Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 24.03.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1661/2025
Вид
Решение № 213
Подписан
24.03.2026
В сила
27.05.2026
Състав
Габриела Тричкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 22, параграф 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Благоевград, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101661 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „СТИК КРЕДИТ” АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., чрез адвокат Т. Н. против К. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б..

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата за която е издадена Заповед за изпълнение № 295/11.03.2025 година, по ч.гр.д. № 595/2025 година по описа на Районен съд Благоевград, а именно 800.00 лева, представляваща неизплатена чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 695564, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 695564/18.04.2024 година, по реда на ЗПФУР, по силата на който „Стик Кредит“АД е предоставило на К. М. кредит в размер на 800,00 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 36% на 1 вноска с падеж 18.05.2024 година. Неразделна част от договора е погасителен план, в който е посочена вноската за погасяване на кредита.

Твърди се, че след усвояването на главницата кредитополучателят не е изпълнил задължението си и не е платил дължимата вноска по договора за кредит на датата на падежа, както и към настоящия момент не е извършил никакви плащания.

Ищецът в исковата молба описва цялата процедура по сключването на договора за кредит по реда на ЗПФУР. Твърди се, че заемодателят е потвърдил сключването на договора за заем, като е изпратил на посочения от заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 695564, заедно с погасителен план към него и Общи условия, приети от заемополучателя.

Твърди се, че договорът за заем е влязъл в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемополучателя на 18.04.2024 година, като ищцовото дружество е предоставило заемната сума по договора чрез превод на касите на Изипей.

На следващо място се твърди, че на 10.03.2025 година ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д № 595/2025 година по описа на РС Благоевград, по което е 1 издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираната с исковата молба главница от 800 лева, като в останалата част заявлението е отхвърлено от съда с Разпореждане.

Към исковата молба са представени писмени документи.

С Разпореждане с рег.№ 2356/27.06.2025г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Съобщението, ведно с книжата по делото е връчено на ответника по имейл, като на 09.10.2025 г. е потвърдено получаването.

Видно от данните по делото в законоустановеният едномесечен срок не е депозиран писмен отговор от страна на ответника.

С Определение № 2195/02.12.2025г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законният представител, не се представлява. С писмено становище се поддържа подадената искова молба, като по същество е направено искане депозираната искова молба да бъде уважена като основателна и доказана. Претендират се сторените разноски с приложен списък по чл.

80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, явява се лично, като в проведеното съдебно заседание на 15.01.2026 година не оспорва сключването на договора за кредит, както и, че дължи сумата от 800 лева. Не оспорва получаването на сумата, като твърди, че я усвоил изцяло.

По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 595/2025 г. по описа на Районен съд - гр.

Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като съдът с Разпореждане № 886/11.03.2025 година е отхвърлил заявлението, подадено от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, срещу длъжника К. К. М., ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: - 24, 00 лв. /двадесет и четири лева/ възнаградителна лихва за периода от 18.04.2024 година до 18.05.2024 година;- 216, 00 лв.

/двеста и шестнадесет лева/ - договорна неустойка за периода от 21.04.2024 година до 18.05.2024 година и е постановил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за следните суми:

- 800 лв. /осемстотин лева/ - главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 695564, сключен на 18.04.2024г. между „Стик Кредит“ АД и К. К. М., ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 10.03.2025 г. до окончателното изплащане; 19, 23 лв. /деветнадесет лева и двадесет и три стотинки/ - заплатена държавна такса; 184, 62 лв. /сто осемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ заплатено адвокатско възнаграждение Въз основа на постановеното Разпореждане е издадена Заповед № 295/11.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за цитираните в разпореждането суми.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, като с Разпореждане от 21.05.2025г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок. Съобщението е връчено на заявителя на 21.05.2025 година.

2

Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК на 21.05.2025г., ищецът е депозирал на 23.06.2025г. настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата, присъдена с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 595/2025г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград.

Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.

Видно от съдържанието на представения към исковата молба Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 695564/18.04.2024г., сключен между „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 и К. К. М., ЕГН **********, на последния в качеството на кредитополучател е предоставен кредит в размер на 800 лева; лихвен процент по кредита 36%; ГПР - 42.58%; обща сума, дължима от потребителя - 824 лв.; срок за погасяване на първия транш - 30 дни; лихвен процент, който се прилага при просрочени задължения - 10%; обезпечения - поръчител или банкова гаранция.

Видно от представения Погасителен план към договора, кредитът следва да бъде погасен на една вноска с падеж 18.05.2024г., която включва: главница – 800,00 лв., месечна лихва 24,00 лв., вноска фиксирана – 824,00 лв.; неустойка - 216,00 лв., месечна вноска с неустойка в лева 1040 лева, вноска с неустойка в евро 531,74 евро.

Видно от приложения по делото договор за кредит, в чл. 17, ал. 1 от същия е уговорено, че потребителя се задължава в срок от три дни, считано от сключване на договора да предостави обезпечение по начина и реда регламентиран в договора, а съгласно чл. 27-29 от Договора е определен начина на формиране на дължимата неустойка.

По делото са приложени Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Общите условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащ отношенията между Стик-кредит АД и потребителите, както и електронна кореспонденция между страните.

От представената по делото справка за извършени плащания по кредита към 20.06.2025 година се установява, че ответникът не е извършвал плащания по процесния договор за кредит.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.

1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК- относно вземането за главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2025 година до окончателното изплащане на сумата.

Установителният иск е допустим, налице е правен интерес от предявяването му, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 595/2025г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 295/11.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК, като с Разпореждане от 21.05.2025 година съдът е указал на ищеца в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, предмет на заповедта. Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Уважаването на исковите претенции е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение, като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения - да установи проведено заповедно производство, да установи качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидни облигационни правоотношения, създадени между страните по процесния Договор за потребителски паричен кредит. Ищецът следва да докаже, че уговорената сума е била предоставена и усвоена от кредитополучателя, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница. Следва да докаже, че е настъпила забава в плащанията като кредитополучателя не е изпълнил 3 задълженията си на падежа, размер на претендираната главница;

Разгледан по същество, искът е основателен.

Относно валидността на процесния договор за кредит, съдът намира следното:

По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, с която е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото вземанията си срещу ответника ищецът основава на твърдения за предоставен кредит, като няма спор за това, че кредитодателят е правен субект, който предоставя кредит в рамките на своята търговска дейност то правоотношенията между страните по договора следва да бъдат разгледани при съобразяване императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит.В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта на исковите суми.

Правоотношенията между страните се уреждат от сключен договор за потребителски кредит, чиято регламентация се съдържа в Закона за потребителския кредит.