Решение № 12 от 30.01.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Разград, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20243300100100 по описа за 2024 година

Производството е по искове с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Х. А. М. e предявила обективно съединени искове за осъждане на „ЗД Бул инс“АД да й заплати сумата 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 11 800лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпило ПТП с участието на лек автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на застрахователната претенция до окончателното им изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага твърдение, че на 1.11.2023г. в с.Острово, на територията на летище с.Острово, водачът А.Л.К. управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ 530 Д“, с peг. № *** с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила и се преобръща в земеделска нива. Везултат от настъпилото ПТП ищцата като пътник в л.а. е получила множество телесни увреждания – счупване на гръбначен прешлен, счупване на ключицата, усилен белодробен рисунък в белодробните полета двустранно, петнисто засенчване в средно дясно белодробно поле – възможно контузионно. В исковата молба се твърди, че уврежданията са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. На ищцата е извършена оперативна интервенция под обща анестезия, поставена й е ортеза тип осморка за имобилизация за период от 4 седмици, назначена й е терапевтична схема за лечение, включваща прием на медикаменти.

Ищцата излага твърдения, че преди инцидента е била добронамерена, отзивчива, инициативна, изпълнена с желание да живее, ценена от всички – близки, семейство и приятели, била е усмихната, весела. Била е физически здрава, а в момента тепърва предстоят да й бъдат извършвани още прегледи, физиотерапия, прием на медикаменти с цел 1 подобряване на здравословното й състояние. С оглед характера на претърпените телесни увреждания, към настоящия момент няма възможност самостоятелно да се грижи за себе си, да се самообслужва и да извършва ежедневните си дейности, а за нея се грижат близките й.

Този факт се отразява негативно на самочувствието на ищцата, същата не се чувства пълноценна, а изпитва потиснатост, чувства, че е в тежест на близките си, изпада в депресивни състояния. Няма възможност да излиза с приятели, да се забавлява.

В исковата молба се твърди още, че за лечение ищцата е заплатила сумата 11 800лв.:

7900лв. за медицинско изделие – стабилизация с 8 винта и 3900лв. за 2бр. медицински изделия – хемопач.

В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП лекият автомобил е застрахован със застраховка ГО при ЗД „Бул инс“АД. Ищцата е заявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, което обаче е отказало да я уважи.

Ответникът ЗД „Бул инс“АД е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че не е доказан механизмът на ПТП, както и причинната връзка между ПТП и телесните увреждания на ищцата. Твърди, че от представените доказателства не се установява наличие на неврологична симптоматика вследствие на телесните увреждания. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди, като го счита за завишен и счита, че справедливото обезщетение е 80 000лв., без да бъдат взети предвид съпричиняващите фактори. Оспорва основанието и на искането за лихви.

Ответникът прави още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата на две основания: че се е качила в автомобила, управляван от водач, употребил алкохол, и че е пътувала без поставен предпазен колан.

Третото лице-помагач Д. Д. С., действащ чрез своя баща и законен представител Д.

Х., не е депозирал писмен отговор в предоставения му срок.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 1.11.2023 г. лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ ***, управляван от А.Л.К., се е движил по самолетната писта на летище с.

Острово със скорост около 134 км/час, в посока от западния край на пистата към източния й край (от с. Побит камък към с. Острово). В автомобила са пътували ищцата Х. А. М., третото лице-помагач Д. Д. С., неговият баща и още едно лице. Самолетната писта била с дължина 2,16 км и широчина 10 метра, със стара и износена асфалтова настилка, на места с поникнала трева, суха и прашна към момента на ПТП. Липсват хоризонтална маркировка, пътни знаци, пешеходни пътеки и други средства за сигнализиране за опасност или за ограничаване на скоростта на движение. Времето било тъмно, ясно, студено. Видимоста пред автомобила е осигурена от осветяването на автомобилните фарове, без улично осветление. Приближавайки източния край на пистата, водачът Куцарова задействала спирачките на автомбила, оставяйки следи върху настилката с дължина 65 метра, след което автомобилът се блъснал в струпана пръст с височина 0,7 метра, навлязъл в земеделска земя 2 и след като се преобърнал на лявата си страна, се установил на 85 метра след източния край на пистата върху четирите си гуми, насочен с предната си част в посока югозапад.

Вследствие на ПТП е настъпила смъртта на водача, както и телесни увреждания на пътуващата в автомобила Х. М..

Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от вещото лице – автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз основа на приобщените към делото писмени материали по ДП № 290 ЗМ-346/2023г. на РУ Кубрат и събраните в настоящото съдебно производство доказателства, поради което съдът го възприема изцяло.

Въз основа на изводите в експертизата се установява още, че ПТП е настъпило след загуба на контрол върху управлението от водача А.Л.К., поради което автомобилът е излязъл извън асфалтирания участък в края на пистата. При огледа на местопроизшествието са открити успоредни следи от протрИ.е върху асфалтовата настилка, следи от заораване и следи от преобръщането на автомобила. Скоростта в началото на следите е 134,6 км./ч., при която скорост опасната зона е 194,48 метра. Водачът е реагирал със спиране на разстояние от края на пистата 118,84 метра. Технически съобразената скорост за спиране на разстояние 118,84 метра е 102,5 м./ч. Причините за настъпване на ПТП са загубата на управление от водача и излизане на автомобила извън пътя поради високата скорост на движение, която не е съответствала на конкретните пътни условия и разстояние на видимост. Водачът би могъл да спре и да предотврати ПТП с аварийно спиране на разстояние 118 метра в случай, че се е движил със скорост не по-висока от 102 км/час.

От назначената съдебно-химическа експертиза, която съдът приема изцяло като изготвена от вещо лице след запознаване с писмените материали от ДП, се установява, че към момента на настъпване на ПТП не е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на водача А.К..

Във връзка с възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалата поради липса на поставен обезопасителен колан, по делото е назначена КСМАТЕ. От изводите, които съдът възприема, се установява, че ищцата Х. А. М. е пътувала в дясната част на задната седалка. В резултат на преобръщането след първоначалния удар, от автомобила излизат телата на водача А.К. и седящото до задната лява врата на задната седалка лице, а вътре в купето остават ищцата и другите две лица. Вещите лица не са установили обективни данни за състоянието на предпазните колани в автомобила след ПТП. Предвид описания механизъм на настъпилото произшествие, мястото на ищцата в автомобила и механизмът на получаване на уврежданията, установени при М., същите не отговарят да са получени от действието на поставен обезопасителен колан, т.е. не се установяват коланни травми.

Експертите излагат два хипотетични варианта относно механизма на получените от ищцата телесни увреждания: 1) удар в горната част на гърба при действащи нагоре инерционни сили (автомобилът отскача преди да се обърне на лявата си страна или при обръщането му в обичайно положение на колелата, след като се е бил преобърнал), при което посоката на действащите сили е по хода на гръбначния стълб отгоре – надолу. При това удряне 3 гръбначния стълб се огъва напред – осъществява се хиперфлексия; 2) удар със седалище в седалката, след като тялото е било отхвърлено нагоре под действието на описаните инерционни сили и преустановяване на тяхното действие - посоката на действащите сили е по хода на гръбначния стълб отдолу – нагоре. При това удряне на седалището в седалката гръбначния стълб се огъва напред – осъществява се хиперфлексия. Вещите лица приемат за вероятен първият описан хипотетичен вариант, защото действащите инерционни сили са значително по-големи. Той може да бъде осъществен както при правилно поставен обезопасителен колан, така и при липса на такъв, но при поставен обезопасителен колан това е възможно, ако се приеме, че е била налице деформация на тавана на автомобила над задна дясна седалка, която да е била достатъчна, за да достигне до главата на М.. В данните по делото обаче няма данни за състоянието на автомобила в тази част, от които да се съди категорично дали това е осъществимо. Вторият хипотетичен вариант за осъществяване на гръбначната травма не може да бъде осъществен при правилно поставен обезопасителен колан, тъй като той фиксира тялото към седалката и не позволява преместването му нагоре, а само свободно подвижните крайници.

Предвид горните изводи на двете вещи лица съдът приема, че при настъпването на пътно-транспортното произшествие ищцата не е била с поставен предпазен колан.

Телесните увреждания на Х. М. вследствие на инцидента са установени от вещото лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз основа на приетите писмени доказателства. В резултат от настъпилото ПТП същата е получила многофрагментно счупване на тялото на десети гръден прешлен със стесняване на гръбначно-мозъчния канал, наложило вертебропластика и педикулна фиксация; счупване на тялото и бодилестия израстък на единадесети гръден прешлен; счупване на лява ключица.

Травматичните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени на 1.11.2023 г. при ПТП с пострадал в купето на автомобила по описания механизъм на настъпване на процесното ПТП с обръщане на автомобила на лявата му страна и преустановяване на движението му в обичайна позиция. Телесните увреждания на Х. А. М. следва да се преценяват по медико-биологичния признак трайно затрудняване на движенията на снагата и ляв горен крайник, за срок повече от 30 дни. При ищцата е приложено стационарно и домашно лечение, включващо оперативна интервенция, имобилизация и медикаментозна терапия. Стационарното лечение е продължило 7 дни; лечението по отношение на травмата на ключицата чрез имобилизация с ортеза е продължило 4 седмици, а медикаментозното лечение в дома – 7 дни. В медицинската документация, приложена по делото, не се съдържат данни за външни травматични увреждания при М., което не изключва такива да са били налични. По делото няма данни да са били налице рани (които да не са във връзка с извършената оперативна интервенция), като следва да се има предвид, че такъв вид увреждане налага някакъв вид хирургична обработка, обичайно с налагане на шевове – такива не са отразени. Няма данни за актуалното здравословно състояние на М., в това число и за наличие на белези по тялото й.

При оперативната интервенция на М. са били използвани стабилизатор с 8 винта, както и 2 4 бр. хемопач. Същите са използвани в областта на Тх8-Тх11 от гръбначния стълб за възстановяване на Тх10 прешлен. Няма данни основният възстановителен период при М. да не е приключил, както и няма данни за необходимост от бъдещо лечение. Няма данни за възникнали ранни или късни усложнения във връзка с получените травми от М. при процесното ПТП. Обичайният възстановителен период за увреждания, като получените от М. в рамките на гръбначна травма, е около 6-12 месеца, в зависимост от индивидуалните особености, наличие и тежест на неврологичен дефицит и др. Обичайният възстановителен период за счупване на ключицата, като полученото от М., е около 1,5-2 месеца, в зависимост от индивидуалните особености. По делото няма данни да не е настъпило пълно функционално възстановяване при М. по отношение на всички травматични увреждания.