Решение № 165 от 14.06.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр. Добрич, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500098 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. № 1030/16.01.2024 г. от Д. В. С. с ЕГН ********** и Я.

Н. С. с ЕГН **********, и двамата от гр. Д., ул. „Р.**, чрез упълномощения адвокат А. Д. от АК - гр. С., срещу решение № 999/22.12.2023 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 98/2023 г., с което са отхвърлени предявените от Я. Н. С. и Д. В. С. срещу Б. С. В. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „Р.*, обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД, по който ответникът да бъде осъден да заплати на Я. Н. С. сумата от 1 276,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за водопрекарване в поземлен имот, намиращ се в гр. Д., ***.623.8026 по КК и КР на град Д., причинени вследствие прекратяване на водоподаването в имота от ответника на 28.01.2019 г.; иск с правно основание по чл. 86 от ЗЗД, по който ответникът да бъде осъден да заплати на Я. Н. С. сумата от 502,95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1 276,42 лева, за периода от 28.01.2019 г. до 05.01.2023 г.; иск с правно основание по 1 чл. 45 от ЗЗД, по който ответникът да бъде осъден да заплати на Я. Н. С. сумата от 5 001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от ответника на 28.01.2019 г., вследствие прекратяване на водоподаването в имота на ищеца, намиращ се в гр. Д., ***.623.8026 по КК и КР на град Д.; иск с правно основание по чл. 86 от ЗЗД, по който ответникът да бъде осъден да заплати на Я. Н. С. сумата от 1 182,48 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 3 000 лева, за периода от 28.01.2019 г. до 05.01.2023 г.; иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД, по който ответникът да бъде осъден да заплати на Д. В. С. сумата от 5 001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от ответника на 28.01.2019 г., вследствие прекратяване на водоподаването в имота на ищеца, намиращ се в гр. Д., ***.623.8026 по КК и КР на град Д.; иск с правно основание по чл. 86 от ЗЗД, по който ответникът да бъде осъден да заплати на Д. В. С. сумата от 1 379,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 3 500 лева, за периода от 28.01.2019 г. до 05.01.2023 г.

Със същото решение Д. В. С. и Я. Н. С. да заплатят, в условията на разделност (всеки по ½ част), на Б. С. В. сумата от 2 705 лева, представляваща разноски по гр. д.

№ 98 по описа на Районен съд Добрич за

2023 г.

Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е на 16.01.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателите, чрез техния процесуален представител на 11.01.2024 г. При извършената по реда на чл.

267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Въззивниците настояват, че районният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон като не е изслушан ответника по формулираните в исковата молба въпроси; като не е допуснал до разпит един свидетел, с оглед 2 установяване кой е заплатил разноските по водопрекарването в имота на ищците, както и като е не е уважил искането за назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор на следния въпрос:

„Съществува ли от медицинска гледна точка възможност здравословното състояние на ищците да се влоши при прекъсване на водоподаването в техния имот, с оглед на техните заболявания, предхождащи прекъсването на водоподаването?“.

На следващо място съдът не е обсъдил представеното и прието по делото постановление на Районна прокуратура – Д., в което изрично било посочено, че ответникът е спрял водоподаването в имота на ищците.

Районният съд неправилно е приел, че не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане, доколкото е установено наличието на деяние от страна на ответника, причинна връзка между това деяние и настъпилите за ищците имуществени и неимуществени вреди, както и вина, която се предполага до доказване на противното. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявените искове уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, според който първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 98/2023 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на Д. В. С. с ЕГН ********** от гр.

3

Д., ул. „Р.** и Я. Н. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „Р.**, с която срещу Б.

С. В. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „Р.*, в условията на обективно и субективно съединения са предявени следните искове: 1) за заплащане от ответника в полза на Д. В. С. на сумите от: 5 001 лв. /след допуснато изменение по чл. 214, ал. 1 от ГПК на предявения иск, чрез неговото увеличение от 3 500 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие прекратяване на водоподаването в имота от ответника на 28.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата; 1 379,58 лв., представляваща обезщетение за забава в изпълнението на главното задължение от 5 001 лв., определено по размер на законната лихва за периода от 28.01.2019 г. до 05.01.2023 г.; 2) за заплащане от ответника в полза на Я. Н. С. на сумите от: 1 276,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за водопрекарване в поземлен имот, намиращ се в гр. Д., ул. „Р.*, с идентификатор № *** по КК и КР на град Д., причинени вследствие прекратяване на водоподаването в имота от ответника на 28.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата; 502,95 лева, представляваща обезщетение за забава в изпълнението на главното задължение от 1 276,42 лв., определено по размер на законната лихва за периода от 28.01.2019 г. до 05.01.2023 г.; 5 001 лв. /след допуснато изменение по чл. 214, ал. 1 от ГПК на предявения иск, чрез неговото увеличение от 3 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие прекратяване на водоподаването в имота от ответника на 28.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата; 1 182,48 лв., представляваща обезщетение за забава в изпълнението на главното задължение от 5 001 лв., определено по размер на законната лихва за периода от 28.01.2019 г. до 05.01.2023 г.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения по делото адвокат, ищците притежават учредено от собственика А. З. Д. вещно право на ползване върху жилищна сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***, а ответникът обитава жилищна сграда, собственост на 4 свидетеля С. Б. С., построена в същия имот. Между двете жилищна сграда е била прекарана водопроводна тръба, с оглед водоснабдяването имота на А. Д., като в периода от 1970 г. до 28.01.2019 г. ищците необезпокоявано са се снабдявали с вода, посредством тази водопроводна тръба.

Д. В. С. и Я. Н. С. настояват, че на 28.01.2019 г. Б. С. В., самоволно, не по установения от закона ред, е прекъснал водоподаването към обитавания от тях имот, като в тази връзка се сочи, че ответникът няколкократно е повтарял, че няма да позволи през земята около сградата да бъдат прокарвани тръби.

Същият е предупреждавал ищците, да си намерят нова точка, от която да бъде извършено свързване към водопроводната мрежа.

Д. и Я. С.и излагат твърдения за факти и обстоятелства, според които по време на неправомерното прекъсване на водоподаването в процесния имот са претърпели сериозни негативни последици от липсата на питейна вода – лишени са били трайно от възможността да посрещат базови хигиенни нужди и потребности от поддържане на лична хигиена, чрез къпане, пране и пр. санитарни нужди; за битови потребности, свързани с готвене, поддържане на хигиена в домакинството пр.

В тази връзка се настоява, че за времето през което са били лишени в имота от достъп до питейна вода, ищците са изпитвали нечовешки болки и страдания, непрекъснат стрес, притеснение, чувство за безизходица от ситуацията и за безнадежност, липса на желание за комуникация с околните и затваряне в себе си пр. негативни преживявания, обусловени и предизвикани изцяло в резултат на поведението на Б. С. В.. Изтъква се също, че на 07.03.2019 г. Д. С. е била приета в МБАЛ – Д. с оплаквания за задух.

На следващо място в резултат на противоправното поведение на ответника се твърди, че Д. и Я. С.и са претърпели и имуществени вреди във връзка със сторените от тях разходи в размер на

1 276,42 лева, за да се свържат с водопроводната мрежа през друга точка. Посочената сума е формирана от сбора на паричните средства, необходими за: закупуване на строителни материали, платена такса за присъединяване към уличния водопровод; разноски по изграждане на свързване към водопроводно отклонение (СВО).

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез упълномощения по делото адвокат, е представил отговор, според който същата исковата молба 5 е нередовна – липсва яснота по отношение на това с кои свои конкретни действия и поведение В. е причинил увредата, предмет на установяване на настоящото производство, касаещи прекратяване на водоподаването на имота, обитаван от ищците.

В условията на евентуалност, ако исковата молба се зачете като редовна, ответникът оспорва заявените искове, както по основание, така и по размер. Обръща се внимание, че собственик на имота, с административен адрес: гр. Д., ул. „Р.* е Б. С. В., след като на 22.12.2005 г., имотът му е дарен от неговия син св. С. С.. На първо място Б. В. е категоричен, че не „прекратявал, прекъсвал или по какъвто и да е начин спирал водоподаването към имота, собствен на процесуалния представител на ищците“, като водопроводната инсталация, преминаваща не само през двора, но и през неговата къща и навлизаща в съседния имот е непокътната, т.е. същата би могла да бъде използвана от ищците.

В тази връзка В. посочва, че през процесния период по ул. „Р.“ в град Д. е осъществен водният цикъл на града, в рамките на който е извършена подмяна на съществуващата водопроводна канализация с нова. Предвид амортизацията и износеността на съществуващата до момента водопроводна инфраструктура, захранваща имота на ответника, по негово възлагане служители на „Водоснабдяване и канализация Д.“ ЕАД са положили ново трасе с пластмасови тръби. Изграденото ново трасе е осъществено паралелно на съществуващото, което не е прекъснато и двете трасета могат да с ползват самостоятелно. Сочи се, че част от новото трасе преминава през съседен имот, собственост на третото лице Х.С.. Последният е дал нотариално заверено писмено съгласие през имота му да мине водопроводното отклонение, чрез което да се захранва с вода имота на Б. В..