Решение № 109 от 03.05.2019, Районен съд - Свищов

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 109 гр.Свищов, 03.05.2019г.

Свищовският районен съд в публично заседание на 01.04.2019 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА

БЪЧВАРОВА при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1080 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Е.М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***-6, с ****, чрез пълномощника мл. адвокат М.О.Н. твърди, че на 19,07.2007г. бил подписан Договор за прокредит спринт №120- 343006/19.07.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. между "ПроКредит Банк (България)" ЕАД, с ****в качеството на кредитор и ЕТ „ЛЕТОН - 93 -Б.Б.“ с ****, в качеството на кредитополучател, Я.В.Я. с ЕГН ********** - в качеството на солидарен длъжник. По силата на този договор кредиторът е одобрил и предоставил на кредитоискателя потребителски кредит в размер на 28 000,00 лева (двадесет и осем хиляди лева) с цел осигуряване на средства за осъществяваната от кредитополучателя търговска дейност. Твърди, че кредитополучателят се е задължил да погаси предоставената в кредит сума, ведно с договорените лихви и такси чрез 60 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 629,95 лева. Първата погасителна вноска е дължима считано от 19.08.2007г., а последната е с падеж 19.07.2012г. Съгласно условията на договора, кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент 12,50%.

На 25.02.2009г. между страните по горепосочения договор за кредит е сключен Анекс № 2, съгласно който, считано от 25.02.2009г. остатъка от главницата по горепосочения договор следва да се погасява на 60 вноски, като крайната датата на погасяване се променя от 19.07.2012г. на 19.02.2014г. Съгласно анекса кредитополучателят се задължава да осигури встъпването в дълг на Г.Б.Д., с ЕГН ********** и М.В.Я. с ЕГН **********.

На същата дата - 25.02.2009г. били сключени два Договора за встъпване в дълг между Банката, кредитополучателят и Г.Б.Д., с ЕГН ********** и М.В.Я. с ЕГН **********, които със съгласието на банката-кредитор встъпват в задължението по гореописания договор за кредит в качеството на „солидарни длъжници“.

Твърди, че след усвояване на кредита, длъжникът и солидарно отговорните лица не са изпълнили задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което е останала общо непогасена сума по цитирания по-горе Договор за кредит в размер на 6090,00 лева (шест хиляди и деветдесет лева), от които: 5962,69 лева - дължима главница и 127,31 лева - договорна лихва.

Твърди, че ЕТ „ЛЕТОН - 93 - Б.Б.“ с **** не е пререгистриран търговец в срока по пар. 4 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съгласно който търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 31 декември 2011 г. , т.е. счита се за заличен от 1 януари 2012 г. Твърди, че физическото лице Б.Г.Б. отговаря с цялото си имущество за задълженията, поети от едноличния търговец в резултат на извършване на търговска дейност.

Твърди, че на 17.12.2014г. с

Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложението към него, влязъл в сила на 05.01.2015г., сключен между "ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, с ****и „Е.М.” ЕООД с ****, задължението на Б.Г.Б., с ЕГН **********. Я.В.Я. с ЕГН **********. Г.Б.Д., с ЕГН ********** и М.В.Я. с ЕГН **********, произтичащо от посочения по-горе договор, било изкупено от „Е.М.” ЕООД.

Твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 03.02.2015г. за Г.Б.Д. и за Я.В.Я. и на 06.02.2015г. за ЕТ „ЛЕТОН - 93 - Б.Б.“ и за М.В.Я. на посочените от тях адреси са изпратени уведомления за цесия, изходящи от цедента.

Писмата изпратени до Г.Б.Д. и до Я.В.Я. са получени лично от всеки от адресатите на 10.02.2015г.

Писмото, изпратено до М.В.Я. е върнато на изпращача с обелязване „Отказ от получаване“, а писмото изпратено до кредитополучателят е върнато на изпращача с отбелязване „Сменен адрес“.

Твърди, че по отношение на задължените по кредита лица е налице валидно извършено уведомяване, предвид обстоятелството, че кредиторът-цедент добросъвестно и при полагане на дължимата грижа е упражнил предоставените му права и реализирал задълженията си досежно уведомяване на длъжниците в случай на прехвърляне на вземания. Счита, че договорът за цесия е породил правно действие и по отношение на задължените по кредита лица.

Твърди, че по- късно - на

19.06.2018г., чрез адвокатско дружество ****отново са изпратени уведомления за цесия на всяко едно от задължените лица. Със същите пратки са изпратени и покани за доброволно изпълнение, с които на всяко едно от задължените лица се предоставя 15-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от получаване на писмата.

Писмото изпратено до Г.Б.Д. е получено на 21.06.2018г. лично.

Писмата, изпратени до М.В.Я. и до

Я.В.Я. са получени лично от всеки от получателите на 28.06.2018г.

Писмото изпратено до Б.Г.Б. е върнато на изпращача с отбелязване „Сменен адрес“.

Твърди, че предоставения срок за доброволно изпълнение по отношение на всяко едно от солидарно отговорните лица е изтекъл, и в рамките на течението му действия по доброволно изпълнение на задължението не са предприети от никой от ответниците. Предвид горното, счита, че е налице валидно извършено уведомяване за наличието на договор за цесия.

Твърди, че поради липса на доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към настоящия момент задължението на ответниците е изцяло падежирало, както и липсата на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе задължение е мотивирало новия кредитор „Е.М.” ЕООД да пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. Свищов за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което претендира частично от дължимата сума, по повод на което било образувано ч.г.д. № 811/2018г. по описа на Районен съд гр. Свищов.

Твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението не е осъществено. Моли съда да признае в отношенията между страните, че ответниците, в условията на солидарна отговорност, дължат на „Е.М.” ЕООД *** следните суми: сумата от 2872,69 лева (две хиляди осемстотин седемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) - главница, частично от общо задължение за главница в размер на 5962,69 лева; 127,31 лева (сто двадесет и седем лева и тридесет и една стотинки), дължима за периода 19.07,2007г. (дата на сключване на договор за кредит) - 19.02.2014г. (дата на падеж на договор за кредит), посочени в заповедта за изпълнение но частно гр. дело № 811/2018г. по описа на Районен съд гр. Свищов, дължими по Договор за прокредит спринт № 120- 343006/19.07.2007г. от 19.07.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. и сключените към тях Договори за встъпване в дълг на 25.02.2009г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в заповедното производство размер на 60 лева, както и разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Б.Г.Б., с ЕГН **********, Я.В.Я. с ЕГН **********, Г.Б.Д., с ЕГН ********** И М.В.Я. с ЕГН ********** чрез процесуалния им представител адв. Н.Н. от ПАК. Твърдят, че исковата претенция е неоснователна, поради това, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение 03.08.2018г. по ч.гр.д.№ 811/2018г., вземането на ищците е погасено по давност, при условията на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, поради което и предявеният иск е изцяло неоснователен.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъде уважен предявения иск, излага съображения по същество на делото.

В проведеното съдебно заседание, ответниците не се явяват и се представляват от адв.Н., който поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и от правна страна:

На 02.08.2018г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 811/18г. по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 485/03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б.Г.Б. с ЕГН ********** , длъжникът Я.В.Я. с ЕГН **********, длъжникът Г.Б.Д. с ЕГН ********** и длъжникът М.В.Я. с ЕГН ********** от да заплатят солидарно на кредитора "Е.М." ЕООД, ****, сумата 2 872,69 лева (две хиляди осемстотин седемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) – главница – дължими по Договор за прокредит спринт № 120-343006 от 19.07.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. и сключените Договори за встъпване в дълг от 25.02.2009г. , договорна лихва в размер на 127,31лева (сто двадесет и седем лева и тридесет и една стотинки) за периода от 19.07.2007г. до 19.02.2014г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 31.07.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 60,00 лева (шестдесет лева) – разноски за държавна такса.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците и същите са подали възражения за недължимост на претендираните суми. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.

Видно от приложения по делото Договор за прокредит спринт № 120-343006/19.07.2007 г., същият е сключен договор за кредит за сумата от 28 000 лева между "ПроКредит Банк (България)" ЕАД, с ****в качеството на кредитор и ЕТ „ЛЕТОН - 93 -Б.Б.“ с ****, в качеството на кредитополучател и Я.В.Я. - в качеството на солидарен длъжник. Съгласно него кредитополучателят се е задължил да погаси предоставената в кредит сума, ведно с договорените лихви и такси чрез 60 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 629,95 лева. Първата погасителна вноска е дължима считано от 19.08.2007г., а последната е с падеж 19.07.2012г. Съгласно условията на договора, кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент 12,50%. Представени са по делото график за погасяване на кредита и Общи условия за кредитиране на ПроКредит Банк.

Видно от представените Анекс № 2 към Договор за прокредит спринт № 120-343006/19.07.2007 г., график за погасяване на кредита и Договори за встъпване в дълг от 25.02.2009 г., на 25.02.2009г. между страните по горепосочения договор за кредит е сключен Анекс № 2, съгласно който, считано от 25.02.2009г. остатъка от главницата по горепосочения договор следва да се погасява на 60 вноски, като крайната датата на погасяване се променя от 19.07.2012г. на 19.02.2014г. Съгласно анекса кредитополучателят се задължава да осигури встъпването в дълг на Г.Б.Д., с ЕГН ********** и М.В.Я. с ЕГН **********. На същата дата - 25.02.2009г. били сключени два Договора за встъпване в дълг между Банката, кредитополучателят и Г.Б.Д., с ЕГН ********** и М.В.Я. с ЕГН **********, които със съгласието на банката-кредитор встъпват в задължението по гореописания договор за кредит в качеството на „солидарни длъжници“. Съгласно Анекс №2 остатъка по главницата е в размер на 21 889,87лв.В чл.3 от анекса страните договорили, че непогасената и просрочена наказателна лихва по договора за кредит, а именно сумата от 249,35лв. да се погаси на пет вноски по 41,56лв. и една по 41,55лв., като върху тази сума банката няма да начислява лихви. Вноските се дължат в срока на първите шест вноски по новия погасителен план.

Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение №1 от 05.01.2015г. към Договор за прехвърляне на вземания между „ЕОС Матрикс“ ООД и „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД от 17.12.2014 г., сключен между "ПроКредит Банк (България)“ ЕАД и „Е.М.” ЕООД, задължението, произтичащо от посочения по-горе договор било изкупено от „Е.М.” ЕООД.

Разпечатката съдържа 37 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e600ff8-76cf-42b2-8d19-9025c07ac480