Решение № 5061 от 05.07.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …… гр. София, 05.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Евдокия

– Мария Панайотова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 10566 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С.Н.П. против З. „Л.И.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Ищецът С.Н.П. твърди, че на

13.08.2013 г., около 13.30 ч. брат му М.Н.П. е управлявал мотоциклет „Сузуки“, рег. № ******по път І-5, когато на км.

231+400 се блъснал в неправилно предприемащия маневра завой товарен автомобил „ДАФ“, с рег. № ******и прикачено ремарке. В резултат на ПТП М.П. починал. Твърди, че водачът на товарния автомобил бил признат за виновен с Присъда №

60/27.11.2014 г. по н.о.х.д. № 424/2014 г. по описа на ОС Стара Загора. Ищецът поддържа, че бил близък с единствения си брат и загубата му причинила скръб, болки и страдания. Твърди, че отговорността на виновния водач И.И.е била предмет на застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответното дружество с полица № 22113000280127. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие – 13.08.2013 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че не е налице основание за присъждане на обезщетение на ищеца, тъй като не е от кръга на лицата, на които безусловно е дължимо, поради което оспорва, че е лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както и че търпи продължителни болки и страдания.

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият се е движел със скорост над разрешената. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

С Присъда № 60/27.11.2014 г. по н.о.х.д.

№ 424/2014 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора И.Ц.И.е признат за виновен в това, че на 13.08.2013 г. в землището на гр. Стара Загора по път І-5 на км.

231+ 400 при управление на моторно превозно средство влекач „ДАФ“ с рег. № ****** и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № ******в посока юг на север, е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1 – предприел маневра и преди започването й не се съобразява с положението и скоростта на движещия се след него мотоциклетист, чл. 25, ал. 1 – както и че не се е убедил, ме няма да създаде опасност за движещият се след него мотоциклетист и не е преценил неговото положение и скорост, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на М.Н.П. като деецът е избягал от мястото на местопроизшествието. Присъдата е влязла в сила на 31.05.2015 г.

Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, че видимостта на мотоциклетиста към товарния автомобил е била около 250 метра, като при движение с разрешената скорост от 60 км.ч, той е имал техническа възможност да предотврати произшествието.

Видно от препис – извлечение от Акт за смърт № 1270/14.08.2013 г., че М.Н.П. е починал на 13.08.2013 г.

Установява се от представеното Удостоверение за родствени връзки № 163/28.08.2013 г., че М.Н.П. е брат на ищеца С.Н.П..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Б.С.. В показанията си свидетелят установява, че познава М.и С. ***. Постоянно били заедно.

Впоследствие тримата започнали да работят тримата. Братята започнали да работят заедно след като М.се уволнил от казармата. По – късно към тях се присъединил и свидетелят. Първоначално работели заедно в един голям автокомплекс, където братята работели в тяхно хале. После се отделили. Двамата братя имали много добри отношения, не е имало спорове, скандали. Разбирали се добре. Работели по цял ден заедно.

Извън работата също се събирали. Те имали нормални братски отношения. Били задружни. Имали си пълно доверие. Не можели един без друг. Един ден М.отишъл за части до Стара Загора и се забавил доста време. Започнали да го търсят и не можели да се свържат. Звъннали на човека, при който М.отивал и разбрали, че близо до склада за части е станал инцидент. В този момент свидетелят бил в сервиза със С.. Имало клиенти. Когато се обадили на С. по телефона, свидетелят разбрал, че е станало нещо неприятно. С. побледнял, изпотил се. Свидетелят извикал на близкия до него приятел да го хване, че нещо му става. Дали му вода.

Седнал, успокоил се и казал, че този инцидент е станал с брат му и трябва да отиде в Стара Загора, за да го разпознае. Заедно с него отишъл друг техен приятел. След това С. бил в много тежко състояние. Не можел да обясни какво е видял в болницата. След инцидента С. се променил, затворил се. Брат му много му липсва, тъй като движел финансовите и документалните работи в сервиза, но не само заради това, а защото винаги си помагали. Били като едно цяло. Заедно помагали на майка си, която била доста време на легло.

Не се спори по делото, че между З.Л.И. АД и собственика на товарен автомобил „ДАФ“, с рег. № ******е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № 22113000280127, по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 от

Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от И.Ц.И.в резултат, на което е починал М.Н.П.. Механизмът на ПТП, смъртта на М.П. и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства. По делото е приета и Присъда по н.о.х.д. № 424/2014 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, която е влязла в сила и с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд относно извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него, характерът и размера на вредите, причинени от престъплението. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените неимуществени вреди, в резултат на престъплението не са включени в предмета на доказване в наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез допустимите от ГПК ред.

С оглед въведените с исковата молба твърдения и въз основа на събраните по делото доказателства, както и с оглед установената с Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г., Постановление № 2/1984 г. задължителна съдебна практика следва да се приеме, че С.Н.П. не е от кръга на лицата, по отношение на които е прието, че могат да претендират вреди от смъртта на М.П. без да е необходимо установяване на допълнителни обстоятелства, тъй като той е неин внук. Независимо от това и с оглед задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС С.Н.П. е легитимиран да претендира обезщетение за причинени в резултат на смъртта на брат си. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между починалия и ищеца е съществувала дълбока емоционална връзка и от неговата смърт търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото доказателства се установява, че между С.П. и брат му е била създадена именно такава връзка. Двамата са били ежедневно заедно, работели са заедно, имали са общ бизнес. Помагали си взаимно, а така също помагали на майка си.

Установя се, че отношенията между тях са били изградени въз основа на взаимно уважение, грижа и подкрепа. Съдът намира, че установената връзка между тях е била по-дълбока от обичайната и традиционна за българското семейство привързаност между братя. Съдът приема за установено, че в резултат на смъртта на брат си, ищецът е търпял и търпи душевно страдание, което може да бъде обезщетено съгласно тълкуването, дадено с цитираното Тълкувателно решение.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на товарен автомобил „ДАФ“, с рег. № ******е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че починалият при процесното ПТП е брат на ищеца, с който те са имали изградена трайна и дълбока емоционална връзка. Следва да се отчете, че двамата са били ежедневно заедно, помагали са си. От значение е и тежкото емоционално състояние на ищеца след ПТП, който много тежко е приел смъртта на брат си, което страдание се е утежнило от обстоятелството, че е следвало да разпознае брат си след катастрофата. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на брат, с когото е установена дълбока и трайна емоционална връзка, е много тежка загуба, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищеца, то следва да се приеме, че справедливото обезщетение е в размер на по 50 000 лева.

При определяне на размера на дължимото обезщетение не намира приложение разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.), с която е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица (по ал.4 на чл. 493 а от КЗ), между които попадат внуци и възходящи от втора степен. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) Съгласно § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) към случая е приложима част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г. ), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) от Кодекс за застраховането е приложим само по отношение на ПТП, настъпили при действието му по застраховки, сключени след 01.01.2016 г.