Решение № 1445 от 03.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1445 гр. Пловдив, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300101014 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.

Ищцата М. О. Й., ЕГН **********, с адрес с. ****, моли съда да постанови решение, с което да осъди А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес с. ****, да й заплати сума в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие **** на О.

Й. Й., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2022г. до окончателното заплащане. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ответникът, с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 227/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е признат за виновен за това, че на **** е причинил по непредпазливост **** на О. Й. Й., с ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди. Ищцата твърди, че починалият е неин баща, като същата търпи неимуществени вреди от неговата ****, подробно описани в исковата молба. Ищцата твърди, че между нея и баща й са съществували изключително близки отношения. Посещавала бащината си къща почти всеки ден, много споделяла с баща си, той й бил нейна опора, знаела, че винаги може да разчита на него, когато има нужда от помощ.

1

Ищцата твърди, че била в шок от внезапната смърт на баща си, изживяла силен стрес в резултат на неговата загуба, в първите дни се затворила в себе си и не разговаряла с никого, неговата смърт й причинила неутешима скръб и болка, болката й е нетърпимо силно, след случилото се започнала да страда от безсъние.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът оспорва размера на иска като прекомерно завишен и некореспондиращ с действителните болки и страдания, които са претърпени от ищцата. Оспорва тежестта и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания. Излага съображения, че претендираното от ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и в противоречие с принципа за справедливост и съществуващите в страната икономически условия и стандарт на живот.

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

По делото е прието като доказателство препис от Присъда № 47/ 18.05.2023г., постановена по НОХД № 227/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, вляза в сила на 01.03.2024г., с която ответникът е признат за виновен за това, че на ****, в землището на с. ****, е причинил по непредпазливост **** на О. Й. Й., с ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди.

От приетите по делото писмени доказателства – Удостоверение за родствени връзки /л.6/ се установява родствената връзка на ищцата с починалия О. Й., а именно ищцата е дъщеря на починалия О. Й..

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства- изслушани са показанията на свидетелите К. Н. /във фактическо съжителство с ищцата/ и Зл. А. /майка на ищцата/.

От показанията на св. Н. се установява, че ищцата е живяла с родителите си до 17- годишна възраст, след това е заживяла в с. ****. Селото е на 3 км от с. **** и ищцата често се виждала с баща си, в седмицата два – три пъти, свидетелят я карал с колата при родителите й. Ищцата и баща й се разбирали, 2 били в добри отношения. На празници се събирали. След **** на баща си ищцата много се променила, все още не може да приеме **** на баща си, надява се да се появи отнякъде, поради което лъжат децата, които свидетелят и ищцата имат, че дядо им е в чужбина, не им казват истината. Много неща се променили в ежедневието на ищцата, всекидневно се скатава в една стая и плаче и тъгува, а когато децата питат ищцата защо плаче, тя си намира някакви причини, че корем или глава я боляло, че се е ударила. Установява се, че ищцата не работи, ежедневно е вкъщи, гледа децата, готви, чисти, пере. Не се среща с приятели, преди **** на баща си не е работила.

От показанията на св. А. се установява, че ищцата и баща й били в добри отношения, О. се грижел за децата си. Ищцата живяла до 17 – годишна при родителите си, след това се оженила и отишла в другото село, но продължила да поддържа връзка с баща си. Идвали на гости през два- три дни, мъжът я карал с колата. Ищцата има три деца – момчета. Децата знаят, че дядо им е ****, знаят какво се е случило с бащата на ищцата. Ищцата все още не може да преживее **** на баща си, много я боли, че е останала без баща, плаче за баща си. Когато децата я питат защо плаче, им казва, че плаче за баща си.

При това положение, съдът намира, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на описаните неимуществени вреди. Фактът на настъпване на деянието и самоличността на извършителя, неговата вина и противоправността на извършеното деяние са безспорно установени по силата на постановената от наказателния съд присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предявеният иск по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди е доказан по основание поради наличието на основните елементи от състава му: деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях).

Установените по делото родствени отношения между ищцата и починалия О. Й. обосновават правото на обезвреда за претърпени неимуществени вреди от загуба на родител. Безспорно е установена родствената връзка между пострадалия О. Й. и ищцата, пострадалият е неин 3 баща, както и че ищцата търпи неимуществени вреди от неговата смърт.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че предявения от ищцата иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от **** на О. Й. е доказан по своето основание.

В полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи психически болки и страдания от загуба на близък, като съответният размер следва да бъде определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в случая се касае за най- тежката неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на любим човек. Безспорно **** на О. Й. е причинила мъки и страдания на ищцата, тъй като е изключително тежко дете да загуби своя родител. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на починалия и възрастта на ищцата, отношенията между ищцата и починалия, невъзвратимостта на загубата. От събраните по делото доказателства се установи, че между ищцата и починалия е имало емоционална връзка, чувство на обич, подкрепа и всеотдайност. Установи се, че ищцата изпитва силна тъга и продължава да скърби за баща си.

Ето защо, при преценка на посочените критерии и установени обстоятелства, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000 лв. За целите на реализиране на отговорността следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че обезщетение 40 000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди. Така определеният размер напълно кореспондира с действителните болки и страдания, преживени от ищцата, с оглед на събраните по делото доказателства. От показанията на двамата разпитани по делото свидетели не 4 се установиха така твърдените от ищцата в исковата молба тежест и интензитет на претърпените от нея болки и страдания, причинени от **** на баща й. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, при условията на чл.172 от ГПК, като отчита тяхната вероятна заинтересованост с оглед на това, че св. Н. е живее с ищцата на семейни начала, а св. А. е нейна майка, която освен това е предявила иск против ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от **** на О. Й.. Съдът не кредитира като достоверни показанията на св. Н. в частта, че ищцата все още не може да приеме **** на баща си и се надява, че ще се появи отнякъде, поради което лъжат децата, че дядо им е в чужбина. В тази част достоверността на показанията се опровергава от показанията на св. А., която твърди, че децата знаят, че дядо им е ****, както че когато децата питат ищцата защо плаче, тя им казва, че е заради баща си. Съдът намира, че в тази част показанията на св.

А. са достоверни и житейски логични.

Освен това съдът съобрази, че ищцата е пълнолетна, от 17- годишна живее в отделно домакинство от родителите си и е създала собствено семейство – има партньор, с когото живее на семейни начала, и три деца от съвместното им съжителство. Действително ежедневието на ищцата протича само вкъщи, не работи и не излиза на срещи с приятели, но посоченото не е вследствие на емоционалното й състояние след **** на баща, а поради факта, че ежедневието й е изцяло ангажирано с грижите за трите деца и за дома им – гледа децата сама, готви, чисти, пере. В показанията си св. Н. твърди, че много неща се променили в ежедневието на ищцата, но в тази му част показанията са лишени от конкретика и не става ясно в какво в действителност се изразява тази промяна.

Предвид на изложеното искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 40 000 лв., като до пълния предявен размер от 60 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска за присъждане на законна лихва.

Искът за присъждане на обезщетение за забава на парично вземане в размер на законната лихва е акцесорен и с приемане основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди, съставляващо главницата, върху която се търси законна лихва за забава по този иск, следва да се счита, че 5 ищцата е установила наличие на свое парично вземане към ответника.

Искането за присъждане на законната лихва е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за забава се дължи от датата на увреждането, която в конкретния случай е ****

В частта по разноските.

Страните са направили искания за присъждане на разноски.

С оглед изхода от спора – частична основателност на иска за обезщетение за неимуществени вреди, разноски следва да бъдат присъдени на страните по съразмерност.

Ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед материалния интерес на уважения частично иск за обезщетение за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 5480 лв. Съобразно уважената част от иска, следва да бъде присъдена сумата 3671.60 лв. /5480 лв. х 0,67/.

Адвокатско възнаграждение ще бъде присъдено на „Адвокатско дружество Д. и партньори“, за което е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с ищцата /л.26/, от който договор се установява, че е договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 5480 лв. Съобразно отхвърлената част от иска, следва да бъде присъдена сумата 1808,40 лв. /5480 лв. х 0,33/. Адвокатско възнаграждение ще бъде присъдено на адв. В. В., за когото е представен договор за правна защита и съдействие, сключени с ответника /л.19/, от който договор се установява, че е договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.