Определение № 909 от 20.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 909 гр. Варна, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20253100900325 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 16272/09.06.2025г. на „Хайделберг Матириълс Люляка“ ЕИК 103133059, чрез пълномощник адв. К. М., с която се иска допълване на постановеното по делото Решение № 228/30.05.2025г. в частта за разноските, като се отправя искане за изменение на акта чрез присъждане на направените по делото разноски в полза на молителя.

В молбата се твърди, че съдът не е обсъдил в мотивите си и не се е произнесъл с диспозитив по направеното в жалбата искане за присъждане на разноски. Моли за изменение на решението в частта за разноските и присъждането им на жалбоподателя.

Агенцията по вписванията не подава писмен отговор.

Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Дейността на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ в производството по чл. 13 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ обхваща проверка за съответствие на поисканото вписване с изискванията на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, като целта на производството е да се осигури съдействие на заинтересованото лице за осъществяване на предвидени от закона права, като се охранява интересът му от постигане действието на вписване, обявяване или заличаване, т. е. изгодни за него правни последици.

По тази причина на съдебно обжалване подлежи единствено отказът на ДЛР, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Правомощията на Агенцията по вписванията по подаване на отговор, представяне на доказателства и информиране за решението на съда, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност и законодателните промени в тази насока не водят до промяна в характера на производството от охранително в спорно производство. Единствената страна в това производство е заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа и само той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с 1 цел проверка на неговата законосъобразност.

По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС /Определение № 2334/27.08.2024 г. по ч. т. д. № 1288/2024 г., на ВКС, I т. о., ТК, Определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК, Определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022г. на ВКС, II т. о., ТК, Определение № 219/20.05.2022 г. по ч. т. д. № 768/2022 г. на ВКС, II т. о., ТК, Определение № 615/23.11.2022 г. по ч. т. д. № 2297/2022 г. на ВКС, II т. о., ТК/, според която измененията на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ (ДВ, бр. 105/2020г.) са насочени единствено към разрешаване на въпроса за разноските в производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията, но не и по същество да се дефинират правните характеристики на производството по регистрация като спорно.

Прието е, че създадената нова ал. 6 на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", не е съобразена с едностранния охранителен характер на производството и това изменение на закона е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ, бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правен спор. Според цитираната практика разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило, съгласно което разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя, съответно заявителя. По изложените съображения съдът е постановил в мотивите си, че разноски не се присъждат.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на молбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 16272/09.06.2025г. на „Хайделберг Матириълс Люляка“ ЕИК 103133059, чрез адв. К. М., за изменение на Решение № 228/30.05.2025г. в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ТР за сведение.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2