Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 4523 от 11.06.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 2168/2026
Вид
Разпореждане № 4523
Подписан
11.06.2026
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 13 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XV-ти състав в проведеното на 11.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2168 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Калин К. Василев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. М. Л., против длъжникът М. И. Б., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: с. *** поле, ***, общ. ***, УЛ.“****“ № *, общ. ***, обл. *** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 357.25 EUR /триста петдесет и седем евро и 25 цента/, представляваща неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № *** от 19.06.2025 г. за периода от 20.07.2025 г. до 20.04.2026 г.; 257.35 EUR /двеста петдесет и седем евро и 35 цента/, представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законна лихва от 22.05.2026 г. до изплащане на вземането; 415.40 EUR /четиристотин и петнадесет евро и 40 цента/, представляваща неплатенa неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ на дата 04.07.2025 г. и неплатена до дата 20.04.2026 г.; 255.65 EUR /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/, представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 19.10.2025 г.; 15.34 EUR /петнадесет евро и 34 цента/, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.08.2025 г.; 131.82 EUR /сто тридесет и едно евро и 82 цента/, представляваща мораторна лихва за периода от 21.07.2025 г. до 21.05.2026 г., както и 24,36 EUR държавна такса и 117,60 EUR юрисконсултско възнаграждение, както и 51,10 EUR за подготовка на документи.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор и др.

С Разпореждане рег. № 4179/03.06.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: досежно сумата от 415,40 евро, представляваща неустойка поради непредоставяне 1 на поне едно обезпечение съгласно общите условия. Чрез нея се цели набавяне на средства за кредитора, без последният да дължи насрещна престация. Тук съдът следва да посочи, че преценката за възможността вземането да бъде обезпечено е на кредитора и той следва, след тази преценка, да съобрази дали да предостави паричния ресурс, а не обратното – физическото лице да се санкционира финансово заради неправилната преценка на кредитора относно възможността да се обезпечи вземането. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по договора. Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на добрите нрави.

Досежно сумата в размер на 255,65 EUR и сумата в размер на 14,34 EUR, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, съдът намира също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR (четиридесет евро и 90 цента), тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП. В изложения смисъл дължимите разноски съобразно уважената част от депозираното заявление са както следва:

12,69 EUR държавна такса и 21,31 EUR юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която М. И. Б., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: с. *** поле, ***, общ. ***, УЛ.“***“ № *, общ. ***, обл. *** ДА ЗАПЛАТИ н а „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите:

357.25 EUR /триста петдесет и седем евро и 25 цента/ представляваща неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № *** от 19.06.2025 г. за периода от 20.07.2025 г. до 20.04.2026 г.; 257.35 EUR /двеста петдесет и седем евро и 35 цента/, представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законна лихва от 22.05.2026 г. до изплащане на вземането; 131.82 EUR /сто тридесет и едно евро и 82 цента/, представляваща мораторна лихва за периода от 21.07.2025 г. до 21.05.2026 г., както и 12,69 EUR държавна такса и 21,31 EUR юрисконсултско възнаграждение.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.

53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 415.40 EUR /четиристотин и петнадесет евро и 40 цента/, представляваща неплатенa неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ на дата 04.07.2025 г. и неплатена до дата 20.04.2026 г.; 255.65 EUR /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/, представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 19.10.2025 г.;

15.34 EUR /петнадесет евро и 34 цента/, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.08.2025 г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Калин К. Василев )

3