Решение № 22142 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22142 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110112560 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Предявен е от ищеца „ПИ БИ АЙ“ ЕООД срещу ответника Т. И. Т. иск с правна квалификация чл. 535 ТЗ вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за установяване дължимост на сумата от 20000,00 лева, представляваща главница по Запис на заповед от 01.11.2017 г., предявен за плащане издателя на 18.03.2019 г. с нотариална покана рег. № 298, том I-В № 14 по описа на нотариус Антоанета Итева, рег. № 424 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, ведно със законна лихва от 18.03.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.08.2021 г. по ч.гр.д. 15765/2021 г. по описа на СРС, 123 състав.

Ищецът „ПИ БИ АЙ“ ЕООД твърди, че на 01.11.2017 година. между „ПИ БИ АЙ“ ЕООД и Т. И. Т. е сключен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, по който ищцовото дружество в качеството си на купувач се задължава и плаща авансово на ответника в брой сумата от 20000,00 лева на 01.11.2017 г. като авансово плащане по договора. Сочи, че за обезпечаване на авансовото плащане Т. Т. подписва запис на заповед, с който се задължава при предявяването му да върне на „ПИ БИ АЙ“ ЕООД авансово получената сума. Продавачът по предварителния договор Т. Т. не изпълнява задълженията си като продавач по предварителния договор, не се явява пред нотариус на 31.07.2018 г. за сключване на окончателната сделка и поради това не се сключва договор за покупко-продажба на недвижимия имот. Поддържа, че на 15.02.2019 г. „ПИ БИ АЙ“ ЕООД изпраща нотариална покана до Т. Т. чрез нотариус Антоанета Итева, рег. № 424 с район на действие СРС, връчена на адресата на 18.03.2019 г., с който предявява на длъжника за плащане издадения на 01.11.2017 г. запис на заповед. Ответникът Т. не заплаща 1 дължимите суми по издадения от него запис на заповед в указания в поканата срок, не се явява и в кантората на нотариуса на посочения час на 04.04.2019 г., за което е издаден констативен протокол. Въз основа на посоченото, ищецът моли съда да уважи предявения иск и претендира присъждане на разноски.

Ответникът Т. И. Т. редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че окончателен договор за покупко-продажба не е сключен между страните по вина на купувача „ПИ БИ АЙ“ ЕООД, който не е заплатил остатъка от дължимата цена по договора и не се е явил пред нотариуса за сключване на окончателния договор. Оспорва предварителния договор и поддържа, че лицето, подписало договора – Любомир Иванов, няма качество на управител на купувача или негов представител. Оспорва твърдяната от ищеца сума от 20000,00 лева да е заплатена на ответника Т. от страна на ищцовото дружество и се противопоставя на направеното доказателствено искане в тази насока. Оспорва представения запис на заповед като неавтентичен с твърденията, че подписът под „издател“ не е положен от ответника. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателност на предявения иск по чл. 535, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълни и главно доказване, че в негова полза е издаден Запис на заповед от 01.11.2017 г. за посочената сума, че записът на заповед съдържа необходимите съгласно чл. 535 ТЗ реквизити, че е предявен за плащане. В тежест на ищеца е да докаже наведеното каузално правоотношение – сключване на валиден предварителен договор за покупко-продажба от 01.11.2017 г. между страните, заплащане на исковата сума като авансово плащане, явяване на представител на дружеството на уговорената дата за сключване на окончателен договор пред нотариус, валидно възникнало вземане на ищеца срещу ответника, обезпечено с посочения запис на заповед.

По заявеното в исковото производство оспорване на положения от ответника подпис под процесния запис на заповед, е открито производство по чл. 193 ГПК. Въпреки указаната от съда доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства във връзка с оспорването, не е формулирал въпроси и не е представил доказателства за заплащане на определения от съда депозит по допуснатата съдебно-почеркова експертиза.

На ответника с изготвения проект за доклад в определението по чл. 140 ГПК е указано, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Поради изложеното, оспорването автентичността на документа остана недоказано. От представената и приета като доказателство по делото валидна подписана ценна книга се установява, че ответникът едностранно се е задължил да 2 заплати сумата 20000,00 лева на ищеца на предявяване.

Съдът приема, че записът на заповед удостоверява действително поето от длъжника менителнично задължение, тъй като в документа са обективирани всички изискуеми от закона клаузи – изразът „запис на заповед” се съдържа както в заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно обещание за плащане на определена сума – 20000,00 лева; падеж – на предявяване; място на плащане – конкретен адрес; името на поемателя, на който или на заповедта, на който трябва да се плати – заявителя ищец; дата и място на издаване и подпис на издателя. Записът на заповед е предявен с Нотариална покана, надлежно връчена на ответника на 18.03.2019 г. С оглед на изложеното съдът приема, че представеният менителничен ефект установява в полза на ищеца годно за изпълнение вземане – установено по основание и размер, чиято изискуемост е настъпила.

Доколкото в въведено с исковата молба, че ценната книга обезпечава вземане по сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, следва да се изследва твърдяното каузално правоотношение.

Представен е и приет като доказателство по делото Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.2017 г. с предмет имот, находящ се в гр. София, местност Орландовци – Малашевци с адрес ул.

„Калач“ № 26А, представляващ самостоятелен обект в сграда на първи етаж с площ от 120 кв.м., Парцел VII, пл. № 271 при описани граници. По силата на сключения договор ответникът Т. И. Т. в качеството на продавач и ищецът „ПИ БИ АЙ“ ЕООД в качеството на купувач се задължават да сключат найкъсно до 31.07.2018 г. окончателен договор по отношение на имота и да изповядат сделката пред нотариус. Уговорената в чл. 2 от Договора цена в размер на 54000,00 лева е посочена като частично заплатена авансово – 7000,00 лева – преди датата на подписване на предварителния договор, 20000,00 лева – в деня на подписване на предварителния договор, за което същия служи като разписка за получената от продавача сума (чл. 2, ал. 2 от Договора) и окончателно плащане в размер на 27000,00 лева – платими в деня на нотариалното изповядване на сделката.

Ответникът не оспорва авторството на положения от него подпис в предварителния договор, а поддържа, че лицето, подписало договора – Любомир Иванов, няма качество на управител на купувача или негов представител. Според трайно възприетото в съдебната практика, интерес от оспорване на пълномощното, включително на адвокатското такова, има само страната упълномощител, тъй като само тази страна може да се позовава на недействителност на действията,извършени от мнимия пълномощник, действащ без представителна власт. За насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Още повече, видно от представеното от ищеца и прието като доказателство по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа от 13.10.2017 г., налице е надлежно учредена представителна власт по отношение на сочения пълномощник.

3

Видно от съдържанието на валидно сключения между страните предварителен договор, ответникът купувач е получил преди сключване на договора сумата от 7000,00 лева и в деня на подписване на договора сумата от 20000,00 лева, за което договорът служи като разписка.

Не се твърди, нито се установява по делото да е сключен окончателен договор между страните. Ответникът не твърди да е предприел активни действия за финализиране правоотношенията между страните по сключване на окончателен договор. Наведените твърдения, че окончателен договор не е сключен по вина на купувача „ПИ БИ АЙ“ ЕООД, който не е заплатил остатъка от дължимата цена по договора и не се е явил пред нотариуса за сключване на окончателния договор са голословни и неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал.

На първо място, видно от волеизявленията на страните в сключения предварителен договор, не е постигнато съгласие за явяване пред конкретно избран нотариус на изрично посочени дата и час. Уговорена е в разпоредбата на чл. 3 от Договора единствено крайна дата (31.07.2018 г.) за сключване на окончателен договор и изповядване на сделката, което предполага активно съдействие и на двамата съконтрахенти. Още повече – видно от уговорката за задължението на ищеца купувач за заплащане на окончателната цена по договора, същата съпътства, а не предхожда нотариалното изповядване на сделката.

Не се установява по категоричен начин по делото активни действия и на двамата съконтрахенти – липсват доказателства която и да е от двете страни да е изпълнила задълженията си за явяване до 31.07.2018 г. включително пред нотариус за сключване на окончателен договор и изповядване на сделката.

Двустранното неизпълнение обаче не е равнозначно на автоматично прекратяване на договора, а при неизправност на двете страни, всяка от тях може да развали договора. Настоящият състав счита, че с отправеното волеизявление в нотариалната покана за връщане на заплатената гаранция в размер на 20000,00 лева на 15.02.2019 г., връчена на ответника длъжник на 18.03.2019 г. и предявяване за плащане на записа на заповед, обезпечаващ задължението по предварителния договор, ищецът „ПИ БИ АЙ“ ЕООД надлежно е развалил сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.2017 г., тъй като са били налице изискуемите от закон предпоставки за разваляне на двустранен договор при неизправност на двете страни: настъпила изискуемост на задълженията и на двете страни; липса на взаимна обусловеност на задълженията на двете страни и липса на готовност за изпълнение на договора.

С развалянето на договора всяка от страните следва да върне даденото по правилото на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Не се установява ответникът да е направил каквито и да е плащания по разваления договор, респ. по записа на заповед. По тези съображения предявеният от ищеца „ПИ БИ АЙ“ ЕООД иск за осъждане на ответника Т. И. Т. да заплати сумата от 20000,00 лева, представляваща главница по Запис на заповед от 01.11.2017 г., предявен за плащане на 18.03.2019 г., обезпечаващ задълженията по развален 4

Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.2017 г., а именно задължението за връщане на заплатеното капаро, е изцяло основателен в пълния предявен размер и следва да се уважи в цялост. Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2021 г. до окончателното плащане.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 400,00 лева – заплатена държавна такса в исковото производство. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е отправено искане за присъждане на разноски и такива не са присъдени с издадената Заповед за изпълнение въз основата на документ по чл. 417 ГПК. Поради изложеното съдът не следва да се произнася за дължимите в заповедното производство разноски.