Разпореждане № 89664 от 06.06.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 89664 гр. София, 06.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Частно гражданско дело № 20251110113871 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление на „Ю.Б.“ АД против Б. П. Ж. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за а карта № МК9444/ 06.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 07.03.2025г., до окончателното плащане на сумата, сумата 1 685,50 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 02.02.2024г. до 27.02.2025г., сумата 744,36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.02.2024г. до 27.02.2025г., сумата 120,00 лева, представляваща разходи за нотариални такси за периода от 02.02.2024г. до 27.02.2025г , сумата 6418,90 лева, представляваща такси, от които сумата 2,60 лева- такса за залагания, сумата 1,68 лева- такса за SMS или други електронни съобщения, сумата 15 лева- такса за блокиране на карта/ кредитен лимит, сумата 6399,62 лева- обезщетение при надвишаване на кредитен лимит.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези– страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т.е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл.

411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

1

Съдът намира, че таксите за залагания, за SMS или други електронни съобщения, за блокиране на карта/ кредитен лимит, не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тези такси не се дължи никакво поведение, а изискуемостта им следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект тези вземания нямат характер на такса, тъй като не се дължат заради извършени разходи, а по същество служат като обезщетение за вреди. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва, за която по настоящото дело вече е издадена заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за ограничаване на вредните последици от забавата, преследва забранена от закона цел– потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

Относно претендирата такса за превишаване на кредитния лимит, следва да се посочи, че посредством същата се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част- за сумата 2,60 лева- такса за залагания, сумата 1,68 леватакса за SMS или други електронни съобщения, сумата 15 лева- такса за блокиране на карта/ кредитен лимит, сумата 6399,62 лева- обезщетение при надвишаване на кредитен лимит, следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 81730/ 07.03.2025г., подаьдено от „Ю.Б.“ АД против Б.

П. Ж. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на паричен документ по чл. 417 ГПК в частта засумата 2,60 лева- такса за залагания, сумата 1,68 леватакса за SMS или други електронни съобщения, сумата 15 лева- такса за блокиране на карта/ кредитен лимит, сумата 6399,62 лева- обезщетение при надвишаване на кредитен лимит, като неоснователно.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3