвал в произшествието автомобил – л. а. „****“, рег. № *****. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – С. Ч., която поради неправилно извършена маневра и недостатъчен контрол върху управляваното от нея МПС, ударила лек автомобил ***“, рег. № ****.

Заявява, че във връзка с посоченото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който застрахования при ответното дружество водач признал вината си; че при ищеца е образувана преписка по щета № 470033324001422, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 3686,29 лв., който размер, в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“, ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта сервиз – „*****. Ето защо ищецът поддържа, че на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с регресна покана с изх. № 0-92-2293/21.02.2025 г. ответникът е поканен да заплати сумата от общо 3701,29 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като същият е удовлетворил претенцията частично - на 24.03.2025 г. е заплатил в полза 1 на ищеца сумата в размер на 1850,64 лв.; неплатена е останала разликата от 1850,65 лв., чието заплащане претендира, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на реализиране на ПТП. Оспорва представения двустранен констативен протокол за ПТП, доколкото счита, че същият не се ползва със задължителна за съда доказателствена сила досежно механизма на настъпване на ПТП. По същите съображения оспорва и представеното уведомление за щета. Оспорва твърдените вреди по л. а. ***“ да са настъпили в причинна връзка с процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на л. а. ***“. Оспорва и размера на претенцията, като счита същия за силно завишен. Счита, че не е било необходимо повредените части по автомобила да бъдат ремонтирани в официален сервиз, доколкото нямало доказателства повреденото МПС да е в гаранция. При тези твърдения моли за отхвърляне на иска, като претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „****, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „**** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните вреди; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „****.

С определение от 09.12.2025 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелствата, че към момента на настъпване на процесното ПТП л. а. ***“, рег. № ****, е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, а л. а. „****”, рег. № *****, е бил застрахован при ответника по застраховка „****.

Установява се, че на 08.05.2024 г. в ищцовото дружество е депозирано уведомление за щета от М. Х., който е посочил, че на 03.05.2024 г., около 9:50 часа, в гр. ***, на ул. „**** бронята на управлявания от него л. а. ***“, рег. № ****, е била увредена от друг автомобил при извършване на маневра.

От писмените доказателства по делото се установява, че ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско+“, е извършил опис на щетите по л. а. ***“, рег. № ****, за което са съставени доклад, опис и опис-заключение по щета № 470033324001422. Въз основа на издадено от застрахователя възлагателно писмо от 15.08.2024 г. е извършен ремонт от автосервиз „*****, по сметка на който на 18.09.2024 г. е заплатена сумата от 3686,29 лв. съгласно фактура от 30.08.2024 г. Тоест 2 заплатеното по преписката обезщетение възлиза на общо 3701,29 л в . , с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

Установява се, че ищецът е отправил до ответника регресна покана, получена на 24.02.2025 г., за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, във връзка с която ответникът е признал задължението си до размер на сумата от 1850,64 лв., която е заплатил на 24.03.2025 г.

Представен е двустранен протокол за ПТП, в който е отразено, че на 03.05.2024 г., 09:50 часа, в гр. ***, на ул. „**** до № 43, е реализирано ПТП между л. а. „****“, рег.

№ *****, управлявано от собственика С. Ч., и л. а. ***“, рег. № **** – собственост на Община ***, управлявано от М. Х.. В графа 12 на протокола липсва отбелязване на конкретни обстоятелства, при които е настъпило произшествието, но е изготвена схема, отразяваща местоположението на автомобилите при удара. Отразено е, че л. а.

„****“ има увреждане по задна броня, десен стоп, а л. а. ***“– по предна броня и фар.

И за двамата водачи са положени подписи. В графа забележки е отразено, че водачът на л. а. „****“ е виновен за ПТП.

Подписаният между участниците в ПТП двустранен протокол (ДКП) представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие. Както сочи и ответникът, той съставлява частен удостоверителен документ, подписан от трети за спора лица, и се ползва само с формална доказателствена сила, като не обвързва съда.

При това положение съдът намира, че няма пречка механизмът на произшествието и вредите да се установят от ищеца с всички допустими доказателствени средства в производството.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Х. Х. и С. М. Ч., разпитани по делегация пред РС-***.

Свидетелката Ч. си спомня, че е участвала в ПТП с автомобил на Община ***.

Сочи, че се е движила по еднопосочната ул. „**** в гр. ***, в посока към ул. „***“.

Било около 10 часа сутринта. Сочи, че произшествието се случило на ул. „****, при заход към едно свободно паркомясто на заден ход; че се огледала в огледалото, когато тръгнала назад със скорост не повече от 5-10 км/ч, и не видяла други коли; че след това насочила вниманието си към спрените коли, за да не удари някоя от тях и вече не гледала назад. Сочи, че чула трясък, когато блъснала другия автомобил, и чак тогава го видяла. Твърди, че другият автомобил е завил от еднопосочната ул. „****“ към ул.

„***“. Сочи, че след това е дошла полиция и на водачите са били направени тестове за алкохол и наркотици, които са били отрицателни. Изготвили протокол за ПТП. Спомня си, че по твърдения на другия водач, той е подал звуков сигнал, но тя не е чула.

Свидетелят М. Х. сочи, че работи в „Общинска полиция“ - ***. Произшествието се случило, когато около сутрешните часове на деня се е движил по ул. „****“ и при кръстовището с ул. „**** завил надясно, за да отиде отида към ул. „***“. Тогава възприел другия автомобил, който се движил на заден ход към него. Свидетелят подал сигнал с клаксона, но нямало как да се измести назад, тъй като зад него имало други коли. Поради това останал на място и другият автомобил „подпрял“ управляваното от него МПС, в резултат на което имало увреждания в предната лява част на автомобила фар и предна броня. Сочи, че жената, която управлявала другия автомобил, заявила, че искала да паркира. Съставили протокол за ПТП, като нямало противоречия с другия водач. Потвърждава, че той е подписал протокола за ПТП за участник „Б“.

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице И. Николов, уточнено в съдебно заседание, което съдът 3 кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. На база на писмените доказателства по делото и на свидетелските показания вещото лице установява следния механизъм на ПТП: на 03.05.2024 г., около 09:50 ч., в гр. ***, на ул. „**** до № 43, л. а. ***“, модел ,,i20“, peг. № *****, управляван от М. Х., се е намирал на платното за движение, докато по същия пътен участък се е движил л. а. марка „***“, модел „****“, peг. № *****, управляван от С. Ч., която при извършване на маневра с недостатъчен контрол върху управляваното от нея превозно средство и нарушаване на правилата за безопасност при маневриране, не е успяла да овладее траекторията и задната част на „*** ****“ и е осъществила контакт с *** ***“. Вещото лице установява, че при сблъсъка са нанесени щети по предната челна част на л. а. *** ***“: облицовка на предна броня, ляв фар, рамка на радиатори, преден ляв калник и съпътстващи компоненти (винтове, попнитове, охладителна и климатична системи), описани подробно в опис - заключение по щетата от 08.05.2024 г., изготвен от ищеца. Въз основа на наличния снимков материал, вещото лице дава заключение, че всички видими увреждания са локализирани в предната челна част на МПС, в зоната лявоцентър, при пълно отсъствие на следи в страничните, задни или горни секции, като тази локализация, в комбинация с морфологията на уврежданията е технически и инженерно напълно съвместима с механизъм на челно-страничен удар при маневра на друго превозно средство, който е описан в протокола за ПТП. Всички описани щети попадат пряката геометрична зона на контакт с предната челна част на „****“. Вещото лице е анализирало алтернативни механизми, които биха могли да обяснят подобни увреждания, и категорично изключва като възможни причини амортизационно износване, вибрационно-резонансно увреждане, производствен дефект или друг неотчетен инцидент. Посочено е, че реалистичен диапазон на скоростта на л. а. „****“ при удара е 12 – 25км/ч, която скорост е типична при маневра в населено място, както и че маневрата е била технически контролируема при спазване на правилата за извършване на маневри в населено място. Вещото лице констатира, че по делото не са приложени гаранционните карта и условия на процесното МПС *** ***“, peг. № *****. Въпреки това, с оглед документираната година на първа регистрация (28.07.2020 г.) и стандартната политика на производителя в Европейския съюз (5 години фабрична гаранция или 150 000 км, което настъпи първо), експертът счита, че с голяма степен на вероятност може да се заключи, че автомобилът се е намирал в активен фабричен гаранционен период, като в случая е бил отремонтиран в оторизиран сервиз. Поради това експертизата приема, че единственият технически обоснован вариант за възстановяване на щетите от процесното ПТП е ремонт в оторизиран сервиз на марката (в случая „*****) с оглед на действащата фабрична гаранция. Дадени са варианти на стойността на възстановяване на л. а. ***“, модел ,, ***“, peг. № *****, изчислена на база пълните каталожни цени на официалния представител на *** в Република България към датата на ПТП - 4676,98 лв., изчислена на база средни пазарни цени - 3629,94 лв., и при цени от изцяло алтернативни доставчици – 3427,57 лв.