Решение № 1005 от 21.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. Варна, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20223110201252 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Х.И.. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 21-0819-005487/17.12.2021 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.

В жалбата се оспорва обжалваното НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като фактическите констатации в него не съответстват на обективната действителност. В жалбата се излага твърдяната от жалбоподателя фактическа обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.Депозирана е молба, в която се изразява становище по хода на делото и по същество.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН, серия GA, № 497562/04.12.2021 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на същата дата 04.12.2021 год. около 00.10 часа в гр.Варна, по ул. "Вяра", посока бул."Сливница" жалбоподателя Г. управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с рег. № ***, собственост на Ц.Н. Д.а-И.а с ЕГН **********,като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дргерер 7510” с ARNA-0167, не носи СУМПС и контролен талон към него.АУАН е съставен по данни на свидетели очевидци.Издаден талон за медицинско изследване № 133512 –

1 нарушения на чл.174,ал.3, предл.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, което било удостоверено с подпис на свидетел.

В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП – административно наказание „ глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183,ал.1, т.1,предл.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 10 лв.; за нарушение на чл.100,ал.1,т.1,предл.1 от ЗДвП, на осн.чл.183, ал.1,т.1, предл.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 10 лв..

На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите актосъставителя Н.Д., Д.Д. и А.А. , които в пълнота разкриват обстоятелствата около извършената на жалбоподателя проверка.Показанията им са логични, последователни и потвърждават изложеното в АУАН, поради което съдът ги кредитира.

В показанията си св. А.Г. посочва, че с приятели бил пред заведението „ Куатро” когато видял лек автомобил „Мерцедес” да се движи с несъобразена скорост нагоре-надолу по ул.”Вяра”. Според свидетеля си личало, че водача на автомобила е в нетрезво състояние.В заведението имало служители на СОД „Спартак”, които след като тръгнали били „засечени” от водача на „Мерцедеса”. Твърди, че е присъствал при съставянето на акта, както и че жалбоподателя бил в нетрезво състояние – залитал, говорел неадекватно. Категорично отказал да бъде тестван за алкохол. Не дал и документи.

От показанията на св. Х.Г. се установява, че е видял жалбоподателя И. да шофира автомобила . Движел се нагоре-надолу по ул."Вяра", засякъл автомобила на СОД "Спартак".Твърди, че е присъствал когато полицейските служители са поискала да тестват с дрегер жалбоподателя, но той отказал да му бъде извършена проверка.

Съдът намира, че следва да кредитира в цялост показанията на свидетелите Н.Д., Д.Д.,А.А., А.Г. и Х.Г., тъй като показанията им са подробни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Н.Д., Д.Д.,А.А., А.Г. и Х.Г., дадени в хода на съдебното следствие, от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

2

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

Съдът намира, че административно наказателното производство, е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетели. Съдът не констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на АНО на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП . Цитираната норма предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2 000 лева на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.

За да е осъществено от обективна страна деянието по реда на цитираната разпоредба, следва лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка. Необходимо и достатъчно е водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, независимо дали е проявил желание да даде кръв за медицинско изследване.

От обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е издаден талон за медицинско изследване. Смисълът на разпоредбата на чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП е да се санкционира водач на МПС, който осуетява с действията си проверката на контролните органи за употреба на алкохол. Тази употреба се установява чрез технически средства или чрез лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. В случая се 3 касае за проверка и за изследване с един и същ предмет, имащи за цел осъществяване на контрол за спазване на една и съща забрана, засягащи по еднакъв начин и в еднаква степен обществените отношения, непосредствен обект на нарушението.

Настоящият съдебен състав счита, че от показанията на свидетелите Г. и Г. и приобщените по делото писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че на процесната дата жалбоподателят управлявал автомобил и в този смисъл е имал качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. На следващо място, след като му е било предложено да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, същият категорично е отказал. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство (независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не, съответно независимо дали след това е отишъл или не да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта), той е осъществил от обективна страна състав на административно нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В случая безспорно се доказа, че И. с поведението си е реализирал състава на посоченото административно нарушение.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината "пряк умисъл".

Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята същност, особено като се има предвид характерът на този вид административни нарушения – отказът от проверка за тестване за употреба на алкохол възпрепятства установяването на шофиране след употреба на алкохол, което е деяние с изключително висока степен на обществена опасност, би могло и да е престъпление по НК, в зависимост от концентрацията на алкохол.

Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за осъществено от него нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП.

Правилно са определени и санкциите досежно наложената глоба и лишаване от право да управлява МПС, доколкото за нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП наказанията са с фиксиран размер и не подлежат на преценка от административнонаказващия орган.

Съгласно разпоредбата на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП , водачът на моторното превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Свидетелите А. и А.Г. в показанията си установяват неносенето,респ. отказа да бъдат представени въпросните документи от страна на жалбоподателя. Показанията на посочените свидетели не се поставят под съмнение от други доказателства, а и жалбоподателят не е възразил срещу така описаното нарушение в самия акт за установяване на административно нарушение, поради което съдът намира за доказано по несъмнен начин нарушението на посочената разпоредба.

За посочените нарушения правилно е ангажирана административно наказателната 4 отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, като са му били наложени две административни наказания глоба от 10 лв. Санкцията е определена от законодателя във фиксиран размер и не подлежи на корекция от страна на съда.

Предвид изложеното по-горе състава на съда намира, че НП е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на ОД МВР - Варна следва да се присъди юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-005487/17.12.2021 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на И.Х.И.. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на осн. чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на осн.чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на осн.чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв..