Решение № 83 от 24.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20242000500045 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на В. Д. Г., ЕГН **********, от град Ч., ж. к. „Мл.“, бл. 2, вх. А, ет. 4, ап. 13, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Пловдив, бул. „М.“ №93 против решение № 1215 от 22.11.2023 година, постановено по гражданско дело № 215/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена исковата и претенция против „Д. - О. з.“ ЕАД, със седалище град София и адрес на управление район „Тр.“, бул. „В.“ 89Б, ЕИК *********, представлявано заедно от К. Хр. Ч. и Б. Анг. В. да бъде осъдено същото да и заплати сумата от 90 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.11.2019 година до окончателното и плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат и С. Д.

Д., загинал при ПТП на ***** година, за което вина носи шофьорът на автомобил, застрахован при ответника.

Поддържат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, както и че е налице пропуск на съда да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната връзка. Сочи 1 също така, че съществува несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната истина.

Твърди се, че съдът правилно приел, че е налице осъществяване, от страна на застрахованият при ответника водач, на фактическия състав по чл.

45 от ЗЗД и застрахователят дължи обезщетение за причинените вреди на ищцата, покривайки отговорността на виновния водач по силата на сключения застрахователен договор. Неправилно, обаче счел, че ищцата няма материална легитимация предвид недоказаността на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания, съобразно изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по търг. дело № 1/2016 година, ОСНГТК.

Сочи, че установените в процеса, развил се пред окръжния съд факти и обстоятелства дават основание да се приеме за правилна тезата, че в него е установено наличието на такава връзка и това, че въззивницата търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Връзката между нея и брат била много по-дълбока от обичайните отношения между такива родственици. В резултат на това при тях били налични очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.

Между близнаците съществувала трайна и дълбока емоционална връзка.

Поради конкретни житейски обстоятелства и превратности привързаността между тях станала толкова силна, че смъртта на С. причинила на В. морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Между тях била налична не само формалната връзка на родство, което именно давало основание на ищцата да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

За да обоснове извод за неоснователност на предявения иск, съдът се позовал на факта, че за доста голям период от време, починалият брат на ищцата изчезнал, като за период от седем години същият бил в неизвестност за нея. Действително, при евентуално наличие на изключителна връзка между сестрата и брата, изчезването му без уведомление за такъв период от време било лишено от логика и не можело да намери обяснение. Това, обаче, че 2 починалият бил странник и имал постъпки в отклонение на общоприетото за логично и правилно, не налагало извода, че сестра му не страдала изключително много за него и същевременно не подкрепяло тезата за липса между тях на изключителна близост и силна привързаност. Наистина имало моменти, в които всички загубвали връзка със С..

Игнорирани били свидетелските показания, според които десетилетия наред единственият близък човек, който имал починалия била именно неговата сестра. Връзката им била повече от близка, въпреки странностите в характера на брата и струпалите се през годините беди и негативи. Когато той искал да подреди живота си и изведнъж се оказал излъган, единственият човек, който можел и действително му помогнал била сестра му. Въпреки, че вече имала семейство, живеела със съпруга си и с двамата си сина, тя го приютила в дома си. Те живеели заедно две-три години, защото той бил в много тежка психическа криза, предвид преживяното. Освен това, ноторно известен бил факта, че между близнаци, каквито били ищцата и починалия, съществувала изключително близка връзка.

Поради прекомерната им близост и особеност на връзката им, единствено сестрата-близнак страдала неимоверно от това и го търсила истински и с постоянство. Именно В. чувствала, че той е жив, въпреки, че останалата част от близките й предполагали, че с него е станало нещо много лошо. Тя била тази, която отказвала да приеме, че нещо му се е случило и няма да се появи отново в живота й. Тя била човекът, който при завръщането му истински се развълнувал и била щастлива от това.

Навремето ищцата дала къщата им в М. на някакви хора да я стопанисват. След като братът-близнак се появил и станало ясно, че иска да живее в тази къща, тя с радост се съгласила. Той отишъл да живее там, а сестра му изключително много му помагала. Когато брата работел в К., В. била щастлива, защото възстановили отношенията си отново, чували се постоянно. Всичко това говорело за изключителност на връзката, чувствата между тях и отношенията помежду им.

Предвид това, че вследствие на инцидента С. прекъснал контактите със сестра си и няколко дни тя не могла да осъществи връзка с него, отишла в селото, за да види какво се случва. Там констатирала, че няма никой в къщата. Написала бележка на брат си, намерила съседи, разпитвала за него.

3

Узнала, че заминал и не се върнал. От полицията разбрала за случилото се с брат й и това бил най-драматичния за нея момент.

След като загубила брат си, ищцата отказвала да повярва, че това е безвъзвратно. Мислела си, че след като тъкмо била възстановила връзката с него, не можела така да го изгуби. Отслабнала рязко и изведнъж. За нея тази загуба била дълбоко несправедлива и неприемлива. Тя плачела и отказвала да приеме, че отново била изгубила брат си.

Всичко така изложено сочело, че в процеса била доказана активната материално-правна легитимация на ищцата, респективно, че предявените искове като основателни следва да се уважат. Отправя поради това искане обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва за забава.

Препис от така депозираната въззивна жалба е бил изпратен на ответната страна с указание за възможността в посочения срок да депозира писмен отговор. Такъв е постъпил от нея, като със същия е изразено становище за нейната неоснователност. Излага се становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Същото е мотивирано, постановено след цялостното и пълно изследване и обсъждане на събраните в хода на делото доказателства. Твърди несъстоятелност на възраженията на въззивника за неправилност на съдебния акт.

Изтъква се, че не могат да бъдат споделени изложените във въззивната жалба аргументи и доводи, че е налице изискването „изключителност“ в отношенията, съществували между ищцата и починалия й брат и съответно в степента на изживените от ищцата морални вреди вследствие неговата смърт. В нея се говорело от една страна за „близки“ отношения между преживялата сестра и починалия брат, от друга за „възстановена“ връзка.

Последното от своя страна предполагало, че същата е била прекъсната, т. е. в даден момент от живота на двамата те въобще не са имали отношения по между си, а още по-малко близки. Това обстоятелство напълно изключвало „изключителността“ в отношенията между сестра и брат по смисъла на ТР №1/2016 година на ОСГНК на ВКС.

4

Съгласно същото, правото на лицата, извън посочените в Постановление № 4/1961 година и Постановление на №5/1969 година да получат обезщетение не било абсолютно. То следвало да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Най-близките на починалия по смисъла на двете постановления се ползвали с право на обезщетение поради естеството на съществувалата житейска връзка, наличието на която правела логично предположението, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата. За останалите лица, извън посочените в тези две постановления на ВС, било необходимо наличие на изключителни и особени, специални основания за присъждане на обезщетение.

Първоинстанционният съд правилно приел, че в случая липсват конкретни житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали причина между брата и сестрата-близнаци да се е породила изключителна близост, съобразно събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Събраните гласни доказателства не установявали съществуваща между тях приживе силна привързаност, изключителна близост и топли отношения. В производството не се установили твърденията, че ищцата тъжи несравнимо и неутешимо и до настоящия момент.

Не било установено по делото отношенията между ищцата и починалото лице да са се характеризирали с проява на близост, взаимно уважение, привързаност и обич, както и че тя се е грижила за него. Напротив, двамата не били поддържали отношения с години, дори за ищцата не било известно местонахождението на брат и за много дълъг период от време, през който дори не общували. Същевременно, основателността на иска предполагала доказването на родствена връзка, характеризираща с изключителност и излизаща извън рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра, което не било налице в случая.

Сочи се, че по така изложените доводи въззивната жалба е неоснователна, а постановеното съдебно решение правилно, законосъобразно, 5 справедливо, съответстващо на събраните в хода на делото доказателства и установените обстоятелства, както и на съдебната практика. Отправя се поради искане тя бъде оставена без уважение, първоинстанционното решение потвърдено, както и на въззиваемия да бъдат присъдените сторените от него в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Установява се от доказателствения материал по делото, че на ***** година в град К., община Поморие, около 19.40 часа, на регулирано кръстовище със светофарна уредба, образувано от ул. „Ч. м.“ и ул. „Ст. п.“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Нисан“, модел „Патфайндър р-51“ с рег. № ********Р, от страна на К. Хр. С. са били нарушени правилата за движение по пътищата, като същият е управлявал автомобила със скорост от 51.80 км/ч при разрешена скорост за движение от 40 км/ч в пътния участък и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. Д., като след деянието направил всичко, зависещо от него за окозване помощ на пострадалия.