Решение № 22 от 17.02.2026, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Гражданско дело 566/2024
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- Хрисимир Максимов Пройнов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 164, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 8 · Закон за закрила на детето
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 125, ал. 3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. *** 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Н.а като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20243520100566 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от малолетния Д. К. К. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Д. О. Р. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, чрез адвокат Я. Д. Д. САК, ПРОТИВ ЗД „ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, представлявано от Й.Ц.Ц. и Е.С.И., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от причинените му от ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2024 г. – датата на сезиране на застрахователя, до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 21.05.2024 г., около 20:50 ч., в гр. ****, в посока от ул. ***“ към ул. „***, е настъпило пътнотранспортно произшествие. Лек автомобил марка „Смарт“, модел „***“, с регистрационен номер ***, управляван от С. В., ЕГН **********, е блъснал движещия се пред него велосипедист – ищеца Д. К. К.. Причина за инцидента била движението с несъобразена скорост и неспазването на необходимата дистанция от страна на водача на автомобила.
След инцидента Д. К. бил транспортиран в МБАЛ „***“ АД, където е приет със силни болки в главата, загуба на съзнание и наранявания по лявото бедро. Диагностициран е с мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на главата и охлузвания на лявото бедро.
Лечението включвало консервативна терапия, лекарствени средства и постелен режим.
Детето е било изписано на 27.05.2024 г. за продължаващо домашно лечение.
Твърди се, че вследствие на ПТП детето е изпитало значителни болки и страдания, както физически, така и психически. Претърпените травми са довели до главоболие, световъртеж, гадене и емоционални разстройства, които са повлияли негативно на ежедневието му и са причинили трайни притеснения и страхове.
Лекият автомобил бил застрахован със застраховка „***, със срок на валидност от 13.09.2023 г. до 12.09.2024 г.. На 26.06.2024 г. била отправена писмена претенция до застрахователя, но в рамките на законовия тримесечен срок нямало произнасяне по претенцията, с което ищеца мотивира правния си интерес за завеждане на настоящия иск.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
В отговора по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер, като твърди, че той е недоказан и неоснователен, поради което 1 следва да бъде отхвърлен.
Не се оспорва наличието на полица № *** за застраховка „****“ за лек автомобил марка „Смарт“, рег. № ***, със срок на действие от 13.09.2023 г. до 12.092024 г., както и че на 26.06.2024 г. пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенция, по която е образувана щета № ***, както и че тази претенция е отказана.
Оспорва се, че водачът на лекия автомобил С. В. И. е виновна за ПТП. Твърди се, че тя не е нарушила правилата за движение и не е допуснала нарушения на чл. 5, ал. 1 и 2, чл.
20 и чл. 23 от ЗДвП. Не се приема тезата, че инцидентът е причинен от несъобразена скорост и неспазване на дистанция. Посочва се, че ПТП е станало в градски условия, където хипотезата за несъобразена скорост е неприложима.
Твърди се, че пострадалото дете е на 8 години и е нарушило чл. 164, ал. 1 от ЗДвП, според който лица под 12 години нямат право да управляват велосипед по пътищата.
Липсата на предпазна каска също било фактор, довел до травмите на главата. Счита се, че ако детето е носило каска, уврежданията са щели да бъдат предотвратени или значително намалени. Възразява се, че родителите на детето не са изпълнили задължението си по чл.
125, ал. 3 от СК и чл. 8, ал. 8 от ЗЗДет за упражняване на надзор върху детето.
Ответникът твърди, че е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Счита се, че приносът на детето за инцидента е не по-малко от 80%, което обуславя намаляване на евентуално присъденото обезщетение съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Ответникът признава, че детето е претърпяло леки телесни увреждания, включително мозъчно сътресение и охлузвания на лявото бедро, но посочва, че лечението е било консервативно и кратко. Възстановяването било завършило успешно и не са налице трайни последици, при което претендираното обезщетение от 15 000 лв. било прекомерно и несъответствало на тежестта на уврежданията.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Д. Н., който пледира за уважаване на исковата претенция в пълния претендиран размер от 25 000 лв.
/след изменение на същата чрез увеличаването на иска с 10 000 лв./.
Представя подробна писмена защита, в която след анализ на доказателствената съвкупност по делото, изразява становище за доказаност на иска.
Претендират се разноски.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С..
Процесуалният представител на страната оспорва иска, като счита същия за недоказан, както по основание, така и по размер. Моли за неговото отхвърляне, алтернативно за отчитане на съпричиняване от страна на пострадалото лице, респ. неговите родители.
Претендират се разноски.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „****“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от ЗЗД или с иск по чл. 432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди.
В случая ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез прекия иск против застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „****“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква само ако преди това 2 ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но той не е платил в тримесечен срок, отказал е да плати, предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера му.
Нормата определя допустимостта на иска и това е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно.
Видно от представените по делото писмени доказателства, се установява, че на 26.06.2024 г. пред ответното застрахователно дружество „*** е била депозирана извънсъдебна претенция от името на ищеца Д. К. К., действащ чрез своя законен представител, чрез надлежно упълномощен адвокат, с която е поискано изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 20 000 лева и във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие е била образувана застрахователна щета № *** по описа на „***.
Към претенцията са били приложени писмени доказателства, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие и претърпените вреди.
От събраните по делото доказателства не се установява застрахователят да е определил и изплатил обезщетение в законоустановения срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца е налична възможност да предяви претенцията си пред съда.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява допустим.
За да бъде уважен искът с горепосоченото правно основание следва да бъде установено по безспорен начин, че към момента на претендираното увреждане е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „****” между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и че е настъпило застрахователното събитие-ПТП, вследствие на неправомерно поведение на застрахования; че от това са настъпили претендираните неимуществени вреди, техния вид и характер; причинно-следствената връзка между вредите и деянието на прекия причинител.
Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически състав води до неоснователност на исковата претенция.
Ответникът, носи тежестта да докаже правоизключващите си възражения, в т.ч. и че застрахования няма вина за настъпилото застрахователно събитие, както и твърденията си за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Ищецът Д. К. К., малолетен към датата на инцидента, е син на Д. О. Р. и К.С. К..
На 21.05.2024 г., около 20:50 часа, в гр. *** по ул. „Македонска“, в посока от ул. ***“ към ул. „***, ищецът се е движил с велосипед по пътното платно. По същото време по същата улица се е движил лек автомобил марка „Смарт“, модел *** управляван от С. В. И..
В района на ресторант „***“ е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което управляваният от С. И. автомобил е осъществил удар с велосипеда на ищеца, вследствие на което последният е паднал на пътното платно.
В резултат на инцидента ищецът е получил телесни увреждания, подробно описани в заключението на съдебно-медицинската експертиза, а именно: разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, мозъчно сътресение, охлузвания и кръвонасядания по тялото, включително в областта на гърба, поясно-седалищната област и лявата колянна става.
Вещото лице е приело, че е налице и краткотрайна загуба на съзнание непосредствено след инцидента, което съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Пострадалото дете е било прието по спешност в МБАЛ – *** АД, където е проведено болнично лечение, включително консултации със специалисти и образни изследвания. След изписването му е било назначено домашно лечение в режим на покой. Съгласно заключението на вещото лице, получените увреждания подлежат на пълно възстановяване, като най-продължителен е възстановителният период при мозъчното сътресение.
След подадения сигнал за настъпилото пътнотранспортно произшествие, на мястото са се отзовали компетентните органи, като е било образувано досъдебно производство № 11/2024 г. по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура – ***. В хода на разследването са извършени процесуално-следствени действия, включително оглед на 3 местопроизшествието и на участващото в инцидента моторно превозно средство, като констатациите от същите са обективирани в съответните протоколи и фотоалбуми, приобщени към доказателствения материал по делото.
Наказателното производство, образувано по повод процесното ПТП, е приключило със споразумение, одобрено от съда, по силата на което С. И., в качеството й на водач на лекия автомобил марка „Смарт“, модел *** е призната за виновна за извършеното престъпление.
В заключението на съдебно-автотехническата експертиза вещото лице е анализирало механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, като е приело, че същото е реализирано при контакт между управлявания от С. И. лек автомобил и велосипеда, управляван от пострадалото дете, при движение по пътното платно. Посоченият механизъм се намира в съответствие с данните от извършените огледи, свидетелските показания и установените по делото телесни увреждания.
Разпечатката съдържа 56 от 154 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e5adad5-7c43-44c2-913c-ebf658deb738