Решение № 12982 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12982 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря Б.ХР.Р. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110160547 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу ЗД „Е.“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 600 лева, частично от 1318,29 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“, ведно със законната лихва от 08.11.2022 г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди, че на 19.05.2022 г., в гр. София, на територията на Централни софийски гробища, по една от алеите в посока изхода на гробищния парк е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „С.Л.“ с рег. № ******, който движейки се с несъобразена скорост като навлиза в кръстовище на алеи, в резултат на което по негова вина реализира ПТП с навиращия се в кръстовището автомобил "С.С." с рег. № ******** . Към момента на настъпване на произшествието гражданската отговорност на водача на л.а.

„С.Л.“ с рег. № ****** е застрахована при ответника, a по отношение на л.а.

„Сузуки С“ с рег. № ******** е действал договор за имуществено застраховане „Каско +“, по който ищецът е застраховател. Твърди, че изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 1303,29 лв., вследствие на което се е суброгирал в правата на увредения срещу причинителя на вредата. С оглед изплатеното застрахователно обезщетение изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата 1318,29 лева, включваща стойността на заплатеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, но последният отказал да извърши плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач. В условията на евентуалност твърди съпричиняване между водачите на двата автомобила.

1

Сочи, че определеното и изплатено застрахователно обезщетение е в завишен размер. Твърди, че не са представени доказателства, че превозното средство, застраховано при ищеца, е отремонтирано и претендираният размер с исковата молба е равен на стойността на ремонтните дейности. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл. 411 КЗ.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, а именно – вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е сключена при него и ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца, както и да докаже обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване (в т. ч. че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на ЗДвП, както и че с това си поведение е допринесъл за настъпване на вредите).

В настоящия случай с изрично определение на съда от 28.07.2023 г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че лекият автомобил марка „С“, модел „Леон“, с рег. № ****** е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;.

С протоколно определение от 23.10.2023 г. е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че между „ДЗИ-О.З.“ ЕАД и собственика на лек автомобил марка „С.“, модел „С“ с рег. № ********, към датата на процесното ПТП, а именно 19.05.2022 г., е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско ; както и че сумата от 1318,29 лв. е изплатена от страна на ищеца като застрахователно обезщетение за процесното ПТП на собственика на лек автомобил марка „С.“, модел „С“ с рег. № ********

Основният спор между страните се свежда до механизма на ПТП, респ. дали поведението на всеки от двамата водачи се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие и вредите от него, по който въпрос съдът намира следното:

От представената комбинирана застрахователна полица № 44012221300951/20.01.2022 г. се установява, че лек автомобил „С.С.“, рег. № СВ4208 СХ, собственост на Б. Г. – Радкова, е застрахован по застраховка „Каско +“, клауза „Пълно Каско“, при „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с период на застрахователно покритие от 21.01.2022 г. до 20.01.2023 г.

От представената от ОП „Гробищни паркове“ справка се установява, че максималната разрешена скорост на територията на гробищния парк, в който е настъпило процесното ПТП, е 20 км./ч., а регулирането на движението е на 2 принципа „предимство на дясно стоящия“.

От приетото заключение по САТЕ се установява, че на 19.05.2022 г., около 13,00 ч. лек автомобил „С.С.“, рег. № ********, се движи по алея на територията на Централен гробищен парк София и в района на парцел № 32 водачът предприема маневра за преминаване през кръстовище с друга алея. В същия момент, на същото кръстовище, от дясно по алеята се движи лек автомобил „С.Л.“, с рег. № ******, като в средата на кръстовището траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях.

Вещото лице посочва, че щетите по лек автомобил „С.С.“, рег. № ********, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 19.05.2022 г. произшествие.

От САТЕ се установява още, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „С.С.“, рег. № ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 2533,34 лева.

От сравнението на опасната зона (8,91 метра) на лек автомобил „С.Л." и отстоянието му от мястото на удара (6,53 метра) в момента, в който водачката е имала възможност за пръв път да забележи лек автомобил „С.", вещото лице по допълнителната САТЕ прави извод, че дори и при 20 км/ч, водачката не е имала взможност да предотврати настьпването на произшествието. Вещото лице установява, че водачката на лек автомобил „С.Л." е имала взможност да забележи лек автомобил „С." на около 9,39 метра, ако се е движила с 35 км/ч и на около 6,53 метра, ако се е движила с 20 км/ч. От допълнителната САТЕ се установява, че и в двата случая опасната зона на лек автомобил „С" е поголяма от отстоянието от мястото на удара и водачката не е имала техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието. Вещото лице посочва, че лек автомобил „С.С." е навлязъл първи в кръстовището, като дори и при движение със скорост 35 км/ч на лек автомобил „С.Л.", лек автомобил „С.С." отново би навлязьл пръв в кръстовището. От допълнителната САТЕ е видно, че за пръв път водачката на лек автомобил „С.С." е имала възможност да забележи лек автомобил „С", когато превозното средство се е намирало на 2,65 метра от мястото на удара.

При изслушването на заключението по ДСАТЕ вещото лице Й. уточнява по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, че и двамата водачи при установените скорости /около 25-35 км./ч. за л.а. „С“ и около 15 км./ч. за л.а. „С.“/ е нямало как да предотвратят удара, защото има ограничаване на видимостта и за двамата водачи от разположените между двете алеи, храсти и висока растителност. Отново при изслушването на заключението по ДСАТЕ вещото лице посочва, че хиротетично ако водачът на лек автомобил „С.“ беше спрял преди да навлезе в кръстовището, той би могъл да забележи другия автомобил.

Съдът дава вяра на приетото заключение като намира същото за обективно, достоверно и убедително. Същото в достатъчна степен е взело предвид, както приложените към делото снимкови изображения, така и показанията на разпитаните свидетели, които са и непосредствени участници в застрахователното събитие.

Разпитана пред СРС като свидетел водачът на МПС „С.С.“– Б. Г. излага, че си помня, че през 2022 г. управлявала МПС марка „С.“, с което участвала в ПТП на Софийски 3 централни гробища. Посочва, че на излизане от гробищни парк се насочила към крайната алея за изход. Алеите за вход и изход били на различни места. Не се движила по главната алея, а по една от малките алеи, водеща към главна алея, извеждаща автомобилите от гробищния парк. Движела се с много ниска скорост, когато управляваният от нея автомобил бил ударен от друг автомобил много неочаквано. Не си спомня марка, модел, цвят на другото МПС. Другият автомобил се движел по друга алея, успоредна на главната и то с много висока скорост, тъй като се появил изневиделица и я ударил в предната дясна част. След ПТП предната дясна гума на автомобила на свидетелката била така изкривена, че колата не била в движение. След ПТП трябвало да се извика репатрак, за да може да се изкара колата на Г., която не била в състояние да се движи на собствен ход. Свидетелката твърди, че преди да влезе в кръстовището, се огледала наляво и надясно, тъй като имало много храсти и нямало голяма видимост. Инцидентът настъпил в кръстовище на две алеи. Свидетелката вече била застъпила на самото кръстовище, тъй като другият автомобил я удари в предното колело. Жената, която управлявала другия автомобил, помолила да не вика полиция. Единия от служителите на гробищния парк, извикал репатрак и автомобилът на Г. бил откаран в сервиз към Драгалевци, който другата водачка посочила. Другата водачка написала в двустранния констативен протокол, че се признава за виновна. Заявила на свидетелката, че бързала. Г. уточнява, че свидетелят, отбелязан в протокола, не е бил с водача на другия автомобил.

Той бил там, на място, той извикал репатрак. Г. твърди, че нямала възможност да предприеме действия за предотвратяване на ПТП-то, защото другият автомобил се появил внезапно. Когато бяла на кръстовището, отдясно на нея дошъл другият автомобил. Нямало знаци на мястото. Г. твърди, че през цялото време се оглеждала и се движела съвсем бавно - с 10-15 км./ч., Разпитана като свидетел водачката на л. а. „С.Л.“ Н. Б. излага, че си с помня за ПТП от м. 05.2022 г. с този автомобил на територията на гробищния парк.

При приближаване на кръстовището, където станало ПТП, предмет на настоящото дело, Б . видяла, че от лявата страна на напречната алея излиза лек автомобил. Предприела необходимите действия за спиране и предотвратяване на ПТП - натиснала спирачка, даже съединител и зави ла надясно, за да може да се избегне удара. Излага, че ПТП настъпило малко след кръстовището, като автомобилите са влачили известно време след това.

Свидетелката творди, че се движила 30 - 40 км./ч., но не повече В момента на ПТП -то нямало кола непосредствено преди или след тях, бяхме сами.

Свидетелката излага, че не може да каже със сигурност на колко метра възприела другата кола, но когато я видяла веднага натиснала спирачка.

Посочва, че е шофьор с 20 г. стаж. Сочи, че П Т П настъпило малко извън кръстовището, в дясната страна. На другия автомобил Б. се намирала от дясната страна, т.е. той й се намирал от лявата страна. Когато настъпи удара и двата автомобила били в движение, защото не свидетелкат успяла да спра напълно неината кола. Другият автомобил също бил в движение. Другата кола към момента на удара била преминала цялото кръстовище или почти била преминала цялото кръстовище и към напречната алея станал удара, към дясната страна. Когато Бряун забелязала другият автомобил, когато той навлизал в кръстовището, защото в алеята, по която Б. се движила, имало видимост от единия до другия край, но в напречните алеи видимост нямало, защото имало дървета, паметници. Свидетелката посочва, че за да се види, какво се случва в напречната алея, трябвало да се приближиш почти до самата нея. Между алеята, от която дошъл другият автомобил, и алеята, по която се движила Б. нямало визуална връзка, нямало пряка видимост.