Решение № 53 от 07.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря ГАЛИНА Г. В.ЕВА в присъствието на прокурора Й. Ст. П. като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600474 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е по рeда на чл. 355, ал. 1-3 НПК вр. глава ХХІ, раздел ІІ от НПК. Делото е поставено на вниманието на Софийский окръжен съд за втори път, след отмяна от състав на ВКС на постановената нова присъда по в.н.о.х.д. № 346/2021 година.

С присъда № 1 от 20.01.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 476/2020 год., по описа на Районен съд – Самоков, състав на този съд е признал подсъдимия И. Д. за виновен в това, че на 23.12.2017 г., около обяд, в гр. Самоков, в близост до заведение „М.“, се е заканил с убийство на И. С. Ф. с думите „И.е, нещастник, ще те заколя, ще те разпоря, ще те изкормя“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК му е наложил наказание шест месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено съобразно разпоредбата на чл. 66 ал. 1 НК с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият Д. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Ф. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 23.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 4 000 лв. гражданският иск е бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия били възложени и разноските по делото.

1

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият Д., който в срока по 319, ал. 1 НПК е подал въззивна жалба. С жалбата и с допълнителното писмено изложение се предявява искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Д. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Това искане се поддържа с довод за недоказаност на обвинението. Твърди се, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на събраните по делото доказателства. Изразява се съмнение в достоверността на показанията на пострадалия Ф., конституиран в процеса в качеството на частен обвинител и граждански ищец. В тази насока се твърди, че решаващият извод за авторството на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е постановен въз основа на неправилно кредитиране на показанията на свидетеля Ф., който е заинтересован от изхода на делото. Счита се, че показанията на свидетеля Ф. освен пристрастни са и противоречиви, и нелогични. Посочва се още, че заключението на вещото лице относно психическото състояние на свидетеля Ф. и степента на основателността на изпитания страх не следва да бъде кредитирано по делото, тъй като прегледа на свидетеля Ф. е извършен две години след инцидента и липсва причинноследствена връзка между инцидента и психическото му състояние.

РП – Самоков и гражданския ищец и частен обвинител И. Ф. не са депозирали становище по жалбата.

С присъда № 11 от 18.04.2012 г., постановена по в.н.о.х.д.№ 346/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 336, ал. 1, т.

3 НПК, присъдата на районния съд е отменена изцяло и е постановена нова присъда, с която подсъдимият Д. е признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК и е оправдан. С присъдата съдът е отхвърлил предявения от И. Ф. граждански иск и е постановил съдебните и деловодните разноски по делото да останат за сметка на държавата.

Против така постановената присъда от страна на частния обвинител и граждански ищец Ф. е подадена касационна жалба.

С решение № 401 от 09.07.2024 г. постановено по н.д. 270/2024 г., I н.о., на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал.1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд е отменил оправдателната присъда № 11 от 18.04.2012 г. на Софийския окръжен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 346/2021 г., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание, със задължителни указания за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. В отменителното решение на ВКС изрично е указано, че обжалваният съдебен акт съдържа непълноти и противоречия, еквивалентни на липса на мотиви. Посочено е, че мотивите към виззивната присъда не съдържат решаващи съображения във връзка с анализа и оценката на основния източник на преки доказателства, относно обстоятелствата включени в предмета на доказване. Тази липса на аргументация е направила непроследим пътя, по които съдът е достигнал до заключението си да не кредитира информацията, съобщена от Ф., чрез която са въведени в процеса инкриминираните изрази отправени от подсъдимия.

2

Посочено е, че в мотивите на проверявания съдебен акт липсва пълноценен доказателствен анализ, което дистанцира съдържанието им от изискванията, заложени в чл. 305, ал. 3 НПК. Отбелязано е, че с посочването в мотивите на присъдата, че свидетелят Г. е очевидец на случилото се, се е стигнало до противоречие между изложената и приета от съда фактическа обстановка и мотивите на присъдата.

В съдебно заседание пред въззивния съд, при повторното разглеждане на делото, представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда. Счита, че наложеното на подсъдимия Д. наказание е справедливо и моли осъдителната присъда да бъде потвърдена.

Повереникът адвокат Д. С. оспорва изцяло въззивната жалба. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.

Защитникът адвокат С. К. поддържа изцяло въззивната жалба по изложените в нея съображения. Сочи, че подсъдимият Д. не е осъществил състав на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, като акцентира върху заинтересоваността на пострадалия Ф. от изхода на делото.

Подсъдимият И. Д. се придържа към казаното от своя защитник. Отрича да се е заканвал на И. Ф. и моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, възприета и изложена от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са убедително доказателствено аргументирани и въззивната инстанция изцяло се съгласява с тях.

При собствена преценка на събраните в наказателното производство доказателства, настоящата съдебна инстанция установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. И. Д. на 30.01.2017 г. започнал работа като шофьор на товарен автомобил за международни превози в „Транспортско 4" ЕООД с управител и законен представител И. С. Ф., конституиран в производството като граждански ищец и частен обвинител. На подсъдимия Д. бил поверен камион, собственост на дружеството „Транспортско 4" и през месец юли 2017 г., той извършвал пореден международен курс за превоз на стоки. В Германия подсъдимият И. И. Д. реализирал пътно-транспортно произшествие, в резултат на което били причинени значителни имуществени вреди на управлявания от него автомобил, собственост на дружеството „Транспортско 4". След завръщането на подсъдимия И. Д. от Федерална република Германия, 3 същият бил освободен от работа и било прекратено трудовото му правоотношение. След прекратяване на трудовото му правоотношение подсъдимият Д. претендирал, че не му е изплатено дължимото трудово възнаграждение, а И. Ф. имал финансови претенции към подсъдимия Д. във връзка с причиненото в Германия ПТП и настъпилите вследствие на него вреди за дружеството.

На 23.12.2017 г. по обед свидетелят И. С. Ф. отишъл до кооперативния пазар на гр. Самоков, за да си купи храна. Паркирал автомобила си пред заведение „М." и се подредил на опашката от чакащи клиенти, желаещи да си закупят скара. По същото време и на същото място се намирали и подсъдимият Д. и свидетелят В. С. Г.. Подсъдимият Д. забелязал Ф. да чака на опашката пред скарата. След като Ф. приключил с покупките се отправил към автомобила си, но малко преди да стигне до него бил пресрещнат от подсъдимия Д.. Свидетелят Г. не отишъл заедно с подсъдимия Д. при пострадалия Ф., а продължил към своя автомобил, също паркиран наблизо.

Подсъдимият Д. казал на Ф. със заплашителен тон: „И.е, нещастник, ще те заколя, ще те разпоря, ще те изкормя“. Свидетелят Ф. силно се уплашил, но опасявайки се от физическа саморазправа от страна на подсъдимия не отговорил нищо и продължил към автомобила си. Подсъдимият Д. го последвал, като вървял няколко крачки зад него и продължил да му говори, че ще го заколи и ще го изкорми, а тонът и изражението на подсъдимия били заплашителни. Свидетелят Ф. достигнал до автомобила си, но подсъдимият Д. застанал между него и вратата на шофьорското място, като преградил пътя по начин, че Ф. да не може да се качи в автомобила. Подсъдимият Д. настоявал да му се изплатят пари, които считал, че му се дължат от Ф. като трудово възнаграждение и продължавал да изрича тихо и заплашително от близко разстояние заканите си, че ще го заколи и изкорми. Силно изплашен от заканите на подсъдимия Д., Ф. се видял принуден да каже за парите: „ще ти ги изплатя, няма проблем“.

Изречените от подсъдимия закани, заплашителният тон на изричането им, както и близостта, от която подсъдимият заплашвал Ф., породили у последния силно безпокойство, че всеки момент подсъдимият ще извади нож и ще го наръга с него. За да не се случи това Ф. казал на подсъдимия, че ще му преведе парите и успял да влезе в автомобила си. Подсъдимият Д. се оттеглил и се качил в паркирания в близост автомобил „Тойота“, управляван от свидетеля В. Г. и двамата с подсъдимия се отдалечили от мястото на инцидента.

Притеснен и уплашен от случилото се свидетелят Ф. се обадил по телефона на полицейския служител А.Р., за да потърси съвет и подкрепа.

Приятелят му – свидетелят Рогачев, служител в РУ на МВР Самоков, го посъветвал да остане заключен в автомобила си и да позвъни на телефон 112, но след като разбрал, че пострадалият Ф. не иска да остава на това място, се уговорили веднага да се срещнат в офиса на Ф.. Свидетелят Ф. потеглил с автомобила си и през целия път до офиса си карал притеснен от заканите на подсъдимия, да не би последният да се появи отнякъде и да осъществи някоя от заканите си.

4

Уплахата, възбудена у Ф., се проявила и вечерта, когато се прибрал вкъщи. На жена му – свидетелката Н. Ф.а, й направило впечатление, че съпругът й е притеснен от нещо. Той разказал за случилото се, като изразил опасенията си, че подсъдимият е в състояние да изпълни заканите си.

Притеснението и безпокойството на пострадалия Ф. от случилото се продължило няколко нощи по ред и се изразявало в неспокоен сън, често събуждане, ставане от леглото и обикаляне по стаите в дома му.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебнопсихиатрична експертиза, заплахата отправена към пострадалия с думите:

„И.е, нещастник, ще те заколя, ще те разпоря, ще те изкормя“ е могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на свидетелите И. Ф., А.Р., Н. Ф.а, В. С. Г. (частично), както и от заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза (л.

89-90 от ДП) и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства.