Решение № 2480 от 29.11.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 2480 гр. Пловдив,

29 ноември 2019 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Милена Несторова - Дичева при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора Ваня Христева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2722 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.

Образувано е по жалба на

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя С.Л.Н.против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 209 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 301587 от 09.10.2006 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 1815,60 лева и лихва за забава в размер на 484,17 лева.

Според дружеството жалбоподател оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна, алтернативно АИПДВ да бъде частично променен. Твърди се, че в мотивната и диспозитивната част на АУПДВ е налице разминаване на времевия обхват на задълженията, както и че в АУПДВ не е посочено в правните основания за издаването му действащия ПНА към съответните разглеждани периоди.

Твърди се, че АО излага противоречива и неясна информация, водеща до невъзможност за защита на жалбоподателя, тъй като в описателната част на акта никъде не е упоменато посочените суми дали са начислени на основание по работещ водомер или по разрешеното годишно количество.

Направено е възражение относно изчисления размер на лихвите по всяка главница за посочените в акта периоди.

Отделно от това сочи, че дружеството е заплатило изцяло дължимите такси за водоползване за 2011г. и 2012г., както и частично за 2013г.

Прави се възражение и за правното основание на което е издаден акта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения от адв.Г..

Ответникът, Директора на БДИБР, чрез процесуалния си представител, юриск.Б., оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли. Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси. По делото няма данни на коя дата е връчен оспореният акт на жалбоподателя, но на лист 15 по делото е приложено писмо изх. № ПО-02-538(2) от 06.08.2019г., с което на жалбоподателя е изпратен екземпляр от процесния АУПДВ, а жалбата до съда е подадена чрез органа 15.08.2019г., поради което следва да се приеме, че е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Ето защо жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Между страните по делото няма спор, че с разрешително № 301787 от 09.10.2006 г. на директора на БДИБР (лист 17 и сл.) на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив е предоставено правото на водовземане с цел питейно-битови нужди от подземни води чрез един брой тръбен кладенец, разположен на територията на имот с № 008046, в землището на с.Московец, община Карлово, с разрешен годишен обем -

22075 куб.м, със срок на действие на разрешителното – 09.10.2031 г.

За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително № 301787 от 09.10.2006 г. са подадени справки, съответно декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив, както следва: на 30.01.2015 г. за иззетото през 2014 г. количество вода (лист 73 и сл.); на 26.01.2016 г. за иззетото през 2015 г. количество вода (лист 81 и сл.); на 25.01.2017 г. за иззетото през 2016 г. количество вода (лист 89 и сл.); на 30.01.2018 г. за иззетото през 2017 г. количество вода (лист 99 и сл.). Като в приложени таблици са описани разрешителните, водоизточниците и съответно иззетото количество вода. По делото са приложени писмо (л.107) и справки, с който се коригират данните относно подадената вода за 2017г. (лист 101 и сл.), като в таблицата на л. 102, т.14 фигурира процесния воден обект в с.Московец.

След извършена проверка по документи на място в БДИБР за изчисляване на дължимите такси по разрешително № 301787 от 09.10.2006 г. е констатирано, че за периода 01.01.2014 г. –

31.12.2017 г. дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив е представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода – л.73 и сл.

Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № ПВ3-184 от 29.08.2017 г. – л.113.

Отразено е, че дължимата такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. е изчислена съгласно чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн.,

ДВ. бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.), като единичният размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лева. Изчислена е общо дължима сума за такса по разрешителното за водовземане на подземни води в размер на 2 492, 18 лева, която не е платена по сметка на БДИБР за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г.

В констативен протокол № ПВ2-115 от 11.05.2018 г. (лист 111 и сл.) е обективирана проверка във връзка с подадена декларация по чл.194б от ЗВ и е констатирано, че за 2017 г. иззетото водно количество е 19740 куб. м, а таксата определена съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г, в сила от 01.01.2017г.) е в размер на 394,80 лева.

С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-538 от 27.06.2019г. (лист 56 и сл.) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително № 301587 от 09.10.2006 г. за периода 01.01.2014 г. –

31.12.2017 г., в размер на 1815,60 лева ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.

С уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-538(1) от 11.07.2019 г. (лист 54 и сл.) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.

На 29.07.2019г. е издаден процесния АУПДВ № 209, с който е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително

№ 301587 от 09.10.2006 г. за периода 01.01.2014 г. –

31.12.2017 г. в размер на 1815,60 лева и лихва за периода на забава в размер на 484,17 лева.

Към жалбата са приложени платежни нареждания за платени такси за водоползване, но същите се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г., 2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ. Именно предвид това обстоятелство, че няма как с платежни нареждания за предходни години да са погасени впоследствие възникнали задължения на жалбоподателя, по делото не е допусната исканата с жалбата ССЕ, тъй като, предвид липсата на каквито и да било доказателства за плащане за процесните периоди, същата се явява неотносима към доказването по предмета на спора. Освен това и изчисленията по АУПДВ са извършени на база данни по справки/декларации, подадени от самия жалбоподател.

От така приетото за установено съдът достигна до следните правни изводи:

Спорният АУПДВ е издаден въз основа на описаните по-горе доказателства, а именно констативни протоколи, покана към лицето за доброволно изпълнение и подадени справки и декларации за иззетото количество вода, което съдът намира, че е в съответствие с нормата на чл.195б, ал.2 от ЗВ.

АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ.

На следващо място, АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл.

59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2 от ЗВ.

Не се споделя възражението, че в административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта. За откриване на процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен с надлежно уведомление т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства.

Отразените в констативни протоколи №

ПВ3-184 от 29.08.2017 г. и № ПВ2-115 от 11.05.2018 г.. проверки са направени във връзка с подадени от дружеството жалбоподател справки и декларации по чл.194б от ЗВ.

Безспорно е, че за процесния период 01.01.2014 г. –

31.12.2017 г. задълженията не са заплатени, а както бе отбелязано по-горе в настоящото решение, приложените с жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г., 2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния

АУПДВ.

Неоснователно е възражението, че в мотивната и диспозитивната част на АУПДВ е налице разминаване на времевия обхват на задълженията. И в мотивната част на акта и в диспозитива му конкретно са изброени периодите в които не е заплатена дължимата такса, а именно 01.01.2014г.

– 31.12.2017г., поради което съдът счита, че по този начин в достатъчна степен подробно и ясно са определени както времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за водовземане, така и размера на задълженията, поради което не се ограничават правата и възможността за защита на дружеството жалбоподател. Освен това подробно са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта. Посочено е разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните задължения и което е част от административната преписка по издаване на оспорения акт.

Що се отнася до размера на задълженията, настоящият съдебен състав счита, че същият отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не констатира разлики.

Съгласно чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесното разрешително, освен установените от служителите на БДИБР по двата констативни протоколи, въз основа на подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в оспорения акт. И в двата КП, и в самия АУПДВ, ясно е посочено, че дължимите такси по процесното разрешително са изчислени на база декларирано от жалбоподателя използвано годишно водно количество.

В тази връзка и във връзка с възраженията, относно основанието за издаване на АУПДВ, същият правилно е издаден на основание чл.3 ал.1 от Тарифата обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., съгласно който таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата, от което следва, че не е налице съществен порок водещ до отмяна на акта. Още повече, че навсякъде в АУПДВ е описано, че количествата са на основание отнет обем. При това този отнет обем е изчислен на база данни, отчетени от самия жалбоподателя.