Решение № 3308 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3308 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110130611 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на ищеца ДРУЖЕСТВО срещу ответника ФИРМА, с която се иска признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 8293,44 лева – платени за взети на лизинг камиони вноски за застраховка „Гражданска отговорност“ в периода от 04.05.2022 г. до 01.07.2023 г., както и 118,60 лева – такси за изпращане на съобщения по договора в периода от 04.05.2022 г. до 31.07.2023 г. – задължения по Договор за финансов лизинг № C-STLST-2-002 от 27.10.2005 г. за два камиона DAF, ведно със законната лихва върху двете суми за периода от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2023 г., до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 57811/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Ищецът твърди, че на 27.10.2005 г. между ответника и праводател на ищеца бил сключен договор за финансов лизинг на два товарни автомобила – камиони DAF, за което ответникът следвало да заплаща лизингови вноски. В чл. 2.7.1. от договора било предвидено, че за срока на лизинга ответникът като лизингополучател следва да застрахова лизинговите превозни средства, а ако не го направи, лизингодателят може да ги плати и да ги иска от ответника.

Договорите изтекли на 27.10.2008 г., но ответникът не бил упражнил предвиденото в договорите за лизинг право да придобие лизинговите камиони, като продължавал и до днес да ги държи, като съгласно чл. 7 от договора ответникът следвало да възстановява на лизингодателя всички платени от последния задължителни данъци, такси и задължителни застрахователни вноски. Твърди се, че от 01.12.2021 г. до 01.07.2023 г. ищецът като лизингодател бил платил 8293,44 лева премии по застраховка 1

„Гражданска отговорност“, които ответникът не му платил, и на първо число на всеки месец между декември 2021 г. и юли 2023 г. включително правил разходи да праща съобщения на ответника, за да му върне вещите. Заради това била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът заявил, и затова се иска уважаване на иска. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – ФИРМА, с който предявеният иск се оспорва, като се сочи, че исковете са предявени изцяло на договорно основание по договор, за който е признато, че е изтекъл на 27.10.2008 г. и по него не можело за ответника след тази дата да възникнат други задължения, освен да върне лизинговите вещи, или евентуално – да заплаща обезщетение на извъндоговорно основание за ползването им. Но тъй като такива претенции нямало по делото, искът така, както е предявен, следвало да се отхвърли. Освен това 17 години никой не бил сключвал застраховки за камионите, а ищецът внезапно започнал да го прави, без да уведоми ответника за избрания застраховател и условията на полиците.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът и ответникът не се явяват и не изпращат представители.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представения на лист 7 от делото Договор за финансов лизинг № C-STLST-2-002 на 27.10.2005 г. ответникът е сключил с праводател на ищеца договор за финансов лизинг на два камиона – DAF CF ***** и DAF 95 ХF *****. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, договорът е сключен за срок от 36 месеца, който е изтекъл на 27.10.2008 г. С доклада си по делото съдът е обявил за безспорен факта, че договорът за финансов лизинг на процесните камиони е прекратен на 27.10.2008 г.

Съгласно представения на лист 14 от делото приемо-предавателен протокол, ищецът е предоставил на ответника двата камиона DAF – предмет на договора за лизинг, на 01.11.2005 г. Между страните не се спори, а и с доклада си по делото съдът е обявил за безспорен факта, че ответникът още държи камионите.

В чл. 2.7.1. от общите договора към договора за лизинг (лист 12 от делото) е предвидено, че за срока на договора лизингодателят застрахова лизинговата вещ, а лизингополучателят се задължава да възстанови застрахователната сума на лизингодателя. Съгласно застрахователна полица № BG/22/122000815332/04.05.2022 г. (лист 19 от делото) и застрахователна полица № BG/22/123000791970 (лист 20 от делото) ищецът е сключил договори за застраховка „Гражданска отговорност“ на процесните два камиона за периода от 04.05.2022 г. до 01.07.2023 г. Съгласно представено на лист 18 от делото писмо от ДРУЖЕСТВО ищецът е заплатил застрахователна премия за застраховка на камионите в общ размер на 8293,44 лева.

До приключване на съдебното дирене ищецът не успя да представи 2 доказателства, че процесните два камиона са в движение и подлежат на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, нито че ответникът ползва камионите.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове за заплащане от лизингополучател на задължителни застрахователни вноски с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 2 ТЗ и чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, и кумулативно съединен иск за заплащане на разходи за уведомяване по договор с квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е ползвал двата камиона, за които ищецът е заплатил премии по застраховка „Гражданска отговорност“, както и размера на платените за тези автомобили застраховки. Вторият иск се уважава, ако съдът установи, че е налице договорно задължение, което задължава ищеца да праща съобщения за сметка на ответника, както и размера на разходите за уведомяване.

Нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД урежда основния състав на неоснователното обогатяване, който включва следните елементи: обогатяване на ответника, изразяващо се в придобиване на имуществена облага или в спестяване на разходи; обедняване на ищеца; причинна връзка между обогатяването и обедняването; липса на правно основание за това имуществено разместване.

Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД общият състав на неоснователното обогатяване е субсидиарен – правото на иск по чл. 59, ал. 1 възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.

По отношение на иска за заплащане на задължителни застрахователни вноски от ответника с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл.

345, ал. 2 ТЗ и чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ , съдът съобрази, че в чл. 2.7.1. от общите договора към договора за лизинг (лист 12 от делото) е предвидено, че за срока на договора лизингодателят застрахова лизинговата вещ за сметка на лизингополучателя. Но доколкото договорът за лизинг е прекратен на 27.10.2008 г., не е било налице основание ищецът 17 години след сключването на договора да застрахова процесните камиони.

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите подлежат единствено превозни средства, които са регистрирани на територията на Република България и не са спряни от движение. По делото не са представени доказателства, че процесните камиони са в движение, поради което не се установява задължение нито за ищеца, нито за ответника да сключва договори за застраховка „Гражданска отговорност“ за същите.

До приключване на съдебното дирене ищецът не представи и доказателства, че ответникът е използвал процесните камиони, поради което няма как да се приеме, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска – обогатяване на ответника, което е следствие от установеното обедняване на ищеца (плащане на застраховка). Ищецът е собственик на камионите – 3 предмет на прекратения договор, и поради това неговото плащане е и в негов собствен интерес – иначе биха били свалени от регистрация съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Докато не се установи конкретна полза на ответника – управление на камионите по пътната мрежа, където може да се ползва застраховката, няма и установено обогатяване на ответника, и исковете се отхвърлят като неоснователни.

По отношение на иска за заплащане на разходи за уведомяване по договор с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се отбележи, че имуществените облаги са оценими в пари и могат да се изразяват както в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, така и в намаляване на неговите пасиви, включително чрез спестяване на разходи, които той иначе е следвало да понесе. В последната хипотеза обаче спестяването на разходи води до обогатяване само ако същите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е бил длъжен да ги понесе от собственото си имущество.

Необходимостта от извършването на разходи от посочения вид трябва да е нормативно или договорно обусловена.

До приключване на съдебното дирене ищецът не представи доказателства за наличие на договорно задължение (различно от договора за лизинг), по силата на което да е бил длъжен да изпраща съобщения на ответника, нито за съществуването на законово установено задължение за заплащане на разноски за уведомяване по договор.

Обстоятелството, че в тарифата на ищеца са предвидени такси за уведомяване, не поражда облигационно задължение за ответника да ги заплаща при липса на договорно обвързване. Задължение за заплащане на разноски, които не са нормативно установени, може да възникне единствено на договорно основание, но доколкото договорът за лизинг е прекратен на 27.10.2008 г., такова задължение не е възникнало.

При това положение не е налице обогатяване на ответника, намиращо се във връзка с твърдяното обедняване на ищеца.

Предявените искове следва да се отхвърлят.

Съгласно чл. 14 от Регламент (EО) № 974/98 за въвеждане на еврото, когато към датата на въвеждане на тази валута съществуват правни инструменти, които определят задължения в излезли от обращение национални валути, те се смятат за суми в евро съгласно приетия от Съвета на Европейския съюз курс. В настоящия случай като „правен инструмент“ следва да се смята исковата молба, но съдът съгласно правилото на чл. 235, ал.

3 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК взема предвид само настъпилите към датата на приключване на устните състезания по делото факти. Затова и решението следва да отразява правното положение към тази дата, която по настоящото дело е преди 31.12.2025 г., и поради това решението се постановява в левове. Това се прави и с цел да се защити интересът на страните при неправилно превалутиране от съда, тъй като след устните състезания страните няма как да възразят срещу правилността на извършената от съда конверсия в евро, освен с въззивна жалба, а няма основание това доста времеемко и изискващо разходи средства да им бъде налагано по този въпрос.

4

Превръщането на претенциите в евро следва да бъде взето предвид при евентуално въззивно обжалване на решението, или, ако няма такова – в изпълнителния процес.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът съгласно чл.

78, ал. 3 ГПК.

Съгласно представения на лист 32 от делото договор за правна защита и съдействие, ответникът е доказал разноски в размер на 1200 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство. Ищецът не е правил възражение за прекомерност на претендираните суми за адвокатско възнаграждение, поради което на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лева.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ДРУЖЕСТВО искове с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 2 ТЗ и чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника ФИРМА, с ЕИК: ********* и адрес на управление: АДРЕС че дължи на ДРУЖЕСТВО, с ЕИК: **********, и адрес на управление: АДРЕС, сумите от 8293,44 лева (осем хиляди двеста деветдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) – платени вноски за застраховка „Гражданска отговорност“ на взети на лизинг два камиона – DAF CF ***** и DAF 95 ХF *****, в периода от 04.05.2022 г. до 01.07.2023 г., както и 118,60 лева (сто и осемнадесет лева и шестдесет стотинки) – такси за изпращане на съобщения по договора в периода от 04.05.2022 г. до 31.07.2023 г. – задължения по Договор за финансов лизинг № C-STLST-2-002 от 27.10.2005 г. за двата камиона – вземания по Заповед за изпълнение № 11422/15.04.2024 г. по частно гражданско дело № 57811/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Разпечатката съдържа 44 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e61b220-176e-4adc-894d-785e115d36ea