Решение № 260017 от 03.07.2024, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260017/3.7.2024г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в публично заседание на шести юни, през две хиляди двадесет и четвърта година, проведено в състав: окръжен СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Галина Славова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2486 по описа на Варненски районен съд за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени искове от „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *******, представлявано от управителите К.К. и К.Д. срещу К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, К.С.К., ЕГН ********** с адрес: *** и П.Б.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на ищеца сумата от 111400 лева, представляващи имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в извършено от ответниците спрямо ищеца престъпление „измама“ по чл.210 ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК, на осн. чл.45 от ЗЗД ведно със законната лихва върху сумата от 17.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и срещу К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, К.С.К., ЕГН ********** с адрес:

***, П.Б.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на ищеца сумата от 253000 лева, представляващи имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в извършено от ответниците спрямо ищеца престъпление „измама“ по чл.210 ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК, на осн. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 21.09.2012г. до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен вторият осъдителен иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД срещу ответниците е предявен осъдителен иск срещу Ц.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на евентуалния ответник да заплати на ищеца сумата от 252900 лева, представляващи дължим остатък от заплатените от ищеца на ответника без основание, посредством трансферен превод от банковата сметка на лицето Р.А. Г. на 21.09.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че в периода от

14 - 17 август 2012г. ответниците К.И.К., К.С.К. и П.Б.Е., след предварителен сговор помежду им, като съизвършители, и с посредственото извършителство на лицето Р.А. Г., с цел да набавят за себе си лично и за всеки един от останалите имотна облага, в условията на продължавано престъпление, осъществили състава на престъплението измама като са възбудили у управителя на ищцовото дружество К.Д., заблуждение, че лицето Р.А. Г. е земеделски производител, който ще продаде и достави на ищцовото дружество 600 тона царевица, вследствие на което на дружеството е била причинена имотна вреда в размер на 320 400 лева.

Поддържа се, че в периода от 14-21 септември 2012г., след предварителен сговор помежду им, ответниците К.И.К., К.С.К. и П.Б.Е.- като съизвършители, а четвъртият ответник Ц.Н.И. - като помагач, и с посредственото извършителство на лицето Р.А. Г., с цел да набавят за себе си лично и за всеки един от останалите имотна облага, в условията на продължавано престъпление, с описаните долу деяния са осъществили състава на престъплението измама като първите трима - възбудили, а четвъртият - умишлено улеснил да възбудят у управителя на ищцовото дружество К.Д., заблуждение, че лицето Р.А. Г. е земеделски производител, който ще продаде и достави на ищеца 700 тона царевица, вследствие на което на дружеството е била причинена имотна вреда в размер на 312 000 лева.

По отношение на първият иск се поддържа, че с оглед възбуденото от тримата ответници заблуждение у управителя на ищцовото дружество, е сключен договор за продажба на, при което на 17.08.2012 г. ищцовото дружество превело по банковата сметка на Р.А. Г. сумата от 320 400 лева. Заплатената от ищеца парична сума била изтеглена от ответниците по този иск.

По отношение на втория иск се поддържа, че ответникът Е. провел разговор с К.Д. - управител на ищцовото дружество, представяйки му се за несъществуващия земеделски производител Р. Г. и му предложил да му продаде нови 700 тона царевица на зърно, независимо, че отлично знаел, че такива не съществуват. Сключен бил нов договор за продажба от 19.09.2012г., както въз основа на този договор ищецът на 21.09.2012г. заплатил сумата от 312000 лева.

Излага, че във връзка с пристъпните деяния на ответниците е било образувано НОХД № 175/2016г. по описа на РС- Горна Оряховица, като след образуване на наказателното производство, част от посочените парични средства били възстановени, както следва: Сумата от 60 000 лева - намерена и иззета при претърсване дома на ответника П.Е. и възстановена на ищеца от органите на досъдебното производство, както и сумата от 149 000 лева - предадена доброволно на ищцовото дружество от ответника К.К..

По изложените съображения и след приспадане на възстановените парични средства /320400-209000 лева/, намира че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 111400 лева вследствие противоправните деяния на първите трима ответниците, за която сума предявява първия иск за солидарното им осъждане.

По отношение на втория иск твърди, че след образуване на наказателното производство на ищеца са възстановени сумите, както следва: 14 000 лева, предадена доброволно на представител на ищцовото дружество от ответника Ц.И., както и сумата от 45 000 лева - намерена и иззета при претърсване адвокатската кантора на ответника И. и възстановена на ищеца от органите на досъдебното производство.

По изложените съображения и след приспадане на възстановените парични средства /312000-59000 лева/, намира че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 253000 лева вследствие противоправните деяния на четиримата ответници, за която сума предявява иск за солидарното им осъждане.

В условията на евентуалност при отхвърляне втория осъдителен иск срещу ответниците предявен по реда на чл. 45 ЗЗД, предявява иск срещу Ц.Н.И. да заплати на ищеца сумата от 252 900 лева, представляваща заплатените му без основание, посредством трансферен превод от банковата сметка на лицето Р.А. Г., на 21.09.2012 г. 311900 лева, след приспадане на възстановената на ищцовото дружество сума в размер на общо 59 000 лева, собствени на ищцовото дружество парични средства , както и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

По отношение на този евентуален иск се посочва, че на 21.09.2012г. евентуалния ответник е посетил заедно с Р. Г. клон на банкова институция в гр. Търговище, при което Р. Г. е наредил паричен превод в полза на евентуалния ответник в размер на 311900 лева. При приспадане на възстановената на ищеца сума от така получената /311900-59000 лева/, предявява и евентуалния си осъдителен иск.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника К.С.К., с който се оспорват по основание и размер предявените искове.

Оспорва като неверни изложените в исковата молба твърдения, че той като служител на ищеца е предоставил информация на ответника Е. за условията и цените, при които ищецът изкупувал царевица. В евентуалност посочва, че дори и да и такава да им е била предоставена то с това си действие той не е нарушил интересите на работодателя си, доколкото информацията била публично известна. Излага възражения, че той пред своя работодател – ищецът не е посочвал, че Р. Г. е земеделски производител. Намира договорите за изкупуване на земеделска продукция за напълно валидни, като за валидността на същите е без значение обстоятелството дали Р. Г. е бил или не земеделски производител. В евентуалност намира, че договори между ищецът и Р. Г. не са били сключвани, като представените документи от 17.08.12г. и 19.09.2012г. са били само проекти, доколкото липсвали подписи за продавача по тях, от където извежда възражението си, че за ищеца е липсвало основание за осъществяване на плащане по същите. Самите проекто – договори също не били изготвени от ответника. По отношение на сумата предмет на първия иск поддържа, че той не е взел участие по нейното изтегляне.

По отношение на втория иск посочва, че той не е осъществил противоправна дейност сговаряйки се с останалите ответниците по иска, съответно не е извършил престъпление и не е причинил веди на ищеца.

Поддържа, че са неверни твърденията, че на 14.09.2012г. е постигната договореност за продажба на посоченото в исковата молба количество царевица, доколкото между страните не е уговорено количеството на стоката и нейната цена.

В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника К.С.К., както и от ответника по втория иск и единствен евентуален ответник по този иск - Ц.Н.И..

В отговора на исковата молба евентуалния ответник посочва, че във връзка с образуваното наказателно производство за посоченото в исковата молба наказуемо деяние, той е бил окончателно оправдан. Счита, че присъдата на наказателния съд по реда на чл.

300 ГПК е задължителна за гражданския съд разглеждащ спора.

По евентуалния иск излага възражения, като посочва, че никога не е получавал парични средства от ищеца, поради което не дължи връщане на такива. В случай, че се приеме, че това са парични средства на ищеца, които той е заплатил на Р. Г., то се позовава на осъдителната присъда, която е постановена по образуваното наказателно производство, в което са признати за виновни и осъдени съответните лица.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за продажба на селскостопанска продукция с предварително плащане на цената от 15.08.2012г., по силата на който ЗП Р. Г. в качеството му на продавач се задължава да продаде на ищеца, като купувач 600 МТ царевица – реколта 2012г. при цена от 445 лева на тон, съобразно Приложение №1 към договора, на обща стойност от 320400 лева.

Представена е фактура № 21/15.08.2012г. с доставчик ЗП Р. Г. и получател ищцовото дружество са сумата от 320400 лева с вкл. ДДС, на посочено в същата основание „Царевица собствено производство, реколта 2012г.“ Представено по делото е платежно нареждане от 17.08.2012г., от което се установява, че на така посочената дата е осъществен паричен превод в размер от 320400 лева „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД по сметка на ЗП Р. Г., като основание е посочено фактура 21/15.08.2012г.

Представен по делото е договор за продажба на селскостопанска продукция с предварително плащане на цената от 19.09.2012г., по силата на който ЗП Р. Г. в качеството му на продавач се задължава да продаде на ищеца, като купувач 650 МТ царевица – реколта 2012г. при цена от 400 лева на тон, съобразно Приложение №1 към договора, на обща стойност от 312000 лева.

Представена е фактура № 27/19.09.2012г. с доставчик ЗП Р. Г. и получател ищцовото дружество са сумата от 336000 лева с вкл. ДДС, на посочено в същата основание „Царевица собствено производство, реколта 2012г.“ Представено по делото е платежно нареждане от 21.09.2012г., от което се установява, че на така посочената дата е осъществен паричен превод в размер от 312000 лева „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД по сметка на ЗП Р. Г., като основание е посочено фактура 27/19.09.2012г.

С обвинителен акт по ДП №182/2012г. по описа на ОД на МВР Търговище е повдигнато обвинение срещу ответниците К., К., Е. и И..

С присъда № 569/21.11.2017г., постановена по НОХД № 175/2016г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, подсъдимият К.К. е признат за невинен за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.

209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК във връзка с противоправно деяние извършено за времето от 14.08.2012г. – 17.08.2012г., с което е причинил на „Агрис България“ ООД имотна вреда в размер на 320400 лева, като и за периода 14.09.2012- 21.09.2012г., с което е причинил на същото дружество имотна вреда в размер на 312000 лева.