Решение № 347 от 23.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Пловдив, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330205703 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. Х. срещу Наказателно постановление № 22-0432-001367/29.09.2022 г., издадено от А.Р.С. – ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение за по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка. Твърди да не е уведомяван от сектор „Пътна полиция“ – Пловдив за прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил. Поддържа деянието да не е извършено умишлено. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. С. Х., с пълномощно по делото, като и двамата поддържат жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира фактическата обстановка за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно 1 заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от М. С. Д., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 07.10.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 11.10.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 03.02.2022 г. бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, по силата на който жалбоподателят М. С. Д. придобил в собственост лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***.

До 04.04.2022 г. жалбоподателят Д. като нов собственик на автомобила „Дачия Логан“ с рег. № *** не го представил в сектор „Пътна полиция“ за извършване на пререгистрация.

На 07.04.2022 г. в автоматизираната информационна система АИС-КАТ било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***. За тази принудителна административна мярка не било допуснато предварително изпълнение, нито актът бил съобщен на жалбоподателя.

Към 03.08.2022 г. срокът за обжалване на принудителната административна мярка все още не бил изтекъл, а и не бил започнал да тече, поради което тя не била влязла в сила. На същата дата в гр. Пловдив, по бул.

„Никола Вапцаров“ жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***. По същото време свид. П. Р. А. – ***, изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение. В 15:42 часа на 03.08.2022 г. жалбоподателят Д., докато управлявал лекия автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, бил спрян за проверка от свид.

А. на бул. „Никола Вапцаров“ до № 3 . В хода на проверката свид. А. установил, че автомобилът „Дачия Логан“ с рег. № *** бил със служебно прекратена регистрация. На място свид. А. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 610365 срещу жалбоподателя Д., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. П. Р. А.. От тях се установяват мястото на извършване на нарушението, авторството на деянието от страна на жалбоподателя, както и че регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е била прекратена към момента на проверката. Показанията на свид. А. се ползват с доверие от съда, тъй като са проверени по делото и намират подкрепа в събраните писмени доказателства. В показанията си свидетелят възпроизвежда свои непосредствени възприятия като очевидец.

Свидетелските показания се ценят и за добросъвестно дадени от незаинтересовано по делото лице.

От писмо с вх. № 91365/15.11.2022 г. от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 7 от делото) и справка от АИС-КАТРегистрация (лист 8 от делото) се установява, че на 03.02.2022 г. е регистриран договор за покупко-продажба на МПС „Дачия Логан“ с рег. № *** с купувач жалбоподателя Д., а на 07.04.2022 г. след непредставяне на превозното средство от жалбоподателя за извършване на пререгистрация в сектор „Пътна полиция“ регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя М. С. Д. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № *** и с налични 33 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на 03.08.2022 г. в 15:42 часа в гр. Пловдив, по бул. „Никола Вапцаров“ до № 3 жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***.

Доказва се, че към тази дата жалбоподателят е собственик на автомобила, като правото на собственост е прехвърлено на 03.02.2022 г. Доказва се и че към датата на управлението на автомобила в автоматизираната информационна система АИС-КАТ е отбелязано прекратяване на регистрацията на този автомобил. За това отбелязване се установява по делото да е извършено на 07.04.2022 г.

Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай деянието, осъществено от жалбоподателя Д., е несъставомерно от обективна страна, тъй като към датата, приета за момент на извършване на нарушението, все още не са били настъпили правните последици по 3 прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***. Прекратяването на регистрацията, включително в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, представлява принудителна административна мярка, която от своя страна е индивидуален административен акт. Този административен акт в пряко нарушение на забраната по чл. 90, ал. 1 от АПК е изпълнен преди да са изтекли сроковете за неговото оспорване.

Относно правната природа на служебното прекратяване на регистрацията на МПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП има формирана последователна практика на Върховния административен съд – Определение № 2785 от 01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 на ВАС; Определение № 14092 от 16.11.2020 г. по адм. д. № 9510/2020 на ВАС. Изведените указания по приложението на относимите правни норми от ЗДвП и от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. са възприети и от касационната инстанция – Решение № 160 от 26.01.2021 г. по к.а.н.д. № 3303/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 265 от 09.02.2023 г. по к.а.н.д. № 3157/2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, съгласно които прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП представлява принудителна административна мярка (ПАМ), по отношение на която не е допуснато предварително изпълнение, поради което към посочената в наказателното постановление дата регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС не е прекратена и липсва съставомерно деяние, осъществено в нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната (чл. 143, ал. 2 от ЗДвП). В изпълнение на това си правомощие министърът на вътрешните работи е издал Наредба № І-45/24.03.2000 г.

Тъй като регистрацията и ползването на моторни превозни средства е предмет на специален режим, компетентни да извършат регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства са органите, установени по реда на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП – в чл. 2 от Наредба № І-45.

В настоящия случай регистрацията на процесния автомобил е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която разпоредба служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Служебното прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство 4 се извършва от служители от звената „Пътна полиция“ в съответните ОД на МВР или Столична дирекция на вътрешните работи. Посоченият в чл.143, ал.15 от ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията – чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в правната норма предпоставки, а именно неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок от придобиването. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната информационна система.

Следователно налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК.

Не е необходимо законодателят винаги да предвижда издаването на „нарочен“ акт, за да се направи извод, че дадено властническо волеизявление, с което се засягат права на гражданите, е индивидуален административен акт.

Ако акт липсва, то следователно липсва и волеизявление на органа, а ако такова волеизявление не е направено, то напълно неясно остава на какво правно основание органът ще извърши отбелязването в автоматизираната информационна система.

Независимо, че в ЗДвП и в Наредба № І-45/24.03.2000 г. не е посочено изрично, то по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство подлежи на обжалване пред съда, като по този начин се гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна защита.

Доколкото е налице индивидуален административен акт – волеизявление за служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил, то съществува и правен интерес от оспорването му.