Решение № 2134 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2134 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100501509 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „А.Б.“ АД-длъжник по изп.д.№ 20239240414348 по описа на ЧСИ Г.К. срещу разпореждане № 62506 от 30.10.2023 г., с което е оставено без уважение възражението му от 12.10.2023 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение за представителство до размер от 200,00 лв. и такси на ЧСИ.Жалбоподателят излага доводи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуславя претендирането и приемането на адвокатски хонорар в посочения размер.Твърди, че единственото извършено действие от процесуалния представител на взискателя е депозирането на молба за образуване на изпълнителното дело, същият не е извършвал действия на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело, насочени към удовлетворяване на вземанията на взискателя, поради което възнаграждение по чл.10, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не му се дължи, респ. не следва да се възлага в тежест на длъжника.Твърди, че застрахователното дружество е с публично оповестени банкови сметки и изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен 1 платец не представляват правна сложност.Моли съда да отмени разпореждането за разноски от 22.06.2023 г., да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение до минималния такъв от 200 лв. по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да намали пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер на събраното от ЧСИ адвокатско възнаграждение.Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба- А.Ж.Г. оспорва същата.Твърди, че жалбоподателят не е изпълнил доброволно задължението си, което е довело до издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело.Твърди, че са извършени три действия по изпълнителното дело-изготвяне на молба за образуването му, образуване на самото дело и процесуално представителство, като за всички тези действия се дължи възнаграждение, което е изчислено по Наредба № 1/2004 г.Излага доводи, че жалбоподателят е имал твърде много време и възможност да преведе дължимите суми без да е било необходимо да се образува изпълнително дело.Моли съда да остави частната жалба без уважение.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА.

ЧСИ Г.К. излага мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с минимално определения такъв съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно завишен.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително № 20239240414348 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано на 20.09.2023 г. по молба на А.Ж.Г. въз основа на изпълнителен лист от 12.09.2023 г. по гр.д.№ 70820/2017 г. на СРС, 144 с-в.С молбата взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор на банковите сметки, вземанията и движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимо имущество, без същото да е конкретизирано.

Към молбата е приложен изпълнителен лист от 12.09.2023 г. по гр.д.№ 70820/2017 г. на СРС, 144 с-в за осъждане на ЗАД „А.Б.“ АД да заплати на А.Ж.Г. сумата от 2 000 лв.-частичен иск от 20 000 лв. на основание чл.266, ал.1 КЗ /отм./ вр. & 22 от ПЗР на КЗ със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-04.10.2017 г. до окончателното изплащане, както 2 и сумата от 862 лв. разноски по делото.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено пълномощно за упълномощаване на адв.Я.С. от взискателя да завежда изпълнително производство.

С разпореждане от 26.09.2023 г. ЧСИ е определил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 906,50 лв. с ДДС.

На 05.10.2023 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение с посочен размер на разноски за адвокатско възнаграждение906,50 лв. с ДДС.

На 12.10.2023 г. длъжникът е подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, посочено в поканата за доброволно изпълнение и е поискал същото да бъде намалено на 200 лв. съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004 г., като в случай, че възражението бъде уважено, да се намали и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

С разпореждане от 30.10.2023 г. ПЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар.Постановлението е връчено на длъжника на 15.11.2024 г.

Частната жалба срещу разпореждането от 30.10.2023 г. е подадена на 23.11.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.Частната жалба се подава в 2-седмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението /чл.436, ал.1 ГПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от 3 цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която взискателят следва да посочи способи за изпълнение съгласно изискванията на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършили други действия, които да са насочени към извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането.

Поради изложените съображения обжалваното постановление следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя да се намали до размера на 240 лв. с ДДС с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г.Намаляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера на адвокатското възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за настоящото производство в размер на 75 лв. /50 лв.-юрисконсултско възнаграждение и 25 лв.-държавна такса/.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в съобщение с изх.№ 62506 от 30.10.2023 г. на ЧСИ Г.К. по изп.д.№ 20239240414348, с което е оставена без уважение молбата на длъжника ЗАД „А.Б.“ АД за намаляване на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя,

ВМЕСТО

КОЕТО

ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по изп.д.№ 20239240414348-А.Ж.Г. до размера на 240 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА А.Ж.Г. с ЕГН ********** и с със съдебен адрес: гр.София, жк „******* да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ******* сумата 75 лв. на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5