Решение № 3157 от 13.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3157 гр. Пловдив, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330110014 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 против В. Г. Ц., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.430 и сл.

ТЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 04.07.2019 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит РLUS-********* между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с предоставен кредит в размер на 5000 лева, който да бъде изплатен на 60 месечни погасителни вноски, в срок до 20.06.2024 г., всяка в размер на 180.37 лева. Кредитът бил отпуснат при ГПР – 33.60 % и при лихвен процент – 27.43 %.

Твърди се, че на 26.05.2020 г. е сключено Споразумение за отсрочване на погасителни вноски по Договора, по силата на което страните са се споразумели да отложат плащането на 3 месечни погасителни вноски, вследствие на което размерът на месечните погасителни вноски се променил на 186.33 лева, а на последната погасителна вноска – 162.42 лева и срокът на договорът се удължил до 20.10.2024 г.

На 27.04.2022 г., бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който ищецът придобил вземането. Ответникът бил уведомен от изрично упълномощения представител на цедента - „ЕОС Матрикс” ООД. Уведомлението следвало да се счита за прието и с получаване на книжата към исковата молба.

Въпреки извършени частични плащания по кредита, ответникът дължал сумите по падежиралите му вноски за главница и договорна лихва, за периода от 20.08.2020 г. – 20.08.2022 г. Твърди още, че макар да се преустановени плащанията от ответника, кредиторът не е изразил воля, която да е достигнала до ответника за обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми.

Поради липса на плащане, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 2687/28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 5759/2023 г. на ПРС, XХІІ гр.с., за сумата от 1749.70 лева – 1 главница и 2059.55 лева – договорна лихва за периода от 20.08.2020 г. – 20.08.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда 26.04.2023 г. до погасяването й и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли се за уважаването им. Претендират се разноски.

Моли се за уважаването им. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е бил сключен на 04.07.2019 г. Договор за потребителски паричен кредит РLUS*********.

На първо място, изразява становище, че не е спазено изискването за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

На следващо място, счита, че процесният договор е нищожен поради неспазване на нормите на чл. 10, ал. 1 и 11, т. 10 ЗПК. Твърди, че в договора е посочен ГПР в размер на 33.60 % като абсолютна величина, като не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договоренията от страните ГЛП в размер на 27.43 % надхвърлял трикратния размер на законната лихва, поради което счита, че договорената клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

На следващо място, твърди, че процесния договор е недействителен на основание чл.

22, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като бил изготвен на шрифт по-малък от 12.

Поради изложеното, моли за прогласяване недействителността на процесния договор за кредит, както и за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5759/2023 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 2687/28.04.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 1749.70 лева – главница, дължима за периода 20.08.2020 г. до 20.08.2022 г. по Договор за потребителски заем PLUS-********* от 04.07.2019 г., 2059.55 лева – възнаградителна лихва за периода 20.08.2020 г. – 20.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.04.2023 г. до окончателното погасяване, както и за разноски по заповедното дело.

В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Предвид изложеното, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличие на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от 04.07.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като кредитор и ответника, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена договорената парична сума, която е усвоена; параметрите на договора, срок и начин на погасяване; уговорка за дължимост на възнаградителна лихва за исковия период; валидно прехвърляне на вземанията в своя полза, както и, че ответникът е уведомен за цесията от цедента, т.е.

2 както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания, както и правомерността на начисляването им. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора, вкл. за недействителност на договора, поради наличие на сочените нарушения на ЗПК, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е сключен на 04.07.2019 г. Договор за потребителски паричен кредит РLUS-*********. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 11848/17.10.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски паричен кредит № РLUS-********* от 04.07.2019 г. /л.4-7/, се установява наличието на съглашение за предоставяне в заем на парична сума от 5 000 лева, с уговорена такса ангажимент от 175 лева, с месечна вноска от 180.37 лева, с брой на вноските – 60 месечни вноски, с падеж: 20.06.2024 г., застрахователна премия – 1680 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 33.60 %, лихвен процент – 27.43 % и обща стойност на плащанията – 10 822.20 лева. Налице е погасителен план, в който са посочени падежи за плащане и размер на оставащата главница.

По делото е прието и Споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 26.05.2020 г. /л.10/ по Договора за потребителски кредит № РLUS-********* от 04.07.2019 г., по силата на което страните са се споразумели да отложат плащането на 3 месечни погасителни вноски, вследствие на което размерът на месечните погасителни вноски се променил на 186.33 лева, а на последната погасителна вноска – 162.42 лева и срокът на договорът се удължил до 20.10.2024 г.

От рамковия договор за цесия от 27.04.2022 г. и приложение № 1 от 27.04.2022 г. към него /л.14-25, в което под № 450 фигурира вземането към ответника/ се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за кредит.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, от което се установява, че шрифтът в Договора за потребителски кредит № РLUS-********* от 04.07.2019 г., ведно с Общите условия към него, е серифен, семейството е „Гарамонд“, с размер 11,5 рt.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, по което вещото лице е посочило, че по процесния договор, кредиторът е превел на ответника сумата в размер на 4825 лева. Вещото лице е посочило, че отпуснатия по договора кредит е в размер на 5 000 лева, тъй като е удържана такса ангажимент в размер на 175 лева, като усвоената от ответника сума е в размер на 4825 лева. Вещото лице установява още, че по процесния договор са извършени плащания в общ размер на 1486.50 лева, с които са погасени главница в размер на 272.54 лева, договорна лихва в размер на 905.96 лева и застрахователна премия в размер на 308 лева. Вещото лице установява също, че непогасения остатък от дълга по договора е: 4763.70 лева – главница, 3200 лева – възнаградителна лихва, лихва за забава в размер на 315.88 лева и застраховка кредит – 280 лева. Вещото лице установява също и, че неплатените задължения за главница за периода от 20.08.2020 г. – 20.08.2022 г. вкл. е в общ 3 размер на 1634.96 лева, а възнаградителната лихва за периода 20.08.2020 г. – 20.08.2022 г. вкл. е в общ размер на 2174.29 лева.

От събраните писмени доказателства се установява, че между първоначалния кредитор и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № РLUS-********* от 04.07.2019 г., В договора са посочени конкретните условия и параметри на заема.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по – малък от 12. По делото е приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, от която се установява, че размерът на шрифта е 11,5 pt. Само изложеното е достатъчно, за да се приеме недействителността на договора. Налице са обаче и други нарушения.

В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В процесния договор е посочено, че заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 27.43 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Нарушението е още по-съществено, тъй като нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на договора за кредит.