Определение № 459 от 11.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. София, 10.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно търговско дело № 20241001000237 по описа за 2024 година

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2103 от 01.03.2024г. по описа на

Софийски окръжен съд на Д. Н. М., ЕГН **********, чрез адв. Т. В. Т. от САК, срещу определение № 64 от 02.02.2024г., постановено по търговско дело №

20231800900245 по описа за 2023 година на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав, с което е отхвърлено направеното от Д. Н.

М.,

ЕГН **********, от с. ***, Община ***, *** област, в качеството му на член на сдружение „Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ – гр. Ботевград, ЕИК 130550816, искане на основание чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ, за свикване на Общо

Събрание на „Сдружение на ловците и риболовците„Сокол“ – гр. Ботевград, ЕИК 130550816, и е прекратено съдебното производство по т.д.№ 245 по описа за 2023г. на Софийски окръжен съд в останалата му част.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено изцяло и да бъде постановено съдебно решение „по същество“, по силата на което да бъде разпоредено прилагането по аналогия на чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ и да бъде свикано ОС на СНЦ- „Сдружение на ловците и риболовците„Сокол“ – гр.Ботевград,

ЕИК 130550816, при дневен ред – точка единствена „Разглеждане и произнасяне по жалба на членове на Ловната дружинка в село Калугерово, Община

Ботевград – редовен член на СНЦ „Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ – гр.Ботевград, срещу решенията на неговия УС, обективирани в т.1, т.3 от Протокол № 4 ат 15.04.2016г., с които се утвърждават Решенията на ОС на

Ловна дружинка Калугерово от 09.04.2016г. за приемане на нови членове“.

Посочено е, че с действията си УС на сдружението, на което молителят жалбоподател е член, е създал непреодолима невъзможност да бъде упражнено правото да се оспорва решение на ОС на сдружението, въпреки, че е получил жалба срещу свое 1 решение на 02.08.2016г., не е предприел действия по отнасянето й до компетентния да я разгледа орган, а именно ОС, като са изложени подробни съображения в тази насока.

Поддържа се, че сезирането на Общото събрание пряко от жалбоподателя с помощта на съда е единствената възможност за упражняване правото са се иска отмяна на спорно решение на УС. При охранителните производство движението и развитието на процедурите за упражняване на контрол върху действията и решенията на съответните компетентни органи е поставено в зависимост от техните действия или бездействия и няма механизъм за преодоляване на бездействията, за разлика от административните производства. При обжалване на решения на УС закона не дава отговор, в какъв срок жалбата следва да бъде отнесена пред висшестоящия колективен орган, предвид наличието на тази законова празнота, единствения орган, който е в състояние да гарантира упражняването на произтичащи от закона права на членовете на сдружението е съда. На тези основание са поискали възстановяване на срока за обжалване на спорното решение, който е определен като преклузивен - едномесечен, които е изтекъл по причини, за които жалбоподателите не носят отговорност. Мотивите на окръжния съд съдържат формално и стеснително тълкуване на разпоредбите на материалния закон, вследствие на което е и тяхното неправилно приложение. Съдът не е съобразил всички факти и обстоятелства изложени в искането, след преценка на тяхната свързаност и нормативната уредба. Управителния съвет на сдружението, преграждайки неправомерно пътя за обжалването на постановено от него решение освен, че блокира и суспендира правата на правоимащите да го обжалват, същевременно го и санира от гледна точна на неговите пороци, като гарантира настъпването на целените с решението правни последици, независимо от опасността същите да имат незаконосъобразен характер.

Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, от фактическа и правна страна приема следното:

Софийски окръжен съд е сезиран с жалба вх.№ 10022 от 06.12.2023г. по описа на съда подадена от Д. Н. М., ЕГН **********, чрез адв. Т. В. Т. от САК, с която се обжалва решение на УС на СНЦ „Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ – гр. Ботевград, представляващо мълчалив отказ по жалба срещу решение на УС на същото, по подробно изложени съображения.

Жалбоподателят иска, на основание чл.26, ал.1 от ЗЮЛНЦ постановяване на определение, с което да бъде задължен УС на СНЦ „Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ – гр. Ботевград, ЕИК 130550816, да свика общо събрание на Сдружението по надлежния ред, с дневен ред „Разглеждане и произнасяне по жалба на членове на Ловната дружинка в село Калугерово, Община

Ботевград – редовен член на

СНЦ „Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ – гр. Ботевград, срещу решенията на неговия УС, обективирани в т.1, т.3 от Протокол № 4 ат 15.04.2016г., с които се утвърждават Решенията на ОС на Ловна дружинка Калугерово от 09.04.2016г. за приемане на нови членове“, или да бъде упълномощен при отказ самостоятелно да свика Общо събрание с посочения дневен ред.

2

При условията на алтернативност иска, на основание чл.64 ГПК да бъде възстановен срока за обжалване на решенията на органите на сдружението, установен с чл.26, ал.6 ЗЮЛНЦ, поради наличието на непреодолими обстоятелства, на които се дължи пропускането на срока.

В случай, че бъде възстановен срока по чл.26, ал.6 ЗЮЛНЦ, да бъде разгледана по същество подадената жалба пред ОС на сдружението и да бъдат отменени като незаконосъобразни и неправилни решенията на УС на

„Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ – гр. Ботевград, ЕИК 130550816,

С обжалваното определение, съдът е приел, че искането по чл.26, ал.1, изр.2 от ЗЮЛНЦ на молителя е неоснователно. Производството по искането за свикване на общо събрание на сдружението е охранително по своя характер, не решава правни спорове, а се съдейства на заинтересовани лица при упражняване на техни законни права и интереси, в случаите, предвидени в закона.

Молителят е легитимирано лице, което може да иска свикване на ОС на СНЦ съгласно чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ, доколкото е член на сдружението.

Спазени са предпоставките по чл.26, ал. 1, изр. 2 от ЗЮЛНЦ. Не се установява молителят да съставлява 1/3 от общата членска маса на сдружението или такава да го е упълномощила да направи искането пред съда, поради което искането следва да бъда отхвърлено.

По евентуалното искане по чл.64 от ГПК:

Законът не посочва изрично процесуалните действия, спрямо които е приложимо производството по чл.64 ГПК за възстановяване на срок, но доколкото всяко процесуално действие по смисъла на чл.64, ал.1 ГПК предполага висящ съдебен процес, производството по чл.64 ГПК следва да се разглежда като уреден от законодателя способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело, по което съдът е бил сезиран с иск или молба за защита на лични и имуществени права - чл.2 ГПК. Всички други срокове, установени в процесуалния закон или в други закони като предпоставка за иницииране на нов съдебен процес, респ. като условие за валидно сезиране на съда, не могат да бъдат предмет на възстановяване по реда и при предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК, т.е.пропускането на установения в чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ едномесечен преклузивен срок за иницииране на производство по отмяна пред ОС на сдружението на решение на УС на сдружението не може да бъде санирано чрез способа на чл.64 ГПК. От изложеното следва, че молбата за възстановяване на срок за обжалване на решение на УС на сдружението е недопустима и производството по делото в тази му част подлежи на прекратяване.

Редът за защита на членовете на сдружение с нестопанска цел срещу противоречащите на закона и устава решения на органите на сдружението е регламентиран ясно и точно в разпоредбите на чл.25, ал.4 - ал.6 от ЗЮЛНЦ. Законодателят е въвел диференциран правен режим за защита срещу решенията на органите на сдружението с нестопанска цел, като в зависимост от компетентността на органа е уредил различен ред за оспорване на неговите решения, а именно - редът на чл.25, ал.5 от ЗЮЛНЦ, 3 предвиждащ оспорване на решенията на управителния съвет пред общото събрание, и исковият ред по чл.25, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ, приложим при оспорване на решенията на общото събрание пред компетентния за това съд. Предявеният от ищеца иск за отмяна на решенията от 15.04.2016г. на УС на ответното сдружение с нестопанска цел е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено и в тази му част. Съобразно ЗЮЛНЦ на съдебен контрол по отношение на законосъобразност и съответствие с устава подлежат единствено решенията на общото събрание на сдружението.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК, вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от лице имащо право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изводите на окръжния съд, като основание чл.272 ГПК, вр. с чл.278, ал.4 ГПК, препраща към мотивите обжалваното определение. на на

Предвид възраженията в частната жалба, следва да се има в предвид следното:

Възраженията в частната жалба, са основани на твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради: създаване от УС на сдружението на непреодолима невъзможност да бъде упражнено правото да се оспорва решение на ОС на сдружението - не е предприел действия по отнасянето на жалбата срещу негово решение до компетентния да я разгледа орган, а именно ОС; сезирането на Общото събрание пряко от жалбоподателя с помощта на съда е единствената възможност за упражняване правото да се иска отмяна на спорно решение на УС; при обжалване на решения на УС закона не дава отговор, в какъв срок жалбата следва да бъде отнесена пред висшестоящия колективен орган, като съда е органа, който е в състояние да гарантира упражняването на произтичащи от закона права на членовете на сдружението; мотивите на окръжния съд съдържат формално и стеснително тълкуване на разпоредбите на материалния закон; съдът не е съобразил всички факти и обстоятелства изложени в искането, след преценка на тяхната свързаност и нормативната уредба; управителния съвет на сдружението, преграждайки пътя за обжалване на постановено от него решение, блокира и суспендира правата на правоимащите да го обжалват, и го санира от гледна точна на неговите пороци, като гарантира настъпването на целените с решението правни последици.

Разгледани по същество, възраженията са неоснователни.

По същество не се оспорват изводите на съда за липсата на предпоставките по чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ и необжалваемост по съдебен ред на решенията на УС на сдружението, предвид нормите на чл.25, ал.4, ал.5 и ал.6 ЗЮЛНЦ, като твърдяната незаконосъобразност на 4 обжалваното определение се извлича от формално и стеснително тълкуване на разпоредбите на материалния закон от страна на съда, по отношение направеното искане по чл.64 ГПК и липсата на законодателна уредба, при оспорване на решение на УС на сдружението пред общото събрание, в едномесечен срок от узнаването му, и последващо бездействие на УС по администриране на постъпилата жалба.

Поддържаното от жалбоподателя не може да бъде споделено, тъй като доказателствата не се установяват наличието на предпоставките по чл.26, ал.1

ЗЮЛНЦ – не е налице искане за свикване на Общо събрание от една трета от членовете на сдружението, в този смисъл липсват и твърдения.

Необжалваемостта по съдебен ред на решения на Управителния съвет на сдружението следва от императивни норми на закона – чл.25, ал.4, ал.5 и ал.6 ЗЮЛНЦ, които не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително /в този смисъл

Решение № 48 от 29.07.2013г. на ВКС по т.д.№ 830/2012г.,

I т. о., ТК;

Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2014 г., ОСТК;