Решение № 151 от 22.07.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. С., 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252200600038 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 147/02.10.2024. по НЧХД № 1721/2023г. по описа на Районен съд С., съдът е признал подсъдимата Р. В. Е. за невиновна в това, че на 27.05.2023 година в град Н.З. умишлено причинила на малолетното лице С.

П. Х., родено на 30.07.2011г., лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдания без разстройство на здравето като я оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.4 предл.2, вр. чл.130 ал.2 от НК.

Присъдата е обжалвана от адв.М. М. и адв.Г. С., двамата от АК С., повеР.ци на малолетната С. П. Х., действаща чрез баща си и законен представител П. С. Х., като се счита, че подс.Е. е виновна по повдигнатото й обвинение. Посочва се, че е нарушен процесуалния закон, като неоснователно първоинстанционният съд е отказал да събере и провери, като доказателства съотносими и важни за делото писмени доказателства, както и да изслуша детето. Твърди се, че съдът е ограничил правото им на защита, нарушил е материалният закон и е постановил един необоснован съдебен акт. В допълнението към въззивната жалба се оспорва доказателствения анализ на 1 първата инстанция. Счита се, че цялостната фактическа обстановка, както и механизмът на получаване на увреждането, вида и характера му, не е изяснено, поради отказа на съда да уважи доказателствените им искания.

Правят се доказателствени искания за допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза на водената по Вайбър кореспонденция, за допускане и назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза, за извършване на следствен експеримент. Иска се да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която да се признае подсъдимата за виновна.

В съдебно заседание П. Х., в качеството му на баща и законен представител на частният тъжител, не се явява, представлява се от повеР.ците адв.М. М. и адв.Г. С., двамата от АК С.. ПовеР.ците на частния тъжител молят да се уважи въззивната жалба, като основателна и доказана, както и да се присъдят разноските по делото. Счита се, че по делото са събрани доказателства, които след задълбочен анализ водят до категоричен извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение.

Акцентира се на показанията на двете свидетелки-очевидци, както и на собствено интерпретиране на заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза и приложените медицински документи. Посочва се и изготвената съдебно-техническа експертиза относно обстоятелството, че заключението й подкрепя събраните по делото гласните доказателства. Сочи се, че са налични гласни доказателства, медицински доказателства – медицинско удостовеР.е, в което е описано, че травмата отговаря по време, място и начин, така както се описва, изследване на кореспонденцията по Вайбър и влязло в сила домашно насилие, по което е установено какво е извършила подсъдимата. По отношение на гражданския иск за неимуществени вреди, се иска да бъде уважен в пълен размер. Пледира се да се отмени обжалваната присъда и да се осъди подсъдимата, както и да се присъдят направените разноски.

Подсъдимата се явява лично и с защитника си адв.П. от АК Търговище.

Защитникът на подсъдимата намира производството по Закона за домашното насилие за неотносимо. Посочва, че взаимоотношенията между страните в настоящото производство са изключително влошени и децата се използват за решаване на спорните въпроси. Сочи, че подсъдимата, като баба на частния тъжител, има назначен режим на лични контакти, което означава, че е изключително привързана към своите внучета. Заявява, че подс.Е. не е имала 2 мотив и причина, за да извърши такива агресивни действия спрямо внучката си, а двете свидетелки, присъствали в съседната стая, не са реагирали, не е имало никаква ответна реакция. Твърди, че няма как да се получат тези наранявания по описания механизъм, за което вещото лице изготвило СМЕ е категорично, както не е и категорично за момента на получаване на травматичното увреждане. Защитникът намира, че вайбър кореспонденцията не е доказателство за извършени в същото приложение действия, доколкото е възможно съобщенията да бъдат антидатирани с промяна на ръчните настройки, както и не може да се установи авторството на лицето, което е изписало тези съобщения. Прави заключение, че следва вината на подсъдимата да е доказана по безспорен и несъмнен начин, като в конкретния случай има дефицит на доказателства. Пледира да се потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна, и да се присъдят направените разноски.

В личната си защита подсъдимата Е. поддържа казаното от защитника си. Посочва, че не е ясно кога е получена травмата на детето С., както и че по време на срещата детето С. е излизала два пъти и не е ясно къде е била.

Заявява, че предвид затварянето на вратата на стаята, в която са били, е практически невъзможно да бъде нанесен удар по начина, по който съобщава С. Х., тъй като би следвало да доведе до оток. В последната си дума иска потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Настоящата въззивна жалба е подадена от повеР.ците адв.М. и адв.С. от АК С., на частния тъжител С. Х., чрез баща й и законен представител П. Х., които имат право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.

В хода на съдебното производство пред въззивния съд са събрани и приложени по делото доказателства, като е допусната съдебно-техническа експертиза, с цел правилното решаване на делото, поради което и при наличие на предпоставките по чл.327 ал.4 от НПК е проведено въззивно съдебно следствие.

С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на съдебно следствие, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени в жалбата и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 3 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Районен съд С., съблюдавайки стриктно правилата на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства, извършил е обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на присъдата.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за неправилност и необоснованост на присъдата, противоречаща на материалния закон, постановена в нарушение на съдопроизводствените правила, съдържащи се в жалбата и допълнението към нея, и поддържани в съдебните пР.я, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното Д.ие, неговата правна характеристика и неговия извършител.

Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

П. Х., баща и законен представител на частния тъжител, и Стела Енчева Е. имали сключен граждански брак, като от съвместното им съжителстване имали родени две деца С. П. Х., родена на 30.07.2011г. и Б. П. Х., родена на 03.05.2018г.

От 18.05.2022г., двамата били във фактическа раздяла и в процес на развод, като съгласно постановените по г.д.№ 746/2022г. по описа на РС Н.З. привременни мерки, упражняването на родителските права върху двете малолетни деца С. П. Х. и Б. П. Х. било предоставено на бащата П. Х., като и към настоящия момент те живеят в неговия дом, находящ се в гр.Н.З..

Подсъдимата Р. Е. е майка на съпругата на П. Х. и баба на двете деца.

На подсъдимата Р. Е. бил определен режим на контакти с децата С. Х. и Б. Х., съгласно споразумение по г.д.№ 1054/2022г. по описа на РС Н.З..

Режимът на контактите бил следния, а именно всяка последна събота от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, като режима на контакти бил определен в имот на лелята на П. Х., която не живеела там постоянно, находящ се в гр.Н.З., 4 ул.“П.Е. ***.

Между П. Х. и Стела Енчева Е., освен фактическата раздяла между двамата съпрузи имало сериозни неразбирателства и проблеми, тъй като двамата водели дела за домашно насилие един срещу друг, както и дело за развод. По делата за домашно насилие имало издадени ограничителни заповеди в полза на П. Х. и двете деца срещу съпругата и майка Стела Е., поради което отношенията им били силно обтегнати. Подсъдимата Р. Е. също била в обтегнати отношения с бащата на внучките си П. Х., като по този повод последният блокирал телефонния й номер и не контактувал с нея по никакъв начин. В такива влошени отношения, подс.Е. била и със свид.Мима Г.ева, която е майка на П. Х. и баба на двете деца, двете не поддържали никакъв контакт и комуникацията им била единствено по отношение на осъществяването на личните срещи между децата и подс.Е..

Подсъдимата Е. живее в гр.Търговище, поради което за да се срещне с внучките си в гр.Н.З., тя пътувала от предния ден, нощувала в гр.Н.З. и на следващия ден осъществявала срещата си с тях. Така, на 26.05.2023г., подсъдимата пристигнала с обществен транспорт в гр.Н.З., пренощувала на хотел и сутринта на 27.05.2023г., около 10.00ч. пристигнала на адреса, където трябвало да се срещне с внучките си. След известно време на мястото пристигнали свид.Г.ева и свид.К. К.а, нейна близка приятелка, заедно с двете деца. Това била петата по ред среща, като за първи път на нея присъствала и свид.К.а, доведена от свид.Г.ева.

Жилището, където се провеждали срещите било малко и се състояло от две стаи - хол и кухня, тоалетна и тераса, свързани помежду си от малък коридор. При влизането в жилището се минава през малък коридор с правоъгълна форма, като в дясно на коридора е разположена вратата на хола, а срещу входната врата е обособен отворен вход – свод, към кухнята. Вратата на коридора и свода се намират перпендикулярно един на друг и са в непосредствена близост. В кухнята имало обособен кухненски ъгъл с плот, разположен по дължината на намиращата се в ляво стена и от части на срещуположната на входа към кухнята стена. Срещу свода към кухнята имало прозорец, като в помещението се намирала и маса с два стола, а на дясната стена имало врата, която водела до тераса.

При влизането си в апартамента, свид.Г.ева и свид.К.а влезли направо в 5 кухнята, като свид.Г.ева седнала на стола, който се намирал с гръб към лявата стена на кухнята, където било част от кухненското обзавеждане, а свид.К.а седнала на стол, който бил на срещуположната страна на масата, като по този начин свид.Г.ева имала възможност да вижда част от коридора, а свид.К.а - не .

От своя страна, подс.Е. и двете деца влезли в хола, където се провеждали и предните им срещи. Малко след като срещата между подс.Е. и децата започнала, подс.Е. придружена от детето С. Х. отишла в кухнята, за да попита свид.Г.ева дали е получила разрешение от баща им П. Х. при следващи срещи да извежда децата на разходка извън апартамента, тъй като той е блокирал номера й, и както дъщеря й, така и тя нямала каквато и да е връзка с него.

Свидетелката Мима Г.ева отговорила, че синът й не е съгласен, което изненадало свид.К.а и тя предложила срещите да се осъществяват в нейния дом, който бил много по-голям. Подсъдимата Е. и свид.Г.ева не приели отправеното предложение, а подс.Е. казала, че е редно да инициира промяна в режима на лични контакти, който да включва излизането на открито. След това подс.Е. казала на свид.Г.ева, че е възпрепятствана да проведе следващата среща с децата, която била на 24.06.2023г.и попитала възможно ли е да се проведе на 01.07.2023г., което свид.Г.ева приела да обсъди с бащата и да я уведоми за неговото решение. След този разговор подс.Е., заедно с детето С., напуснали кухнята, като в хола първо влязло детето, а след него подс.Е., която затворила вратата зад себе си. Това действие на подсъдимата не било одобрено от пострадалата С. Х. и тя я отворила широко. Това не направило впечатление на подс.Е., тъй като винаги срещите им се провеждали на отворена врата, като единствено заявила на двете деца, че има среща с тях двете, а не с другата им баба. Подсъдимата Е. подарила на детето С. Х. сборник със задачи, подходящ за възрастта й, който тя разгърнала и започнала да разглежда, а подс.Е. се занимавала с другото дете, тъй като то било по-малко и било по-склонно да общува.