Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20805 от 14.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43437/2024
Вид
Решение № 20805
Подписан
14.11.2025
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20805 гр. С, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110143437 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявени от Г. К. Г. с ЕГН ********** срещу „ПКБ“ ЕАД с ЕИК ****** и адрес на управление: гр. С, бул. Б № 49, бл. 53Е, вх. В искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК както следва: главен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит ПКС № ****** и евентуален иск /под условие, че не бъде уважен главния/ - за прогласяване нищожността на клаузата на чл. VI Параметри за договорна лихва /годишен лихвен процент/ в размер на 41 % и на клаузите, предвиждащи заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

С исковата молба се поддържа, че между страните е сключен атакувания договор за сумата от 4000 лева, от която е усвоена сумата от 3412,44 лева, а с остатъкът от 587,56 лева е рефинансиран друг кредит. С договора ищцата поела задължение да върне сумата от 4000 лева ведно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент 41 % или обща сума в размер на 7012,20 лв. Поддържа, че с договора е предвидено ищцата да заплати на ответното дружество възнаграждение такси за допълнителни услуги „Фаст“ – в размер на 1600 лева и „Флекси“ – в размер на 2800 лева. Предвид посоченото общата дължима от ищцата сума възлизала на 11412,20 лева.

Поддържа, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като навежда противоречие с императивни правни норми:

1/ тъй като не е сключен в предвидената в чл. 10, ал.1 ЗПК форма, не е ясен и разбираем за потребителя;

2/ поради липса на задължителен съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК реквизит – ГПР и 1 неговото неясно посочване;

3/ липса на погасителен план съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК;

Поддържа, че договорът за кредит е недействителен и поради заобикаляне на закона, т.к. таксите за услуги са на практика договорна лихва, която не е включена в ГПР.

Навежда и основание за нищожност на договора – противоречие с добрите нрави, т.к. договорната лихва ведно с невключените в ГПР такси за услугите „Флакси“ и „Фаст“ противоречат на добрите нрави.

Поддържа евентуална претенция за прогласяване нищожността само на клаузите за лихва и услуги „Флекси“ и „Фаст“. Сочи, че е налице противоречие на клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави поради надвишаване трикратния размер на законната лихва.

Поддържа нищожност на клаузите за услугите „Флекси“ и „Фаст“ поради липса на съгласие и липса на основание, т.к. не са предоставени реално никакви услуги. Поддържа, че с клаузите се цели заобикаляне на изискванията за максимален размер на ГПР. Сочи, че е налице противоречие и заобикаляне на разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Навежда възражение и за неравноправност на клаузите по чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като поставя изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, зависещо единствено от неговата воля.

Ответникът с депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба изразява становище за неоснователност на исковете. Поддържа становище, че договорът е действителен, а оспорените разпоредби са уговорени в съответствие се действащите правни норми и не накърняват добрите нрави.

Поддържа, че договорът за кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Сочи, че в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК е посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги, а на ищеца е предоставен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Предоставени са й и общи условия по договора за кредит, представляващи неразделна част от него, като всички документи са подписани от ищеца. В процесния договор за потребителски кредит се съдържа и информацията, посочена в т. 9 и т.

10 на чл.11 ЗПК – посочени са ГЛП 41.00 % и ГПР – 48.80 %., като ГЛП е фиксиран и не е предвидена възможност за промяната му. Изразява подробни съображения за валидност на уговорката за възнаградителна лихва.

Поддържа, че не са налице сочените нарушения на нормативните изисквания относно клаузите, предвиждащи посочване на ГПР, неговия размер и начин на определянето му, респ. не е налице твърдяното заобикаляне на закона. Поддържа, че цената на допълнителните услуги не следва да бъде включвана в ГПР. Твърди, че неправилното 2 посочване на годишния процент на разходите, дори такова да е налице, не следва да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит.

Позовава се на практика на СЕС, общностното и националното право и подробно обосновава становището си, че клаузи от договора за кредит, отнасящи се за допълнителни услуги, чието закупуване твърди, че не е условие за предоставяне на кредита, не следва да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за кредит.

Поддържа, че ищцата е била информирана за предоставената допълнителна услуга, изявила е изрично желание да се възползва от нея и я е ползвала реално, поради което и са действителни атакуваните клаузи.

Твърди, че допълнителните услуги Фаст и Флекси са предоставени по искане на ищцата и не са били задължително условие за сключване на договора за кредит. Поддържа, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, не представлява разход по смисъла на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчислението на ГПР. Оспорва атакуваните клаузи от договора между страните договор да имат за цел заобикаляне на закона или да противоречат на добрите нрави. Оспорва клаузите да са неравноправни, като подробно излага съображения срещу твърденията в тази насока. Претендира, че възнаграждението, дължимо на основание посочените клаузи, не е за дейност, за която да е забранено събирането на такси. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените разноски. Навежда възражения срещу разноските за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит ПКС № ******, по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 4000 лв., която ищецът се задължил да върне за срок от 36 месеца при ГЛП от 41%.

Посочен е ГПР – 48,80 %. Видно от договора уговорено е възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1600 лева и за допълнителна услуга Флекси в размер на 2800 лева, които следвало да бъдат заплатени на вноски заедно с месечните погасителни вноски за връщане на получената в заем сума и дължимата договорна възнаградителна лихва.

Предвид посочените уговорки общият размер на задълженията на ищеца по договора възлиза на 11412,20 лева.

Съдържанието на процесния договор за заем, преценено с оглед предмета, страните и уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същият съставлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на 3 потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл.

4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 15.1 от Общите условия към договора за потребителски кредит допълнителната услуга „Фаст“ представлява предоставяне на приоритетно разглеждане на искането на потребителя за отпускане на потребителски кредит преди клиенти без закупена такава услуга. Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредит. По-бързото разглеждане на искането за кредита, по-бързото отпускане на исканата сума, по-бързото оформяне на съответните документи са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл, това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи на дейността по отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

Съгласно чл. 15.2 допълнителната услуга „Флекси“ е право на клиента да променя погасителния си план при изпълнение на специфичните изисквания, описани в чл. 15.2.1 и чл. 15.2.2 и чл. 15. 2.3. На клиента е предоставена възможност да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т. н.). Това обаче са действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да поиска да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план.

Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска възникване в полза на кредитора на вземания за допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му, поради което и уговарянето на възнаграждения за такива, дори и формално непосочени като такси, а като възнаграждения за допълнителни услуги, е в пряко противоречие с императивна правна норма и е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на възнаграждение за всяка от услугите, съответно за Фаст около 40 %, а за Флекси - 70 % от заетата сума, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява явно нееквивалетно на насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Резултатът от прилагане на всяка от посочените договорни клаузи не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие 4 между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорките за посочените възнаграждения освен, че противоречат на чл. 10а ЗПК, накърняват и добрите нрави, поради което са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че е предвидено цената за допълнителнта услуга „Флекси“ да се дължи независимо от това дали са ползвани уговорените възможности. Това поставя кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за непредоставени услуги. С тази клауза се въвежда на практика задължение на едната страна да заплати за правото да поиска изменение на договора, с което право тя разполага и без да заплаща за това цена в размер на повече от половината от главницата по кредита. За реалното изменение на условията по издължаване се изисква действие на кредитора /т.е. съгласие с оглед предвиденото подписване на анекс по чл.