Решение № 1308 от 10.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Варна, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20243110203938 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на представляващ санкционираното дружество против НП, с което е наложено административно наказание имуществена санкция.

В жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Сочи се, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като същия е съставен в присъствието само на един свидетел. В НП, в нарушение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН не са отразени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и дали са взети те предвид при определяне на размера на наказанието. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се поддържат доводите за отмяна на наказателното постановление, изложени с жалбата. Сочи се на липса на компетентност на наказващия орган, тъй като делегация по закон е допустима единствено в случаите на чл.47 ал.2 вр. ал.1 б.“а“.

Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява. В молба оспорва жалбата и изразява позиция за нейната неоснователност, като подробно се аргументира.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През 2024г. била извършена комплексна проверка на документи на превозвача „Нишикли Травел” ЕООД. Между проверяваните документи били и пътни книжки.

Служителите на автомобилна администрация, сред които и св. К., установили, че превозвача не е съхранил книжка №3003100, издадена на 03.10.2023г. по реда на чл.52 ал.2 и чл.52а ал.2 т Наредба №11/31.10.2002г. За дата на нарушението била приета датата на съставяне на протокол №14-00-10-566#3 и декларация №14-00-10-566#1 – 11.06.2024г.

След като било установено горното, на 18.06.2024г. св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу него. В съдържанието на акта било описано установено нарушение, както и била посочена правна квалификация на същото.

1

АУАН бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, като в графата за възражения не било вписано наличието на такива. Възражения не постъпили по АНП.

Впоследствие на 02.08.2024г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.52б вр. чл.52 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТ и дружеството било санкционирано на осн. чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на разпитания в с.з. свидетел К. и приложените по административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства – известие; протокол №14-00-10-566#3 ; декларация №14-00-10-566#1 – 11.06.2024г.; пълномощни и др.

След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в рамките на срока, предвиден в чл.34 от ЗАНН; спазен е и срока за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод за нарушение на Наредба №34/99 на МТ, като правилно е определена квалификацията по Наредбата.

При определяне на наказанието правилно е била приложена разпоредбата на чл.105 ал.1 от ЗАвП, където наказанието е с императивно определен размер.

По отношение доводите, наведени с въззивната жалба и в съдебно заседание, съдът прецени тяхната неоснователност , предвид на следното :

Счита се, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

Според настоящия съдебен състав, правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, разглеждани в Районен съд- Варна и в този смисъл правилно е било прието, че въззивното дружество следва да бъде санкционирано за извършеното административно нарушение.

Счита се, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като същия е съставен в присъствието само на един свидетел.

Разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН не предпоставя императивно съставяне на АУАН в присъствието на повече от един свидетел, а само съставянето му в присъствието на нарушителя и свидетели , присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Доколкото в настоящия казус е налице свидетел, присъствал при установяване на нарушението, съдът намери възражението за неоснователно

Счита се още, че в НП, в нарушение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН не са отразени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и дали са взети те предвид при определяне на размера на наказанието.

По така наведеното възражение следва да се отбележи, както вече беше посочено погоре, че наказанието е с императивно определен размер, при което не се извършва преценка на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за определяне размера на наказанието.

На последно място се сочи на липса на компетентност на наказващия орган, тъй като 2 делегация по закон е допустима единствено в случаите на чл.47 ал.1 б.“а“.

Съдът не споделя и това възражение, изхождайки от разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗАвП, която изрично сочи, че наказателни постановления за този вид нарушения се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица.

След като взе предвид съобразността на съставения акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление с изискванията на процесуалния и материалния закон, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0003135/02.08.2024г. на Началник ОО „АА“ гр. Варна, с което на „Нишикли травел” ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лв. на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА „Нишикли травел” ЕООД , ЕИК 116047390 да заплати на ОО „АА“ Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3