Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 7 от 04.06.2026, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Наказателно дело от общ характер 278/2025
Вид
Присъда № 7
Подписан
04.06.2026
Състав
ВЛАДИМИР ДОБРЕВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ Присъда по НОХД № 278/2025 година по описа на Видински окръжен съд:

Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратураВидин против З. Н. В., роден на *.*.*г. в гр. Белоградчик, обл. Видин с адрес в с. Дреновец, обл. Видин, ул. “*“, № *, български гражданин с ЕГН **********.

Обвинението е по чл.343, ал.З, предл.4-то, буква „б“ във връзка с ал.1, буква “в“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт и моли съда да наложи наказание към средния размер.

Подсъдимият признава вината си, съдействува за изясняване на фактическата обстановка и съжалява за извършеното. Моли за налагане на наказание в минимален размер.

Като частни обвинители по делото са конституирани Е. О. Д., Х. М. И., М. В. Г.ев /лично и като законен представител на Е. З. Д..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и юридическа страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.10.2020 г. пострадалият З. Е. Д. от гр. Кнежа отишъл на гости при сестра си - свид. М. И. в село Дреновец, общ. Ружинци, която е съпруга на подс. З. В..

След като вечеряли, около 20.00 часа пострадалият Д. и зет му подсъдимият В., казали на близките си, че излизат, качили се в автомобила, собствен на подс. В. - Ауди АЗ с рег. № * и потеглили в посока към с. Ружинци /път III -114/.

Подс. З. В. управлявал автомобила, а пострадалият пътувал на пасажерската седалка, отпред в дясно.

Движението се извършвало в тъмната част на денонощието, при сухо време, на включени дълги светлини и без поставени обезопасителни колани.

Подс. В. решил да демонстрира на пътуващия в автомобила Димитров възможностите на автомобила, като ускорил значително скоростта си на движение.

Движейки се със скорост от 141 км. в час, подс. В. наближил разклона за с. Бело поле /км. 36+000/, разположен на дълга права отсечка от пътя.

1

Пътното платно в участъка е с двупосочен режим на движение, с две ленти - по една за всяка посока, като скоростта в района на кръстовището била ограничена от ясно видим пътен знак В26 - „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, забраняващ движение със скорост, повисока от 60 км/ч.

По същото време, по средата на пътното платно се намирало домашно животно - биволица, собственост на свид. Н.М., която по-рано през деня била избягала от стадото си, пасящо в землището на съседното село Воднянци.

Поради движението си със скорост от 141 км/ч., значително превишаваща допустимата за движение в района на кръстовището и невъзможността за спиране в осветената зона на фаровете, подс. З. В. не успял да реагира чрез аварийно спиране или заобикаляне на стоящото на пътя животно, вследствие на което последвал удар в областта на ляв фар и предна броня на автомобила и главата и левите крака на животното - под центъра на тежестта на животното, при което биволицата паднала върху предния капак на автомобила и поради голямата разлика между скоростта на двата участника, животното рязко приело скоростта на автомобила, плъзнало се по предния капак и челното стъкло, като го счупило и политнало нагоре над тавана.

След полет от около 63 м. по посока на движението на автомобила, биволицата паднала върху левия край на платното за движение, с глава към с.

Дреновец.

Поради получения удар и голямата маса на животното (около 600 кг), автомобилът, управляван от подс. В. бил изведен от равновесие и променил траекторията си на движение. Водачът направил опит чрез органите за управление да му възвърне устойчивостта, но поради високата скорост, изгубил контрол и напречна устойчивост.

В режим на загуба на напречна устойчивост и контрол върху управлението му с постъпателно движение, автомобилът преминал през насрещната пътна лента за движение и след около 68 м. излязъл извън платното за движение на ППС и продължил движението си по банкета в режим на странично преплъзване на колелата му, вследствие на което скоростта му е намалявала.

При движението си по просеката от храсти и дървета, автомобилът удрил и пречупил и няколко масивни дървета (Фотокопия №29 и №30), при което скоростта му рязко спаднала, вследствие на което намиращият се на предната дясна седалка З. Д. политнал през счупеното челно стъкло и паднал напред и в дясно пред автомобила.

Произшествието било възприето от свид. Н. М. М. от с. Воднянци собственик на животното, който в това време търсил изгубените си животни в района на с. Бело поле.

Намирайки се на около 50 метра от пътя, същия чул мощен рев на двигател и видял фарове на „бясно движеща се кола по пътя“ в посока гр.

Белоградчик, след като последвал двоен удар и фаровете загаснали. Тръгнал в 2 посока пътя и пристигайки на място, забелязал едно от животните си да лежи мъртво на пътя. Не виждал автомобил.

Не след дълго, от с. Бело поле пристигнал и автомобил, в който пътували свид. В. Т. и свид. Ц. Ц., които намирайки се в една от крайните къщи в с. Бело поле, също били чули звука от катастрофата и се отправили към мястото.

След като тримата отместили убитото животно от пътното платно в банкета, свидетелите чули мъжки глас да вика за помощ. Светейки си с мобилни телефони и фенерче свидетелите М., Т. и Ц. се отправили в посока на виковете, където в ляво извън пътя, сред счупени дървета забелязали мъжка фигура.

Пристигайки на мястото, свидетелите Т.и Ц. забелязали автомобила силно деформиран и подс. В. - стоящ до колата, в близост до шофьорската врата, която била отворена.

Подс. В. повтарял “Умирам“ и „Не викайте полиция“, като не съобщил на свидетелите, че в автомобила с него е пътувало и друго лице - пострадалият З. Д.

След като подс. В. обяснил на Т. от къде е и кои са родителите му, свид.

Т. натоварил подс. В. в автомобила си и потеглил в посока с. Дреновец, а свид.

М.се обадил в 20.36 часа на тел. 112 /л. 103/ и съобщил за произшествието, като останал на мястото. След около 20 минути, в близост до катастрофиралия автомобил, свид. М.открил и трупа на З. Е. Д..

При извършената съдебно-медицинската експертиза за изследване на труп № 52/2020 г. е установено, че в резултат на претърпяното ПТП, на пострадалия З. Д. били причинени контузия на главата с малки субдурални хематоми в двете предни черепни ямки, контузия на лицето със счупване на долната челюст и избиване на зъби, счупване на лява ключица с разместване, аспирация на кръв в дихателните пътища с разлята подплеврални кръвоизливи, тъмна течна кръв, анемична слезка.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, смъртта се дължи на механична асфиксия, вследствие аспирация на кръв в дихателните пътища, стекла се от лицевата травма.

В момента на смъртта си пострадалият не е бил повлиян от алкохол.

Травмата на главата е довела до изпадане в зашеметено или коматозно състояние, което е улеснило настъпването на аспирацията и смъртта.

Смъртта е в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 22 /ДНК - 31 /л. 326/:

9.1 за червено-кафява материя по въздушна възглавница /обект № 2/, по автомобилен ключ /обект № 3/ и по част от въздушна възглавница /обект № 7/ се доказва човешка кръв. За кафеникава материя по парче 3 напукано стъкло /обект № 6/ не се доказва човешка кръв.

9.2 изследваният клетъчен материал по стандартен тампон вътрешната страна на лявата врата на автомобила в областта на ръкохватката /обект № 1/, човешката кръв по въздушна възглавница /обект № 2/ и по автомобилен ключ /обект Хе 3/, клетъчният материал по обтривки от скоростен лост /обект № 4/ и от волан на автомобила /обект № 5/, както и човешката кръв по част от въздушна възглавница /обект № 7/ произхожда от лицето З. Н. В. (ЕГН: **********) /обект № 91.

9.3 Изследваният клетъчен материал по парче напукано стъкло /обект № 6/ и по обтривка - метална част на облегалка за главата на дясна седалка /обект № 8/ произхожда от лицето З. Е.Д. (ЕГН: **********) /обект № 10/.

Въз основа на резултатите от извършения ДНК анализ, получените увреждания от пострадалия З. Д. и подс. З. В. и установените находки при извършения оглед на местопроизшествието, назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /л.421/ дава заключение, че водач на автомобила в условието на произшествието е бил подс. З. В., а на дясната пасажерска седалка е седял пострадалият З.

Димитров.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Приетата фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Е. Д., С. И., Х. И., Х. С., Н. Г., М. И., Н. М, В. Т., Ц. Ц, М. Г., С. И., В. В, Г. Г., Г. Д., И.С., З. Г., И. И, В. И., от приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, от заключенията на автотехническите експертизи, от заключенията на съдебно-медицинските експертизи, вкл. и по метода на ДНК профилирането, както и от писмените доказателства, приложени по делото.

Както е посочено по-горе при извършената съдебно-медицинската експертиза /л. 147/ за изследване на труп № 52/2020 г. е установено, че в резултат на претърпяното ПТП, на пострадалия З. Д. били причинени контузия на главата с малки субдурални хематоми в двете предни черепни ямки, контузия на лицето със счупване на долната челюст и избиване на зъби, счупване на лява ключица с разместване, аспирация на кръв в дихателните пътища с разлята подплеврални кръвоизливи, тъмна течна кръв, анемична слезка.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, смъртта се дължи на механична асфиксия, всл. аспирация на кръв в дихателните пътища, стекла се от лицевата травма.

4

В момента на смъртта си пострадалият не е бил повлиян от алкохол.

Травмата на главата е довела до изпадане в зашеметено или коматозно състояние, което е улеснило настъпването на аспирацията и смъртта.

Смъртта е в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП.

Видно от заключенията на назначените по делото автотехнически експертизи /л. 117, л.294 и л. 494/, зоната на осветеност на автомобила на дълги светлини е 150 метра, а опасната му зона за спиране (пълен спирачен път) е определена на 169 метра. Според експертните заключения, при движение със скорост от 141 км/ч., ударът е бил неизбежен, тъй като подс. В. не е имал възможност да предотврати ПТП с аварийно спиране.

Както е посочено по-горе от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 22 става ясно по категоричен начин, че зад волана в момента на настъпване на ПТП е бил подсъдимият и той е управлявал автомобила.

Съдът не възприема становището на защитата на подсъдимия, което е в смисъл, че той не е автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимият има право в процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението, което напротив - се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че подсъдимият не е виновен за извършеното престъпление. Ето защо Съдът не възприема оправдателната версия, предложена от защитата на подсъдимия.

Съдебният състав обсъди писмените и гласни доказателства и прие, че не е налице квалифициращото обстоятелство

„избягал от местопроизшествието“, поради което оправда подсъдимия по това обвинение.

В тази насока от заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза е видно, че подсъдимият няма никакъв спомен за случилото се. Преживяното от освидетелствания може да се дефинира като изключително стресогенно житейско събитие, пораждащо остра стресова реакция, която има за последица разстройство в адаптацията, водеща до продължителни неприятни обстоятелства.

Първоначално след ПТП е състоянието на „зашеметеност“ с известно стеснение на полето на ясното съзнание, стеснение на вниманието, невъзможност за възприемане на стимули и дезориентация.