Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 658 от 17.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 970/2021
Вид
Решение № 658
Подписан
17.12.2021
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.64 · Закон за собствеността
  • чл.92 · Закон за собствеността
  • чл.97 · Закон за собствеността
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.46, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • §5, т.68 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т.68, б."а" · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Бургас, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100500970 по описа за 2021 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Хелиос бийч апартмънтс – Поморие“ ЕООД , ЕИК 203479718, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Морска“ № 52, и „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 204459960, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Морска“ № 52, подадена чрез пълномощник адв.Шивачева, против решение № 260065/09.04.2021 г. по гр.д.№ 141/2020 г. по описа на РС-Поморие, с което е отхвърлен иска на „Хелиос бийч апартмънтс – Поморие“ ЕООД и „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД, предявен против Евг. Ф. П. и В. Ал. П., двамата граждани на *** със съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 31, ет.1, за приемане за установено, че решение № 175/18.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4660/2018 г. по описа на ВКС, е нищожно.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно. Според въззивниците, не става ясно как е формиран извода на районния съд, че атакуваното решение е разбираемо и е налице единство между диспозитив и мотиви, като се сочи, че ПРС не е взел предвид изложените от ищците твърдения, не са анализирани доказателствата, които съдът е приел за относими по делото, липсва посочване на относимата правна уредба и нейното съпоставяне с установеното по делото, поради което се счита че ПРС е допуснал съществено процесуално нарушение. Във въззивната жалба са изложени подробни доводи за основателност на предявения иск, които 1 преповтарят наведените в исковата молба твърдения, че решението на ВКС, чиято нищожност се претендира, е неясно и неразбираемо, липсва логична връзка между мотивите и диспозитива на атакувания съдебен акт, а отделните части от диспозитива са взаимно изключващи се и от него не може да се извлече действителната воля на съда. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да прогласи за нищожно атакуваното решение на ВКС, предмет на иска по чл.270, ал.2 ГПК. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Евг. Ф.

П. и В. Ал. П., чрез пълномощника им адв.Атанас Тасков, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се като неоснователни доводите в жалбата за нищожност на решението по гр.д.№ 4660/2018 г. по описа на ВКС, като в тази връзка също са изложени подробни съображения. Молят съда да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на ПРС като правилно. Не са направени доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство пред РС-Поморие е образувано по исковата молба на „Хелиос бийч апартмънтс – Поморие“ ЕООД и „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД, против Евг. Ф. П. и В. Ал. П., с която е предявен иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на решение № 175/18.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4660/2018 г. по описа на ВКС, поради абсолютната му неразбираемост.

В исковата молба се посочва, че с решение № 175/18.12.2019 г. по гр.д.№ 4660/2018 г. по описа на ВКС е решен окончателно правния спор между страните по предявени искове с правно основание по чл.109 ЗС . Твърди се, че постановеното от ВКС решение е нищожно, тъй като е неразбираемо, липсва логична връзка между отделните части на диспозитива, както и такава връзка и единство между мотивите и диспозитива на съдебното решение, като различното третиране от съда на една и съща територия с различен правен и градоустройствен статут води до пълно неразбиране на съдебния акт и неговото прилагане. Според ищците, за правилното разбиране и прилагане на оспореното съдебно решение е следвало ясно и категорично да бъдат определени характеристиките на свободната дворна площ и покрив на гараж, правните и фактическите основания, на които възникват и границите, до които се разпростират съответните права, като се счита, че без отговор на поставените въпроси не е възможно да бъде направена връзка между мотивите и диспозитива на постановеното от ВКС решение. Стабилитет не би могъл да бъде постигнат с това решение, защото площта извън обема на сградите е следвало да бъде определена еднозначно – или свободна дворна площ (терен, УПИ) или покрив на гараж, доколкото с 2 определянето на територията и нейния статут са свързани и правата на собственост, управление и разпореждане. В исковата молба се изразява несъгласие с изводите в решението на ВКС относно правния интерес от воденето на иск по чл.109 ЗС, тъй като за заинтересованите лица е предвиден специален ред по ЗУТ за оспорване на административния акт – разрешение за строеж, като се счита за невярно и твърдението в същото решение, че строителството се извършва върху паркинга на гаража, за което се излагат подробни съображения и се сочи, че от решението не може да се направи извод за обоснованост на иска по чл.109 ЗС, тъй като по делото не са били безспорно установени собственическите права на етажните собственици върху процесното УПИ. Според ищците, с неразбираемостта си съдебният акт създава повече проблеми, отколкото да даде разрешения на съществуващия спор, като ВКС не е отговорил на нито един от двата допуснати въпроса – чия собственост е несамостоятелния обект басейн и представлява ли дворът прилежащ терен по смисъла на ЗУЕС. По горните съображения, ищците претендират да се прогласи за нищожно решение №175/18.12.2019 г. постановено по гр.д.№ 4660/2018 г. по описа на ВКС, поради неговата неразбираемост и липса на мотиви, които да позволяват да се извлече волята на съда.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Евг. Ф. П. и В. Ал. П. са депозирали писмен отговор, с които са оспорили предявения иск по чл.270, ал.2 ГПК като неоснователен.

Оспорени са твърденията на ищеца, че волята на съда е останала неизяснена, както и доводите в исковата молба за неяснота на правните изводи, противоречие между мотиви и диспозитив и за абсолютна неразбираемост на атакуваното решение, като са изложени съображения, че посочените в исковата молба твърдения не обосновават нищожност на съдебното решение, а евентуално неговата неправилност, която е извън приложното поле на чл.270, ал.2 ГПК.

С обжалваното пред настоящия съд първоинстанционно решение на РС-Поморие е прието, че не съществува твърдяната от ищците абсолютна неразбираемост на атакуваното решение на ВКС, не е налице твърдяната неяснота на решението, както в диспозитива, така и в мотивите на същото и е налице единство между диспозитив и мотиви, които са изградени върху ясно изложени логични връзки между факти и приложимо право, отнесени към решаване на правния спор между страните. Районният съд е приел също, че в самата искова молба, независимо от декларативното твърдение, че атакуваното решение на ВКС е абсолютно неясно, ищците са направили пространен анализ на същото, от който личи, че напълно разбират неговото съдържание с изразената в него воля на съдебния състав, насочена към даденото разрешение на спора между страните, което обаче не ги удовлетворява и се търси друго разрешение на спора по същество, в каквато насока са изложените аргументи на ищците и представените писмени доказателства, които касаят правилността на решението, която обаче не може да бъде обсъждана в настоящото производство. По горните съображения, ПРС е приел, че по отношение на атакуваното решение не се установяват твърдените от ищците пороци, нито пък се установяват други пороци, които да се отразят на неговата валидност и затова решението не е нищожно, 3 поради което е отхвърлил предявения иск по чл.270, ал.2 ГПК като неоснователен.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение на ПРС за валиден и допустим съдебен акт, постановено е от законен състав и в пределите на правораздавателната дейност на съда, не е налице и нарушение на императивна материалноправна норма.

С оглед оплакванията във въззивната жалба, събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира същата за неоснователна.

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, като във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да я променят, поради което БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо събраните по делото доказателства да се възпроизвеждат и от въззивния съд. Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на ПРС за неоснователност на наведените от ищците твърдения за нищожност на решение № 175/18.12.2019 г. по гр.д.№ 4660/2018 г. по описа на ВКС, поради абсолютната му неразбираемост, като намира тези изводи на районния съд за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.

По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивниците, че районният съд не е взел предвид изложените от ищците твърдения, не е анализирал доказателствата, които е приел за относими по делото, липсва посочване на относимата правна уредба и нейното съпоставяне с установеното по делото. В тази връзка, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че първата инстанция е събрала необходимите, допустими и относими доказателства, ангажирани от страните, като обжалваното решение е постановено след анализ на доказателствения материал, при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Предвид това, БОС намира, че наведените в този смисъл оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция са неоснователни.

Предмет на предявения иск по чл.270, ал.2 ГПК е установяване нищожността на съдебен акт. Съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор и поради това, нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. В процесуалния закон няма легална дефиниция на понятието „нищожен съдебен акт“, но съдържанието му е изведено по тълкувателен път в правната теория и съдебната практика с постановени от ВКС решения по чл.290 ГПК, 4 включително и с ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк.д.№ 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като се приема, че нищожност е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, от ненадлежен орган или незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството в съдебния състав, при неспазване на писмената форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда, т.е. когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването. Всички посочени хипотези на нищожност на решението касаят начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда, но нямат отношение към съдържанието на това волеизявление по същество, р е с п . към неговата правилност, разбирана като съответствието му с материалния закон, спазване на съдопроизводствените правила и обоснованост. Ето защо, пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви по някои възражения или погрешните и противоречиви мотиви, не водят до нищожност на решението, а евентуално до неговата недопустимост или неправилност, които пороци могат да бъдат отстранени единствено по пътя на обжалването, но не и по реда на чл.270, ал.2 ГПК. В този смисъл – Решение № 15/26.01.2015 г. по гр.д.№ 3298/2014 г. на ВКС, I г.о., съгласно което н арушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му.