Решение № 519 от 28.06.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. гр. Хасково, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640102430 по описа за 2023 година

Предявен е от Национална агенция за приходите, ЕИК 131063188, чрез Публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково, процесуален субституент на Държавата, съгласно чл.216, ал.3 от ДОПК, със съдебен адрес гр.Хасково, пл.”Свобода” №2, ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, юриск.С.

Д. Х., против И. М. Г. с ЕГН:********** от *********, Н. К. Г. с ЕГН:********** от *********, М. И. Г. с ЕГН:********** от *********, и М.

И. Г. с ЕГН:********** от *********, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, вр. чл.216, ал.3 от ДОПК.

Иска се обявяване за недействителен по отношение на държавата кредитор и публичен взискател по смисъла на ДОПК, до размера на прехвърлената от И. М. Г., ЕГН **********, 1/2 ид. част от недвижими имоти, притежавани в режим на СИО с Н. К. Г., на договор за покупкопродажба, сключен с нотариален акт от 14.11.2018 г, издаден от В. М., нотариус № 080 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен съд Хасково, вписан в Агенция по вписванията, СВ Хасково с дв.вх. peг № 7606/14.11.2018 г., с който лицата прехвърлили възмездно за сумата от 3 500 лева на другите двама ответници: М. И. Г., ЕГН ********** и М. И. Г., ЕГН **********, собствени недвижими имоти, както следва: 1. Поземлен имот с идентификатор № *** /седемдесет и седем хиляди сто деветдесет и пет точка четиристотин петдесет и четири точка девет/, находящ се в гр. Хасково, община Хасково, обл. Хасково, по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК - гр. София, с трайно предназначение на 1 територията -земеделска, с начин на трайно ползване на имота - друг вид нива, категория на земята при неполивни условия: 5/пета/, с площ на поземления имот 5650 кв. м. /пет хиляди шестотин и петдесет квадратни метра/, с адрес на поземления имот- гр. Хасково, п.к. 6300, местност „СУЧУКМАЗ", стар идентификатор на имота - няма, с номер по предходен план - 454009 /четиристотин петдесет и четири хиляди и девет/, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***, *** и ***; и 2. Поземлен имот с идентификатор № ***

/седемдесет и седем сто деветдесет и пет точка сто шестдесет и четири точка двадесет и шест/, находящ се в гр. Хасково, община Хасково, обл. Хасково, по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК - гр. София, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване на имота - друг вид нива, категория на земята при неполивни условия: 4 /четвърта/, с площ на поземления имот 6000 кв. м. /шест хиляди квадратни метра/, с адрес на поземления имот- гр. Хасково, п.к. 6300, местност „БАЛАКЛИ“, стар идентификатор на имота - няма, с номер по предходен план -164026 /сто шестдесет и четири хиляди и двадесет и шест/, при граници и съседи на поземления имот - поземлени имоти с идентификатори № ***;

***; ***; *** и ***.

Твърди се в исковата молба, че към датата на атакуваната прехвърлителна сделка ответникът И. М. Г. имал публични задължения към държавата - данъци и задължителни осигурителни вноски, генерирани въз основа на подадени от него, както в качеството му на самоосигуряващо се лице, така и от дейността му на едноличен търговец ЕТ „МИГ-9-13-И. Г.“, декларации - образец 6 / за задължителни осигурителни вноски и авансов данък по ЗДЦФЛ - главница и лихви/, справки-декларации по ЗДДС / за дължим ДДС/, годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ /за дължим данък по ЗДДФЛ - главница и лихви/, както и административни санкции по влезли в сила наказателни постановления и съдебно решение. За събиране на публичните му задължения било образувано изпълнително дело № 26150000439/2015 г. по описа на Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково – активно, като публичните задължения на лицето към момента, ведно с дължимите лихви възлизало в размер на 203 867,74 лв.

Въпреки наличието на публични задължения към държавата, длъжникът заедно със съпругата си се разпоредил със свое имущество в полза на синовете си – М. И. Г., ЕГН ********** и М. И. Г., ЕГН **********, посредством атакуваната сделка.

Сочи се, че към датата на сключване на тази разпоредителна сделка липсвали предпоставки за недействителност по чл. 216, ал. 1 от ДОПК, но била налице общата хипотеза на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, приложима съгласно чл. 216, ал. 3 от ДОПК, доколкото към датата на сключване на сделката лицето имало публични задължения към държавата по смисъла на чл. 162, ал.2, т. 1, т. 6 и т. 7 от ДОПК. В случая, увреждането, като обективен елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, се състояло в самото сключване на договора за покупко-продажба, доколкото, като прехвърлил 2 свое имущество, първият ответник се лишил от свои активи в полза на своите низходящи, лишавайки своя кредитор /в случая държавата/ от възможността да се удовлетвори от стойността на същите тези активи посредством проведена по правилата на ДОПК публична продан. Увреждане на кредитора било налице, когато чрез извършеното правно действие длъжникът създавал пречки за удовлетворяване на вземането на кредитора, такава предпоставка се явявал дори само фактът на намаляване имуществото, доколкото с конкретното правно действие /извършване на разпоредителна сделка/ длъжникът увеличил платежната си неспособност - Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., въпреки наличието на значително по размер парично задължение към държавата и съзнанието за наличието на това задължение. За увеличението на платежната неспособност на длъжника свидетелствал и фактът, че към настоящия момент публичният дълг към държавата за горепосочения период продължавал да стои непогасен в значителен размер. На следващо място, увреждането в конкретния случай се състояло и в това, че цената, на която длъжникът и неговата съпруга се разпоредили в полза на своите деца, била значително занижена, определена под пазарната стойност на имотите, която към датата на сключване на сделката, а и към настоящия момент била много по-висока от тази, която фигурирала по конкретния нотариален акт. Така, освен че намалил имуществото си, като отчуждил свой актив, с действията си длъжникът нанесъл вреда на публичния взискател /държавата/, като го лишил от възможността да се удовлетвори от продажбата на това имущество по реда на ДОПК при действителна пазарна цена, определена съгласно чл. 235, ал. 1 от ДОПК, с размера на която да удовлетвори изцяло или частично своите вземания.

На следващо място се поддържа, че било налице и знание за увреждане, което присъствало както в съзнанието на прехвърлителя, така и в съзнанието на приобретателите, последното на които се презюмирало от законодателя.

Знанието на длъжника - прехвърлител се удостоверявало с факта на подадените от него декларации, подадени по Интернет лично от него с КЕП, с които лицето установило и самоизчислило своите задължения по реда на чл.

105 от ДОПК. Знанието на длъжника /а и на страните по сделката/, се удостоверявало и от получените от него или членове на неговото домакинство съобщения за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК и множеството разпореждания за присъединяване по чл. 217, ал. 2 от ДОПК, издадени от публичен изпълнител, за редовното връчване на които свидетелствали върналите се обратни разписки. Поддържа се, че страните по сделката били свързани лица съгласно § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК, а знанието на приобретателите се предполагало и по силата на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като същите били синове на двамата прехвърлители.

Доколкото прехвърлените недвижими имоти били в режим на съпружеска имуществена общност, а самият публичен дълг – личен, длъжник по него се явявал единствено ответникът И. М. Г..

Предвид изложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да се обяви за недействителен по отношение на държавата договор за покупко 3 продажба, сключен с нотариален акт от 14.11.2018 г., издаден от В. М., нотариус № 080 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен съд Хасково, вписан в Агенция по вписванията, СВ Хасково с дв.вх. peг. № 7606/14.11.2018 г., с който ответниците И. М. Г. и Н. К. Г. прехвърлили на синовете си ответниците М. И. Г. и М. И. Г. за общата сума от 3 500 лв. гореописаните недвижими имоти, в частта на прехвърлената от ответника И. М. Г. 1/2 ид. част от тези недвижими имоти.

Претендира се присъждане на разноски по делото, както и на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за осъществено процесуално представителство.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба с идентично съдържание от ответниците М. И. Г., Н. К. Г., И. М. Г. и М. И. Г..

Правят възражение за нередовност на исковата молба, доколкото в същата липсвало посочване размера на задълженията на отв.И. Г. към 14.11.2018г. и от какво произтичали те. Намират предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни. Оспорват всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства. На първо място оспорват, че към дата на 14.11.2018г. ответникът И. Г. имал образувано изпълнително дело, като в условията на евентуалност твърдят, че ако такова имало, то задълженията по него били обезпечени на двоен размер. Оспорват също, че на дата 14.11.2018г. имало извършена валидна сделка за покупко-продажба на процесните недвижими имоти. Видно от представения нот.акт № 12, том.23 от 14.11.2018г., същият нямал подпис и печат на съдия по вписванията. При условията на евентуалност твърдят, че И. М. Г. не притежавал ½ ид.ч., а притежавал ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор с № *** находящ се в гр.Хасково, общ.Хасково, обл. Хасково, както и че с нот.акт № 12, том.23, рег.№ 7617, дело № 3630/2018г. на СВ-Хасково, придобили чрез покупко-продажба в режим на СИО общо ½ ид.ч. и в цитирания нотариален акт била допусната грешка. В тази връзка оспорват съдържанието на нот.акт № 12, том.23, рег.№ 7617, дело № 3630/2018г. на СВ-Хасково. Ответниците оспорват също твърденията, че към датата на прехвърлителната сделка държавата е била кредитор на И. М. Г., както и че кредиторът е бил увреден с въпросната сделка. Сочат, че съгласно установената практика на ВКС, увреждащо кредитора действие бил всеки правен и фактически акт, с който се засягали права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, а към датата на сделката задължението на отв.

И. Г. било обезпечено два пъти над размера на задължението. Освен това, ответникът не само, че не го бил увредил, а и с получената сума от сделката той бил заплатил на държавата сумата в размер на 21 297.99лв, които средства били от продажбата на процесните имоти. Поддържа се, че страните по сделката не знаели, че увреждат кредитора, напротив - били със съзнанието, че с получените средства от продажбата на процесните имоти ще се погаси част от обезпеченото задължение, което се случило на 27.12.2018г.

Възразяват, че претенцията на ищеца се основавала на задължения по декларации, което противоречало на формирана практика на ВКС, според която публичното задължение трябвало да бъде установено с влязъл в сила административен акт, респективно съдебно решение. /Сочат се Решения на 4

ВКС/. Ответниците не възразяват по доказателствените искания на ищеца.

Оспорват съдържанието на представените от ищеца справки за задължено лице и справка за задължения на осигурител по Декларация обр.6, справкидекларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации. Оспорват съдържанието на нот акт № 62, том. 7, рег.№ 2196, дело № 1547/2002г. на СВ- Хасково и правят искане за открИ.е на производство по оспорване на официален документ на осн.чл 193 от ГПК, както и за изискване на нот.дело № 180/2018г. на нот. В. М..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: