Решение № 79 от 10.05.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Габрово, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20244210200109 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. А. А., ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.

„***********” № 18, ет.4, ап.7, против Наказателно постановление № 230892-001123/15.12.2023 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което са му наложени следните административни наказания:

1/. “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП;

2/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП.

В жалбата самият Н. А. А., а в съдебно заседание адв. И. Х. от ГАК в качеството на негов защитник, молят за цялостна отмяна на атакуваното Наказателно постановление и присъждане на направените разноски.

Касателно първото вменено нарушение – това по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, двамата констатират негова недоказаност и съществени неясноти касателно точното му настъпване. За другото вменено деяние мотивират липса на доказана субективен елемент за неговото осъществяване.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която с 1 оглед на централно място показанията на свидетеля – очевидец обосновава категоричната обективна и субективна доказаност и на двете изследвани административни нарушения. Ето защо моли за потвърждаване на атакувания санкционен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

На 22.09.2023 г. около 12:00 ч. свидетелят В.И. и неговата съпруга А.

Ш.-И. вървели по пътния банкет на ул. „Нова махала” в гр. Габрово заедно с двете си кучета, водени от тях на повод. В този момент срещу тях в посока центъра на града се движел лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № СА 88 05 ВХ, управляван от жалбоподателя. В близост но № 11 и при приближаването си до двамата пешеходци цитираното превозно средство леко се отклонило и с предната си дясна гума ударило едното от двете водени на повод куче, порода „Микс”, което вследствие на това починало. Въпреки инцидента и опита на свидетеля В.И. да го спре, жалбоподателят продължил движението си. От своя страна В.И. подал сигнал за случилото се на тел. 112, във връзка с което на място пристигнали полицейските служители Т. К. и М.

М., които провели разговор с очевидците и изготвили фотоснимки на убитото животно и план-схема на местопроизшествието. Малко по-късно, след посочване на данни за рег. номер на колата и запознаване със записи от видеокамери на търговски обект в района, свидетелят Т. К. установил, че именно лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № СА 88 05 ВХ е участвал в инцидента. На следващия ден свидетелят М. М. извършил оглед на превозното средство, но не открил следи от изследваното ПТП.

На 26.09.2023 г. жалбоподателят попълнил и декларация по чл. 188 от ЗДвП за това, че на 22.09.2023 г. около 12:00 ч. именно той е управлявал цитираният лек автомобил, но в дадени писмени обяснения отрекъл участие в 2 процесното произшествие. Въз основа на всички свои констатации Т. К. и М.

М. в присъствието на своя колега И. Н. съставили против Н. А. АУАН серия GА, №1063787/26.09.2023 г. за две нарушения - по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП. Същият станал основа за издаване и на атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Н. А. на 25.01.2024 г., като на 31.01.2024 г. е подадена и настоящата жалба против него.

Редица гласни и писмени доказателства категорично мотивират съда да приеме за достоверна именно тази фактология, като на водещо място са показанията на свидетеля В.И.. Именно той непосредствено е възприел настъпилото на 22.09.2023 г. около 12:00 ч. на ул. „Нова махала” до № 11 в гр.

Габрово ПТП, при което лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № СА 88 05 ВХ с предната си дясна гума ударило воденото от него на повод куче, порода „Микс”, което вследствие на това починало. Този свидетел-очевидец много ясно очерта всички елементи на настъпилия инцидент, като прецизно посочи, че той и водените от него на повод две кучета са се намирали на пътния банкет, където едното от тях – порода „Микс”, е блъснато именно от лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № СА 88 05 ВХ. За марката, модела и рег. номер на превозното средство свидетелят В.И. бе абсолютно сигурен, като тези данни той е заявил и на пристигалите на място полицейски служители Т. К. и М. М.. Първият от двамата незабавно е открил видеозапис от търговски обект близо до мястото на инцидента и действително е възприл движение отново на цитирания автомобил конкретно около 12:00 ч. на 22.09.2023 г. Видно също така и от попълнената и приложена по делото декларация по чл. 188 от ЗДвП жалбоподателят собственоръчно е вписал, че именно той на цитираните по-горе дата и час е управлявал лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № СА 88 05 ВХ по ул. „Нова махала” до № 11 в гр. Габрово. Разгледани в своята съвкупност, всички тези гласни и писмени източници мотивират съда да приеме за доказано осъщественото от Л.Г. нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, въздигащ за всеки водач задължението с поведението си да не причинява имуществени вреди. А такива на лекия автомобил несъмнено са причинени вследствие действията именно на жалбоподателя, който с управляваното от вего превозно средство виновно е реализирал гореописаното ПТП, довело до смъртта на кучето на свидетеля В.И.. Съдът не споделя възражението на защитата касателно наличието на някакви непълноти или неточности при словесното описание на това 3 нарушение, което изключително коректно е очертано в АУАН и изготвеното въз основа на него Наказателно постановление. И в двата документа има безусловна яснота как, къде и при какъв механизъм е възникнало произшествието, все елементи, доказани същевременно по несъмнен начин и при проведеното съдебно следствие. АНО не е упоменал точно с коя част на лекия автомобил е ударено кучето на свидетеля В.И., но това обстоятелство първо не е толкова съществено, а и бе изяснено по прецизен начин от самия него в дадените обяснения. Недвусмислено посочена в атакуваното Наказателно постановление е и посоката на движение на автомобила, съвпадаща отново със заявеното от свидетеля В.И. и с уточнения механизъм на цитирания удар. А последният отново с оглед показанията на горепосочиния очевидец и нормалната житейска логика въобще не е бил лек, което прави абсолютно несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че не го е усетил. Ето защо съдът разглежда изследваното нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП за несъмнено доказано от обективна и субективна страна, правилно квалифицирано и коректно санкционирано по реда на чл. 185 от ЗДвП с константно предвиденото там наказание, което от своя страна обуславя потвърждаването на атакуваното Наказателно постановление в тази му част.

Идентичен правен извод съдът извежда и касателно нарушението по чл.

123, ал.1,т.1 от ЗДвП, въздигащ задължение за всеки участник в ПТП, без да създава опасност за движението, да спре и установи какви са последиците от произшествието. В случая обаче Н. А. не само е предизвикал процесното ПТП със своето виновно поведение, но въпреки това е напуснал мястото на инцидента без въобще да спре и установи какви конкретно са неговите последици. Отново показанията на свидетеля В.И. категорично потвърждават това, като същият в съдебно заседание разказа как непосредствено след възникналия удар жалбоподателят е продължил движението си. Съдът не разглежда за доказано основното възражение на защитата - за липсата на субективен елемент и по тношение на това деяние, тъй като видно от заявленията на свидетеля В.И. ударът е бил изключително силен до степен, правеща обективно невъзможно да не бъде възприет от водача. Ето защо и според съда Н. А. категорично не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП като участник в ПТП, за което са му определени предвидените в правилно приложената санкционна норма на чл. 175, ал.1, т.5 4 от ЗДвП две кумулативни наказания в техните законови минимуми, което мотивира съда да потвърди обжалваното Наказателно постановление и в тази му част.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Н. А. А. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-0892-001123/15.12.2023 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на Н. А. А., ЕГН:

**********, от гр. Габрово, ул. „***********” № 18, ет.4, ап.7, са наложени следните административни наказания:

1/. “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП;

2/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Н. А. А., ЕГН:

**********, да заплати на ОД на МВР - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5