Решение № 4828 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4828 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110125460 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ДЕОЗ” АД, ФР Г против „ЛИ“ АД, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл.411 от КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 2386.59 лв. представляващ регресно вземане за платено обезщетение по щета №************, и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 735.99 лв. за периода 11.01.2023 г. – 06.05.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба.

Ищецът „ДЕОЗ” АД твърди, че на 29.07.2022 г. около 13:50 часа на републикански път II – 11 /гр.М-гр.О/ на км. ****+***, е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил „ОЗ” с рег.№ *********, и втори участник лек автомобил „ОАкСТ”, с немски рег. № *****, който бил ударен от неправомерно навлезлия в насрещното движение друг участник. Вследствие на процесното ПТП били причинени вреди на лек автомобил „ОАкСТ”, с немски рег. № *****, определени като тотална щета, за който към момента на процесното ПТП има сключена имуществена застраховка при ищеца, който твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 15 059.89 лв. или 7 700 евро, след приспадане на сумата от 300 евро самоучастие Към ответника била предявена претенция в посочения размер, който платил сумата от 12673.30 лв. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е застрахована при ответника, който, след отправена покана за заплащане на платеното обезщетение, не заплатил претендираната сума в цялост. Поради това ищецът претендира доплащане на разликата в обезщетение в размер на 2386.59 лв., и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 735.99 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба. Претендира 1 разноски.

Ответникът „ЛИ“ АД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, обуславящи възникването на регресната му отговорност, но оспорва размера на вредите. Автомобилът към датата на ПТП бил на над 5 г. от датата на първата регистрация. Претенцията била удовлетворена извънсъдебно в размер равен на действителния размер на вредата. Ищецът не възразил по размера и не бил представил доказателства за извършен ремонт. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По довода за приложимото материално право.

Съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, българският съд е компетентен да разгледа предявените искове. По отношение на приложимото право следва да се съобрази вида и характера на процесното вземане. Задължението на застрахователя да покрие гражданската отговорност на застрахования по отношение на пострадалото лице произтича от договора за застраховка, сключен със застрахования, т.е. претендираното обезщетение не произтича от подлежащата на обезщетяване вреда, а от договорно задължение, поради което приложимото право следва да бъде определено в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения и по-конкретно чл. 7, §2. По изложените съображения се налага извод, че предмет на настоящия правен спор са договорни отношения, които се уреждат от българското право.

Източникът, който урежда тези отношения на национално равнище е Кодексът за застраховането и по-конкретно чл. 411 КЗ. Съгласно тази разпоредба, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.

По иска с правна квалификация чл.411 от КЗ.

Предмет на производството е иск с правна квалификация чл.411 от КЗ.

Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се 2 предполага; 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест за установяване на всички елементи от горния фактически състав в условията на пълно и главно доказване, с изключение на онези факти, за които е предвидена законова презумпция, а именно наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

В тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже правоизключващите, правонамаляващите и правопогасяващите си възражения, в това число, да проведе обратно доказване /което винаги трябва да е пълно/ досежно ползващата ищеца оборима презумпция за вината на делинквента.

По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът с доклада по делото е приел за безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „ОЗ” с рег.№ ********* е била застрахована при ответника, както и извършено плащане на сума в размер на 12 673.30 лв. от ответника на ищеца по процесната щета.

От представеното Застрахователно удостоверение за застраховка на моторно превозно средство се установява възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по отношение на МПС ОАкСТ”, с немски рег. № *****, собственост на Д.С.Г.. Обектът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза Пълно каско с 300 евро самоучастие, а периодът на действие е продължен от 1.7.22 г. до 31.12.22 г.

От приетите по делото писмени доказателства и изслушаната САТЕ се установява, че на 29.07.2022 г., около 13:50 часа, лек автомобил „ОЗ", с рег. № ********, се движи по Р.П.

II-** и в района на км ****+*** водачът губи контрол върху автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, вследствие на което реализира ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „ОАкСТ“, с немски рег. № *****. Това е видно от заключението на приетата по делото САТЕ и възприетия в него механизъм на ПТП, както и отбелязванията в протокола за ПТП, относно възприетите от длъжностното лице факти и изявленията на участниците в инцидента.

Така установените по делото факти обуславят извод, че ПТП е настъпило в следствие от поведението на водача на лек автомобил „ОЗ", с рег. № ********, който загубил контрол над управляваното от него превозно средство, навлизайки в насрещната пътна лента без да се съобрази с останалите участници в движението – движещия се насрещно по нея лек автомобил „ОАкСТ“. Според заключението на автотехническата експертиза щетите по автомобил „ОАкСТ“ са получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.

Видимите щети по превозните средства, отразени в протокола за ПТП са: за лек автомобил „ОЗ", с рег. № ****** - не се разчита от протокола; за лек автомобил „ОАкСТ“, с немски рег. № ***** - побитости по цялата лява част на автомобила. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в 3 протокола за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек автомобил „ОАкСТ“, с немски рег. № *****, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 29.07.2022 г. произшествие на Р.П. II-**. По делото е приложена сравнителна експертиза, в която са описани видът и степените на щетите, съгласувани от собственика на застрахования автомобил. Към датата на застрахователното събитие - 29.07.2022 г., процесният автомобил е бил в експлоатация приблизително 5 години считано от годината на първоначална регистрация - 04.2017 г. - съгласно приложените по делото документи.

Действителната стойност на процесният лек автомобил „ОАкСТ“, с немски рег. № ***** във ФР **********към датата на настъпване на застрахователното събитие е 7731,00 евро.

Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „ОАкСТ“, с немски рег. № *****, изчислена на база средни пазарни цени във ФР Г към датата на ПТП е 22 444,34 евро.

Стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС (22444,34 евро) надхвърля неговата действителна стойност (7731 евро) към дата на ПТП и в този случай е налице тотална щета на превозното средство. При тези данни съдът съобразява, че стойността на разходите за необходимия ремонт надхвърля законоустановената граница от 70% от действителната стойност на автомобила, поради което приема, че увреждането съставлява тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Затова дължимото обезщетение за вредите следва да се определи при условия на тотална щета, като същото е съизмеримо с действителната стойност на застрахованата вещ, намалена със стойността на запазените части, които не подлежат на обезвреда, защото с тях не се намалява имуществото на правоимащия, а остават като актив, от който може да бъде реализиран и паричен приход при продажбата им. От допълнителната САТЕ се установява, че действителната стойност на процесният лек автомобил „ОАкСТ“, с немски рег. № *****, към датата на настъпване на застрахователното събитие е 17 313 лв. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „ОАкСТ“, с немски рег. № *****, изчислена на база средни пазарни към датата на ПТП е 20 404,99 лв. Стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС (20 404,99 лв.) надхвърля неговата действителна стойност (17 313 лв.) към дата на ПТП и в този случай е налице тотална щета на превозното средство.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществено застраховане, размерът на дължимото застрахователно обезщетение при констатирана "тотална щета" - каквато в случая е констатирана и не е спорна, се определя по действителната стойност на вредата, като от дължимото обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените части. При определяне на застрахователното обезщетение за тотална щета, стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения автомобил да получи едновременно обезщетение от застрахователя в пълен размер и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Последните са "ползи от вредите", които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения. Метод за изчисляване на обезщетението в случаите на тотална щета не е закрепен в специални императивни правни норми, а се 4 извлича чрез тълкуване на общите правила за отговорността на застрахователя и прилагане на генералния принцип за недопускане на неоснователното обогатяване. В съдебната практика е възприето, че застрахователното обезщетение при наличие на тотална щета се определя като от действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се приспадне стойността на запазените части (Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г., III г. о., ГК; Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 392 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 66/2018 г., II т. о., ТК; Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО). Противното би довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице със стойността на материалите, които биха могли да се реализират като вторични суровини.