Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 05.10.2026, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 165/2025
Вид
Решение № 148
Подписан
05.10.2026
Състав
Борислав Любомиров Чернев

Цитирани разпоредби

  • чл. 182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Елин Пелин, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Мирослава Ст. Шопова Велинова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20251820200165 по описа за 2025 година

Д. В. .... от гр.София, с ЕГН **********, е обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 10220589/23.12.2024г. изд. от ОДМВР София, респ. наложеното административно наказание „глоба в размер на 200.00 лева“ на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда са въведени съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з., не е изпратил представител. С придружително писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН се изложено становище, че наложеното с ЕФ наказание следва да се потвърди. С писмена защита депозирана от Йо.Г. юрисконсулт при ОДМВР - София също се поддържа законосъобразност на издадения ЕФ.

Претендира се юрисконсултско възнагаждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя направени разноски по делото - изплатено адвокатско възнаграждение.

РП Елин Пелин, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На 23.12.2024г. в 12.23 ч. на АМ “Хемус”, км.31+920, в посока София-Варна автоматизирано техническо средство АRН САМ S1 /№120cd16/ , насочено към гр. Варна, е регистрирало движещо се със скорост от 101 км/ч моторно превозно средство. Разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 80 км/ч.. С ЕФ се сочат данни за МПС , с което да е било извършено нарушението, като л.а. “.....”, с ДК№ .... като 1 собственик на това МПС се сочи жалбоподателя по настоящото производство.

От протокола за проверка на мобилната система за контрол на скоростта на МПС е видно, че АТСС е било в съответствие с одобрения тип, а грешките не превишават максимално допустимите за типа средства за измерване, следователно към 23.12.2024г. са били изпълнени нормативните изисквания за настройки на АТС .

По делото са приети: ЕФ Серия К № 10220589/23.12.2024г. изд. от ОДМВР София, Протокол от проверка № 126-СГ-ИСИС/23.08.2024г. на БИМ, ГД „МИУ“, О „ИСИС“, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Заповед за утвърждаване образец на елекронен фиш, Заповед за изменение на заповедта за утвърждаване образци на електронни фишове, снимки на и от АТС, Протокол за използване на АТС, Ежедневна форма на отчет, заявление от 12.04.2021г. за промяна на регистрация, извадка от АИС АНД.

Снимковият материал е изготвен по надлежния ред и отразява вида на МПС, дата, час, ДК№ на автомобила, като представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП. Автоматизираното техническо средство е отчело допустимата грешка при измерване на скоростта, която е в порядъка на 3 км/ час до 100 км/ч. и +/- 3% над 100 км/час.

Видно от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, срокът на валидност на АТСС е до 07.09.2027 година. От доказателствата се установява скоростта, с която се е движило процесното МПС, индивидуализиращите МПС белези, в т.ч. ДК№ и вид и модел на МПС. Снимковият материал от своя страна предоставя данни за координатите, при които е било извършено заснемането, а Протокол за използване на АТСС, попълнен надлежно, предоставя данни за конкретното място, където това е извършено, както и за разстоянието от пътния знак с въведено ограничение, в обхвата на което процесният л.а. се е движел с посочената в ЕФ скораст.

На 23.12.2024г. в 12.23 ч. на АМ “Хемус”, км.31+920, в посока София-Варна автоматизирано техническо средство АRН САМ S1 /№120cd16/ е регистрирало движесто се със скорост от 101 км/ч МПС - л.а. “.....”, с ДК№ СВ 3577 СМ. Процесното техническо средство е преминало метрологична проверка, със срок на валидност до 07.09.2027 година.

Приложения към административната преписка снимков материал съдържа описание на скоростта, с която се е движело процесното МПС - от 101 км/ч, при скоростен лимит 80 км/ч., сигнализиран с ПЗ В-26. АТСС е регистрирало извършеното от жалбоподателя нарушение в час, дата и място изрично отразени в приложения към административната преписка снимков материал, като регистрацията е настъпила в интервала от време отразен в протокола за използване на АТСС от 23.12.2024г..

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в таблица към тази алинея. В случая сигнализирането на въведеното ограничение е извършено с ПЗ “В-26” и жалбоподателят е нарушил забраната, като максимално разрешената скорост е била 80 км/ч.. Превишаването на максимално разрешената скорост е било повече от 20 км/ч, а именно 21 км/ч., като разпоредбата на чл.

182, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда глоба в размер на 100.00 лева за превишаване от 21 до 30 км/ч..

Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В процесния ЕФ е отразено, че нарушението е било извършено в условията на повторност, респ. в едногодишен срок от влизане в сила на 06.01.2024г. на ЕФ К № 8309850. Съгласно §6, т.33 от ДР към ЗДвП “Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното 2 постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач”. АНО, чиято е доказателствената тежест, е ангажирал доказатлества, че нарушението предмет на разглеждане и визирано в ЕФ Серия К № 10220589/23.12.2024г. изд. от ОДМВР София, е било извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К № 8309850/09.10.2023г., с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.182, ал.1,т.2 ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП / вж .ЕФ К № 8309850/09.10.2023г. изд. от СДВР/. По изложените съображения съдът приема, че обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден в частта, с която се ангажира административнонаказатената отговорност на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

По санкцията

Съгласно деистващата редакция на чл.182, ал.4 от ЗДвП, при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Следователно наказание за повторно нарушение законодателят предвижда само за Д.ия по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6. В този смисъл, налице е действието на поблагоприятен закон, съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН, което обосновава намаляване размера на наложената глоба, на основание чл. 189, ал. 4 , вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗдвП, от 200.00 лева на 100.00 лева / 51.13 евро.

По разноските

Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ са установени границите на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН. Преценката относно размера на дължимото се по конкретното производство юрисконсултско възнаграждение се извършва съобразно чл.37 от Закона за правната помощ. Жалбоподателят не е оспорил размера на претендираното юрисконсултско възнагаждение, поради което съдът намира, че следва да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро .

При горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 10220589/23.12.2024г. изд. от ОДМВР София, В ЧАСТТА, с която се ангажира андимистративнонаказателната отговорност на Д. В. .... от гр.София, с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 10220589/23.12.2024г. изд. от ОДМВР София, В ЧАСТТА относно размера на наложената глоба, като намалява размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 200.00 лева/ 102.26 евро на 100.00 лева / 51.13 евро.

3

ОСЪЖДА Д. В. .... от гр.София, с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР София, сумата от 76.69 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

4