Решение № 22 от 16.04.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Чирпан, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20265540200048 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на Р. С. С., от гр. Стара Загора, XX ЕГН **********, чрез адв.

Стефан Паров от АК Пловдив против Наказателно постановление № 002980/25.11.2025 г., с което на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложена административна санкция – „имуществена санкция“ – глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, по съображения подробно описани в жалбата.

Моли съда да постанови решение, с което атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, а в полза на жалбоподателя - присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд - Чирпан, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния представител на същия, адв. Стефан Паров, е постъпила молба, с която моли наказателното постановление да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

Налице е непълнота и неточно описание на нарушението. Посочени са две различни дати и две различни места на извършване на нарушението. Издадено е в нарушение на принципа за пропорционалност.

Претендират на разноските.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. С писмено становище, процесуалния представител, юрисконсулт Александър Меликаров, моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата оставена без уважение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. В случай, че съдът уважи жалбата моли, ако е над минималния размер, да приеме възражението му за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна, предвид чл. 18, ал. 1 и/или ал.

2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случай, че не е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание по настоящото производство и не са извършени процесуални действия в хода на делото, да се присъди възнаграждение под минималния размер.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, подадена е от лице, легитимирано да атакува издаденото наказателно постановление, поради което е процесуално допустима.

ЧИРПАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно приложените по делото заповеди за делегиране на правомощия. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от надлежно оправомощено длъжностно лице. При издаване на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Касае се за следното нарушение:

На 17.06.2025 г., в 09:00 часа, на път № I-5, км 236+200, от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег. № XX вид – лек автомобил, марка и модел – XX, с обща технически допустима максимална маса до 3500 кг, управлявано от г-жа С..

В хода на така извършената проверка е установено, че на 07.02.2025 г., в 20:28 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № XX попада в категорията на пътно превозните средства, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 07.02.2025 г., в 20:28 часа, по път № А-1, км. 159+028, включено в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

НП е издадено въз основа на АУАН № 002980/07.02.2025 г.

При извършената служебна проверка, съдът констатира допуснати в хода на административно наказателното производство, съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

В обстоятелствената част на наказателното постановление е повдигнато следното фактическо обвинение: „На 17.06.2025 г. в 09:00 часа, на път № I-5, км 236+200, от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег. № XX вид – лек автомобил, марка и модел – XX, с обща технически допустима максимална маса до 3500 кг, управлявано от г-жа С., като било установено от контролните органи, че не е заплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата и цитираното превозно средство е било засечено на 07.02.2025 г. в 20:28 часа на път № А-1, км 159+028, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП“.

Налице е непълнота и неточно описание на нарушението, изразяваща се в посочване на 2 две различни дати и две различни места на извършване на нарушението.

От една страна, в наказателното постановление се сочи, че нарушението е установено при проверка, извършена на 17.06.2025 г. на път № I-5, км 236+200, а от друга страна се твърди, че същото е извършено на 07.02.2025 г. в 20:28 часа на път № А-1, км 159+028. По този начин административнонаказващият орган е смесил момента и мястото на установяване на нарушението с тези на неговото извършване, без да индивидуализира по ясен и недвусмислен начин състава на нарушението.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в наказателното постановление задължително следва да се съдържа точно описание на нарушението, включително времето и мястото на неговото извършване. Посочените реквизити имат съществено значение за индивидуализацията на деянието и за гарантиране правото на защита на наказаното лице.

В конкретния случай допуснатото противоречие относно времето и мястото на извършване на нарушението води до неяснота относно предмета на административнонаказателното обвинение. Това препятства възможността на жалбоподателя да разбере за кое конкретно деяние е ангажирана отговорността му и съответно да организира адекватна защита.

На следващо място от събраните по делото гласни доказателства се установява, че свидетелят по акта Р. М., сочи място на проверката – в района на гр. Стара Загора, което също не съответства на мястото, посочено като място на извършване на нарушението в наказателното постановление. Това противоречие между писмените и гласните доказателства не може да бъде преодоляно в съдебната фаза, тъй като би довело до недопустимо изменение на фактическите рамки на обвинението, очертани от административнонаказващия орган.

Допуснатите нарушения са съществени, тъй като засягат задължителни реквизити на наказателното постановление и водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Същите не могат да бъдат отстранени в съдебното производство и обуславят незаконосъобразност на атакувания административен акт.

С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, без да се обсъждат въпросите по същество в жалбата, относно извършването на нарушението.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, респ. издател на наказателното постановление, следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е сключен договор за правна защита и съдействие между представляващия дружеството- жалбоподател и адв. П. в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което налага да бъде обсъдено направеното възражение на другата страна за прекомерност.

Съдът, като съобрази правната и фактическа сложност на настоящото производство, материалният интерес, броят на проведените съдебни заседания и активността на процесуалният представител на жалбоподателя, макар и тя да се изразява само в подаването на писмени защити, счита, че претендираният адвокатски хонорар в размер на 204.52 € /400 лева/ от адвоката на жалбоподателя е справедлив и като такъв, следва да бъде уважен.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002980/25.11.2025 г., с което на основание чл.

179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата на Р. С. С., от гр. Стара Загора, XX ЕГН **********, е наложена административна санкция - „имуществена санкция” в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, при МРРБ да заплати на Р. С. С., ЕГН **********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 € /400 лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

4