Решение № 2982 от 10.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2982

Хасково, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260700801 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Й. Д. Б., гражданин на[държава], чрез адв. З. Ч. от ХАК, срещу Решение № УПХ270/16.06.2026 г. от Интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) (Д. Т.), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречал на материалноправни разпоредби и бил в несъответствие с тяхната цел. Твърди се, че в случая били нарушени разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ, тъй като обжалваното решение било постановено в ускорено производство при наличие на мотиви, относими към разглеждане на молбата по общия ред. Освен това не били изложени достатъчно фактически основания защо се приемало, че изнесените от жалбоподателя обстоятелства не пораждали опасения от преследване или от тежки посегателства при евентуалното му завръщане в държавата по произход. Вместо индивидуална оценка на конкретния случай били изложени общи и бланкетни съображения, които не отчитали в достатъчна степен особеностите на личната му история. Поддържа се, че административният орган не извършил необходимата задълбочена проверка дали съществувала реална възможност жалбоподателят да получи ефективна защита от държавните органи в [държава] и дали изложените от него опасения могли да бъдат преодолени чрез намесата на компетентните власти. Обстоятелството, че срещу него се водило наказателно производство в държавата по произход, само по себе си не било достатъчно основание молбата за международна закрила да бъде определена като явно неоснователна по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗУБ. Счита се и че не била извършена необходимата оценка дали при евентуалното му завръщане в Република [държава] съществувал реален риск да бъда подложен на нечовешко или унизително отнасяне или на други тежки посегателства върху личността му.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № УПХ270/16.06.2026 г. на Интервюиращ орган към ДАБ при МС и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания.

Ответникът по жалбата – Интервюиращ орган към ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт П. Р., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмен отговор и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 28.05.2026 г. до ДАБ при МС Й. Д. Б. е поискал закрила от Република България.

На 28.05.2026 г. той е регистриран с горепосочените имена, гражданство - [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място].

На същата дата жалбоподателят е подал декларации за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта и е настанен в РПЦ – Х..

С писмо с рег. № УП-36885/29.05.2026 г. Началник отдел ПМЗД РПЦ – Х. е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за закрила от чужденеца.

Oт Протокол с рег. № УП-36885/28.05.2026 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с Й. Д. Б., с цел да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молби за закрила в Република България, в който е посочил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Споделил е, че няма роднини в държава-членка на ЕС и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. На 07.05.2026 г. той напуснал нелегално [държава] и влязъл в България нелегално на същата дата, скрит върху кабината на тир. Семейството му – м., б. и б. живеели в [държава]. Не бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия, нито във въоръжена групировка. Напуснал [държава], защото имал приятел Ю., който разпространявал наркотици и на който дал 5 000 лири заем, а впоследствие същият бил заловен в Б. в автомобил, пълен с наркотици. След това от неговия телефонен номер започнал да му звъни и., който искал да знае кой ще му плаща парите за наркотиците, след като приятелят му бил заловен. Заплашил го и че трябва да занесе парите, в противен случай да се сбогува с м. си и б. си, на които имал снимка. И. поискал да работи за него или да му занесе около 150 000 евро. Чуждият гражданин заявява още, когато полицията задържала Ю., видели неговия номер и го смятали за съучастник. Споделил е, че иска да работи, да спести пари и да доведе в България м. си и.б си, а ако се върнел в страната си, щял да лежи 5 години в затвора и можело и да бъде убит там. Заявява, че към момента бил подсъдим, като делото му било насрочено между 05.02. и 20.02.2026 г. и още не било приключило. Полицаите дошли да го търсят в дома му, но не бил там, поради което напуснал страната.

Протоколът от проведеното интервю е подписан от жалбоподателя, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца турски език.

В административната преписка по издаването на оспорения акт е приобщена като доказателство и Справка вх. № МД-02-196/19.05.2026 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република [държава].

С Решение № УПХ270/16.06.2026 г. на Интервюиращ орган към ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и явна неоснователност на молбата му за предоставяне на международна закрила, на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, същата е отхвърлена.

На 18.06.2026 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на езика, който разбира, а жалбата му срещу него е подадена направо в съда на 25.06.2026 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 2 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Интервюиращ орган към ДАБ при МС, който съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ и представената по делото Заповед № РД-05-25/14.01.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ има законоустановено правомощие при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 от с.з. да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. В случая е спазен срокът по чл. 70, ал. 1 ЗУБ, поради което времевите граници на предметната компетентност на органа не са надхвърлени.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № УПХ270/16.06.2026 г. съдържа фактически и правни основания за издаването им. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от него данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход - Турция. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, като дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Oт приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането като чужденец по подадени от него молби за международна закрила. Същите са регистрирани в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазена е и нормата на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". Следва да се отбележи, че липсата на такова становище по делото не обосновава незаконосъобразност на решението, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ то не се изисква. Жалбоподателят е пълнолетно лице и не се ползва от временна закрила, поради което по отношение на него не са налице пречките по чл. 71 ЗУБ за разглеждане на молбата му в този вид производство. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него език и подписан от всички участници. Както се посочи по-горе, в законоустановения срок интервюиращият орган е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирана в процесното Решение № УПХ270/16.06.2026 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са подробно обсъдени и анализирани, поради което направените в тази връзка от жалбоподателя оплаквания не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. В съдебната практика се приема, че за да е основателно, опасението трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, както и че то следва да е било насочено към самия кандидат за бежански статут, а не да е поначало съществуващо в страната, от която той идва. Ето защо наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.