Решение № 267 от 30.11.2020, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Смолян , 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Росица Н. Кокудева

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова

Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500408 по описа за 2020 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 и следващите от ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 1209 от 03.07.2020година, от Е. А.К., от гр. Златоград, ул. „Пенчо Славейков“ № 1, депозирана чрез пълномощника му адв.Родопски и въззивна жалба вх. № 1332 от 16.07.2020година, депозирана от „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД, представлявано от управителите Ружа Бодурова и Евгени Михайлов, със седалище и адрес на управление: гр. Златоград, ул. „Стефан Стамболов“ №2, депозирана чрез пълномощника адв.А., против решение № 74 от 15.06.2020 година,постановено по гр.д.№ 200/2019 година по описа на Златоградски районен съд, с което на основание чл.200 от КТ е осъдено „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД да заплати на

Е.А.К. сумата от 60 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 13.07.2018 г. в с.Ерма Река, в 3,30 часа по време на работа в участък „Южна Петровица”, рудник „Ерма река”, на 1 хор.724 проходка, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 13.07.2018 г. до окончателно изплащане на задължението както и сумата от 1 430 лева (хиляда четиристотин и тридесет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от същата трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за избор на екип и закупуване на медицински консумативи (твърда леща), като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 60 000 лв. до пълния предявен размер от 98 234,60 лв.,както и е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

„Родопи Еко Проджектс“ ЕООД, ЕИК **, да заплати на адвокат В. Р. от АК-Смолян, сумата в размер на 1 617,29 лв. – адвокатско възнаграждение,а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Е.А.К. да заплати в полза на бюджета по сметка на РС-Златоград сумата от 1 529,36 лв. - държавна такса, както и сумата от 172,57 лв. – възнаграждение за вещо лице и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД , ЕИК **е осъден да заплати в полза на бюджета по сметка на РС-Златоград сумата от 2 457,20 лв. – държавна такса, както и сумата от 277,43 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Решението е връчено на жалбоподателя Е.А.К. на 24.06. 2020година, а на жалбоподателя „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД на 01.07.2020година, като въззивната жалба е изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо 14.07.2020година, поради което двете въззивни жалби са депозирани в срока по чл.259,ал.1 от ГПК. Въззивните жалби отговарят на изискванията на чл.

260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и с оглед депозирането им от активно легитимирани страни по делото, същите са процесуално допустими.

В законово установения срок по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на Е.А.К.от насрещната страна „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД,депозиран чрез пълномощника адв.А. и от ЗАД Алианц България“ АД – трето лице помагач на страната на ответника,депозиран чрез пълномощника адв.М.К., с които се оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Постъпил е и писмен отговор от Е.А.К., депозиран чрез пълномощника адв.В.Р., в който се оспорва основателността на въззивната жалба на „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД .

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на Е.К. от „ЗАД Алианц България“ АД – трето лице помагач на ответника, 2 депозирана чрез адв.М.К. вх.№1509/10.08.2020година, в който се поддържа неоснователност на жалбата.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД от „ЗАД Алианц България“ АД – трето лице помагач на ответника, депозирана чрез адв.М. К. вх.№1684 от 04.09.2020година, в който се поддържа основателност на жалбата.

С въззивната жалба на Е.А.К. се обжалва постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди в разликата над сумата от 60 000лева до 98 234лева,както и в осъдителната част за сумата 1529.36лева. Изложено е оплакване за неправилност на решението в атакуваните части поради необснованост, като се поддържа,че при определяне размера на обезщетението за нанесени неимуществени вреди, въпреки, че се е позовал на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като и много подробно е анализирал писмените и устни доказателства по делото е определил размер на обезщетение за нанесени неимуществени вреди несъобразен на първо място - с болките и страданията претърпени от пострадалия, които продължава да търпи и в момента, на второ място - със степента и характера на увреждането, на трето място - с възрастта на пострадалия, на следващо място - със съществуващото икономическо състояние в страната, и не на последно място - с трайната(константна) практика на съдилищата при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди при тежкото телесно увреждане, което пострадалият жалбоподател е получил вследствие претърпяната трудова злополука. Излага оплакване за нарушаване принципа на справедливостта, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за нанесени неимуществени вреди като относно претърпени (търпени) болки и страдания, продължителност във времето на болките и страданията вещото лице по СМЕ е категорично, че оточният травматизъм е една от най-тежките травми и е съпроводен с висок интензитет - най-силната болка, която може да се получи, тъй като човешкото око е силно инервиран орган и дори и наймалката драскотина е свързана с голяма болка, а при пробивно нараняване, т.е обвивката на окото е наранена в пълна дебелина, болките са с изключително висок интензитет. Излага оплакване също така,че изпълнените три интервенции са едни от най-тежките, след всяка една от тях

3 възстановителния период е дълъг , свързан с много високи интензивни болки и страдания. Твърди,че не коментира показанията на разпитаните свидетели по делото, които съдът е приел напълно, за търпените болки и страдания от пострадалия непосредствено след злополуката, а и в периода на извършваните му хирургични интервенции и обясненията им, че болките и страданията продължават към момента, тъй като продължават да се извършват допълнителни манипулации, с цел подобряване зрението на лявото око,психическия стрес и цялостното му психическо състояние непосредствено след злополуката, а и в момента. Позовава се на показанията на свидетелката К.,която установява,според лекарите той никога няма да възстанови зрението си”. И доколкото го познава няма да се възстанови психически след претърпяната травма, според свидетеля У. има чести оплаквания след всяка операция, че няма да може да работи и че никой няма да го вземе на работа. Твърди също,че вещото лице по СМЕ обяснява, че е свързано с по-тежко емоционално състояние и продължителност на лечението.Твърди също,че лечението на пострадалият К. е продължило и продължава и в момента. Извършени са му три оперативни намеси, в болнични е бил 16 месеца, няма перспектива,налице са предпоставки за нови усложнения. Излага оплаквания, че според вещото лице по СМЕ ищецът разпознава единствено силуета на движеща се ръка от 20 см пред окото, т.е това е състояние една стъпка преди абсолютна слепота на окото, при което няма възприятие на светлина. Или като процент зрението е по-малко от 1 % и прогноза за бъдещето развитие на увреденото око и неговото състояние не е оптимистична,т.е касае се за практически има пълна слепота с ляво око.Позовава се на т.2 от Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС и твърди,че съдът е отчел възраст на пострадалия, сравнително млад човек на 42 години, с две деца нуждаейки се от издръжка и подкрепа,но не е отчел обстоятелството, че той практически остава инвалид за цял живот и че за в бъдеще той е ограничен да извършва работа, която би могла да му носи добри доходи, тъй като „практическата слепота” по заключението на в.л. по СМЕ ограничава в много голяма степен работите, които би могъл да извършва,това практически не позволява той да извършва нормално ежедневни видове дейността, които са нормални за всеки човек с добро зрение, в т.ч. и самообслужване. Това е така, тъй като според вещото лице по СМЕ когато едното око загуби функция, дълбочинното зрение, т.е. 3D 4 зрението се нарушава или липсва координация, липсва ориентираност в пространство и място и т.н.на следващо място твърди,че съществуващите в момента обществено-икономически отношения в страната съдът не е взел предвид и не е отчел растящата безработица, съществуващия макар и скрит инфлационен процес, растящите цени, в т.ч. и на здравните услуги, тъй като на жалбоподателя ще се налага постоянно да търси медицински услуги,както и при така съществуващата,растяща безработица, пострадалият практически с липсата на зрение на ляво око, не би могъл да започне работа и да бъде нает за такава, която да е сравнително добре заплатена, и да му дава възможност той и семейството му да живеят нормално.на следващо място се сочи,че съдебната практика на съдилищата, в т.ч. и на въззивния съд, в момента, отчитайки всички гореизложени обстоятелства и факти е насочена към завишаване размерите на присъжданите обезщетения за нанесени неимуществени вреди, вследствие на трудови злополуки. Това напълно отговаря на принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

И не последно място - трябва да се отчетат и заделените резерви (суми) от третото лице(застрахователното дружество) за обезщетяването на нанесените вреди вследствие трудовата злополука, които в конкретния случай са в размери над 130 000.00 лева, който факт показва, че за този род увреждания обезщетенията са в големи размери.

Моли да бъде отменено Решение № 74/15.06.2020 г. по гр.д. № 200/2019 г. по описа на Районен съд-Златоград в частта му, с която се отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 60 000.00 лева до пълния предявен размер от 98 234.60 лева, както и в частта, с която жалбоподаетлят е осъден да заплати в полза на бюджета по сметка на РС Златоград сумата от 1 529.36 лева и бъде осъден „РОДОПИ ЕКО ПРОДЖЕКТС” ЕООД, гр.Златоград да заплати на Е.А.К. от гр.З., ул.”Пенчо Славейков” № 1, ЕГН:

********** още 38 234.60 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 13.07.2018 г., около 03.30 часа, в участък „Южна Петровица”, рудник „Ерма река”, на хор.724 проходка, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2018 г. до окончателното им изплащане, както и да аплати на адв.В.Р. адв.възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и за двете инстанции.

5

С въззивната жалба на „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД се атакува решението в частта, с която е уважен предявеният иск и е осъден жалбоподателят да заплати сумата над 40 000 до 60 000лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди,в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение и искането на дружество за заплащане разноски за правна помощ. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на направения от съда извод за неоснователност на релевираното с писмения отговор възражение за съпричиняване вредоносния резултат вследствие на инцидента на 13.07.2018година и от страна на пострадалия. Развива оплакване,че когато същият започнал да окопава забоя не е извършил действия по проверка конкретното работно място да се увери за липса на надвиснали скални късове извън този, който е обрушван от пострадалия. От съществено значение за изясняване фактическата обстановка е дали падналият къс от тавана е бил този, който самият работник е обрушвал или се касае за друг, който не е забелязан навреме от пострадалия. Поддържа оплакване, че и при двете алтернативни възможни хипотези е налице субективно нарушение на подзаконов нормативен акт от страна на самия пострадал, тъй като проверката на трудовата злополука, инициирана от работодателя изяснявала конкретните обстоятелства и причини за настъпване вредоносния резултат, като за работата на комисията по проверката е съставен и подписан Протокол №2 от 13.07.2018година, в който категорично е посочено, че ищецът лично е допринесъл за настъпилите от инцидента вредни последици, поради наличие на субективно нарушение на чл.18,т. 1 и 2 от Наредба №9 за общите правила за управление дейността по осигуряване безопасността и опазването здравето на работещите в мините.Твърди също, че пак според данните от този протокол ищецът е проявил невнимание и неправилни действия при окопаването на галерията. Изразено е несъгласие с приетото от районен съд, че същият представлява частен свидетелстващ документ, изготвен от работодателя и се намирал в противоречие със събраните доказателства, като се поддържа,че не е налице хомогенна доказателствена наличност.Твърди се,че фактическата обстановка се изяснява само с два документаПротокол№5103-20-5 от 31.08.2018година и Протокол от работа на назначена комисия от 13.07.2018година, съставен след щателна проверка и анализ на данните,извършена непосредствено след инцидента и отразява причините за него по тази причина се твърди в жалбата,че пострадалият е проявил 6 небрежност,тъй като не е предвидил евентуална възможност за откъсване на скален блок, което субективно отношение и конкретно поведение представлява нарушение на чл.33 от ЗБУТ. Развива се оплакване,че след като не е проявил достатъчно грижи за личното си здраве и безопасност, с това си поведение пострадалият е допринесъл във висока степен за настъпване вредоносния резултат и по аргумент на чл.201,ал.2 от КТ такова поведение носи белезите на непредпазливо такова.Ако съдът не възприеме съпричиняване вредоносния резултат евентуално се иска да приеме,че не е приложена правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, въпреки изложените мотиви,които в голяма част се опират на двете съдебно-медицински експертизи и се извежда погрешен извод,че няма положителна перспектива за зрението на лявото око на пострадалия.Относно некредитиране от показанията на свидетеля В. Х.,който работи в ответното дружество и са в противоречие с другия доказателствен материал, се поддържа оплакване,че този свидетел е пряк и непосредствен очевидец,че след инцидента в началото на 2019година пострадалият се е явил на работа,обстоятелство установено и личното трудово досие на ищеца допълнително споразумение и многобройни молби за отпуск, ищецът е изпълнявал трудовите си задължения така, както и преди инцидента.Свидетелят не споделя впечатления за наличие на съществени разлики в трудовите функции от К. след връщането му на работа в началото на 2019година , отделно от това извън професионалните взаимоотношения между свидетеля и ищеца са налице човешки отношения извън работата,когато са разговаряли многократно,ищецъте споделял,че може ад изпълнява трудовите си задължения добросъвестно и видимо не е имало различия във възприятията му преди и след операцията,като е споделял единствено, че го дразни светлината.Счита също така обезщетението за прекомерно предвид изложеното завишено присъденото обезщетение за претърпени болки и страдания в разликата над 40 000 до 60 000 лева и се явява несправедливо,като моли съдът да отмени решението в тази част.Относно отказа на съда да присъди на дружеството разноски за правна помощ поради това,че не е доказал заплащане договореното възнаграждение се твърди,че е извършен превод на 04.11.2019година с бордеро №211579.